Решение № 14563 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2018 г.

Решение № 14563 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния му представител юрк. И. Ковачев срещу решение № 4143/18.06.2018 г. постановено по административно дело № 12844/2016 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводът на съда, че не е спазен преклузивният срок по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е неправилен и неподкрепен от наличните по делото доказателства. Сочи, че приетата от съда дата на откриване на нарушението – 26.09.2016 г., е датата, на която справка рег. № 4575 р-1094 на Дирекция "Инспекторат" е регистрирана в деловодството, като справката била адресирана до министъра на вътрешните работи, а не до директора на СДВР. Министърът поставил резолюцията си на 3.10.2016 г., поради което в периода последващ 26.09.2016 г. документът не е бил представян в СДВР и нямало как дисциплинарно наказващият орган да се е запознал с него и да е открил нарушението. Твърди, че копие от справката е изпратена на СДВР с писмо от 5.10.2016 г., а на 7.10.2016 г. е поставена резолюция за провеждане на процедура по чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР спрямо комисар Тенев. Счита, че това е моментът, в който нарушението е открито и от който тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена на 6.12.2016 г., предвид което е в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Сочи, че документите, на който се основават твърденията му са представени по делото, но не са обсъдени от съда. Счита за необоснован извода на съда, че дисциплинарно наказващият орган е следвало да излага изрични съображения, защо изцяло кредитира справката на Дирекция "Инспекторат" за допуснатите нарушения. Счита, че съдът необосновано е кредитирал възраженията на жалбоподателя, за липсата на задължителни реквизити в заповедта, относно "място, време, точна дата". Иска решението да се отмени и да се постанови ново, с което се отхвърли жалбата или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Т. Тенев, чрез процесуалния си представител адв. Д. Гроздев, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение правилно. Иска същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед № 513 з-9254/06.12.2016 г. на директора на СДВР, с която на Т. Тенев, за нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 13 е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. По делото от фактическа страна е установено, че Т. Тенев заема длъжността началник на Отдел "Пътна полиция" /ОПП/ - СДВР. С оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е посочил, че дисциплинарното наказание е наложено във връзка с постъпили в Главна дирекция "Национална полиция", с писмо вх. № 489702-1810/25.07.2016 г. на заместник – председателя на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 43-то Народно събрание, анонимни сигнали, съдържащи данни за неправомерни действия от Тенев, вкл. че младши инспектор В. Латев изпълнява дейност като "персонален шофьор" на началника на ОПП - СДВР. Със заповед рег. № 8121 з-837/8.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е назначена комисия, която да извърши проверка на сигнала, резултатите, от която са отразени в справка рег. № 4575 р-1094/26.09.2016 г. Комисията е установила, че изнесените данни в анонимните сигнали не се потвърждават, с изключение на обстоятелството, относно превозването на комисар Тенев от страна на В. Латев за участие в работни съвещания до сградата на СДВР. От справката е установено, че мл. инспектор Латев изпълнява служебните си задължения като младши автоконтрольор в 05 група на сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към ОПП-СДВР. Основните задачи на 05 група са ескортиране, пилотиране и съпровождане на държавни делегации, осигуряване на трасета за движение на осигурявани лица, осигуряване на трасета за мероприятия и контрол на пътното движение. Съдът е посочил, че за процесния период се твърди, че Латев е превозвал комисар Тенев 44 пъти, като в същото време бил назначен в наряд със задача: контрол на пътното движение на маршрут или пост в централната градска част гр. София. Само в 26 от случаите били изготвени ежедневни форми на отчет (часови график) за изпълнение на служебните задължения от наряда, а в останалите 18 случаи, часови графици не са изготвяни, т. е. мл. инспектор Латев не е изпълнявал задълженията си в ежедневните ведомости. С оглед изложените фактически установявания, съдът от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че компетентният дисциплинарно наказващ орган е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при него, т. е. нарушението е било открито към дата 26.09.2016 г. Процесната заповед е издадена на 6.12.2016 г., поради което преклузивният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР не е спазен, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Посочил е, че дисциплинарно наказващият орган при налагане на наказанието не е изложил изрични съображения, защо изцяло кредитира справката на Дирекция "Инспекторат" за допуснатите нарушения, посочени в нея, настъпилите от тях последствия, формата на вината и пр. Приел е, че в случая може да се направи конкретен извод по отношение на справката на Дирекция "Инспекторат", тъй като директорът на посочената дирекция не е посочил различни установявания от тези за проверка на ОПП-СДВР. За основателно е прието възражението на жалбоподателя (ответник по касация), че в обстоятелствената част на заповедта не са посочени конкретно задължителните реквизити относно място, време, точна дата. Данните за посочените два превоза на 4.04.2016 г. и 12.04.2016 г. не изясняват волята на дисциплинарно наказващия орган и се затруднявала защитата на жалбоподателя. Решението е правилно по следните съображения. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че нарушението е открито на 26.09.2016 г. и считано от тази дата заповедта е издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, но поради следните мотиви: Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган - чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР. В чл. 204, т. 1 - 4 ЗМВР нормативно са определени компетентните дисциплинарно наказващи органи в зависимост от професионалния статус на дисциплинарно привлечения служител и видовете дисциплинарни наказания. С оглед изложеното в касационната жалба спорния въпрос по делото е свързан с това спазен ли е краткият срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и дали за всеки дисциплинарно наказващ орган тече самостоятелен двумесечен срок за провеждане на дисциплинарната процедура и издаване на заповед за дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 204, т. 1 - 3 ЗМВР, в приложимата редакция, наказанията на държавни служители на ръководни длъжности, каквато заема Т. Тенев, съгласно Заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи – за всички наказания по чл. 197 и от ръководителите на структурите по чл. 37 – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Следователно, министърът на вътрешните работи и ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР са нормативно овластени да налагат дисциплинарни наказания на държавните служители в посочените хипотези. Установяването на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР от който и да е компетентен дисциплинарно наказващ орган поставя началото на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Предвид принципа на субординация, установената йерархия на административните длъжности с присъщата им функционална компетентност и по аргумент от чл. 204, т. 1 и 3 ЗМВР, в случаите, когато дисциплинарното производство е установено от министъра на вътрешните работи, законът е предоставил в дискреция на министъра на вътрешните работи да реши дали ще упражни дисциплинарната си власт или ще изпрати дисциплинарната преписка на органа по чл. 204, т. 3 ЗМВР. Нормативно предвидената възможност дисциплинарни наказания да се налагат не само от министъра на вътрешните работи, а и от изрично определени в закона подчинени нему органи не дава основание да се разглежда като възможност за "новиране" на сроковете за всеки компетентен дисциплинарно наказващ орган в зависимост от началният момент, в който е установил извършеното нарушение от дисциплинарно привлеченото лице. В този смисъл решение № 14281 от 24.10.2019 г. постановено по административно дело № 2357/2018 г. по описа на ВАС. В случая, дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран служителят, е станало известно на дисциплинарно наказващия орган - министърът на вътрешните работи, с представянето на справка рег. № 4575 р-1094/26.09.2016 г. Считано от 26.09.2016 г. за компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР е започнал да тече двумесечният срок да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Справката съдържа предложение, при спазване на изискванията на чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР, директорът на СДВР да вземе отношение спрямо комисар Т. Тенев – началник на ОПП при СДВР, с оглед наличието на извършено от него нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание", което е одобрено от министъра на вътрешните работи на 3.10.2016 г. В този контекст, дисциплинарното производство е образувано и дисциплинарното нарушение е установено по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР от министъра на вътрешните работи в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР на 26.09.2016 г. За директора на СДВР, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, от получаване на материалите с писмо рег. № 4575 р-1183 от 5.10.2016 г. не е започнал да тече нов, самостоятелен двумесечен срок за издаване на заповед за дисциплинарно санкциониране на служителя, както се твърди в касационната жалба. Следователно, срокът да се наложи дисциплинарно наказание на служителя е изтекъл на 28.11.2016 г. (доколкото 26.11.2016 г. е събота, неработен ден), а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 6.12.2016 г. Допуснатото нарушение на правилото на чл. 195, ал. 1 ЗМВР е съществено и съставлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Обстоятелството, че съдът не е обсъдил доказателствата относно изпращане на материалите от дисциплинарното производство на директора на СДВР, не води до необоснованост на решението. Крайният извод на съда, че не е спазен двумесечният срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е правилен. Неправилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган при налагане на наказанието не е изложил изрични съображения, защо изцяло кредитира справката на Дирекция "Инспекторат" за допуснатите нарушения, посочени в нея. Справката от Дирекция "Инспекторат" е изготвена от назначената със Заповед № 8121 з-837/8.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи комисия за извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Комисията се явява дисциплинарно разследващ орган и въз основа на нейните констатации е установено извършеното дисциплинарно нарушение. При издаване на заповедта не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, поради което съдът неправилно е приел, за основателно възражението на жалбоподателя (ответник по касация), че в обстоятелствената част на заповедта не са посочени конкретно задължителните реквизити относно място, време, точна дата на извършеното дисциплинарно нарушение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение