Решение № 202 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2016 г.

Решение № 202 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Г. И. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 31/8.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2/2016 г. на Радомирския районен съд, с което е изменен размера на дължимата от него месечна издръжка, определена с решение от 16.02.2012 г. по гр. д. № 948/2011 г. на Радомирския районен съд за децата И. Г. И. и Г. Г. И., действащи като непълнолетни лично и със съгласието на своята майка Й. Б. В. В молбата за отмяна молителят твърди, че след получаване на препис от исковата молба за изменение на издръжката, като пълномощник по делото е ангажирал адв. Л. Р. от АК [населено място], с кантора в [населено място]. Упълномощаването извършил доколкото отсъствието му от работа, в това число и за явяване пред съд, било затруднено. Упълномощеният адвокат депозирал отговор на исковата молба, в който е посочил адрес за връчване на съобщения и призовавания, които да се извършват чрез него. Независимо от това, призовката за насроченото по делото открито съдебно заседание е била изпратена и получена лично от ответника. Същият потърсил упълномощения от него адвокат, който в продължение на три дни не отговарял на обажданията му. От своя съседка - призовкар в РС, гр. Р. разбрал, че адв. Р. е в болница и му предстои операция на очите. Счел, че същият ще бъде уведомен от съда за датата на съдебното заседание . В последствие разбрал, че делото е гледано в негово отсъствие . С оглед на това счита, че поради нарушение на процесуалните правила е нарушено неговото право на защита. Позовава се на основанието за отмяна на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и моли на това основание влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато на районния съд [населено място] за ново разглеждане от друг състав. Ответниците по молбата изразяват становище за неоснователност на молбата. Считат, че не е налице соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочат, че молителят не е заявил изрично, че желае всички призовки и съобщения да му бъдат връчвани на адреса на адв. Л. Р. Съдът е връчил призовката при условията на чл. 38 ГПК - на адреса посочен в исковата молба. Следователно не налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до лишаване от възможност, молителят /ответник по иска за изменение на издръжка/ да участва в делото. Молят молбата да бъде оставена без уважение. С определение № 183/7.06.2016 г. по делото е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Безспорно е по делото, че с отговора на исковата молба ответникът по иска - молител в настоящото производство, е посочил съдебен адрес за съобщения и призоваване - чрез адв. Л. Р., [населено място], [улица]. Няма спор, че призовката за проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.02.2016 г. е изпратена на адреса на молителя - ответник по иска, посочен в исковата молба. Видно от направеното върху нея отбелязване същата е получена на 12.02.2016 г. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В случая съдебният адресат е и пълномощник на ответника по делото. Доколкото призоваването по делото не е извършено на посочения от ответника по иска съдебен адрес и чрез посоченото от него лице - негов пълномощник, съдът е допуснал процесуално нарушение. /В този смисъл Р № 249/24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г., ГК, 3-то г. о. и Р № 146/18.12.2014 г. по т. д. № 395/2014 г. ТК, 1-во т. о. Не всяко нарушение на процесуалните правила обаче съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение. /виж Р № 226/25.11.2014 по т. д. № 2568/2014 г. 1-во т. о. ТК/. В случая независимо от допуснатото процесуално нарушение страната е имала възможност да участва в делото лично или чрез представител. Молителят, ответник по иска, е бил уведомен за датата на заседанието. Според собствените му твърдения, той е имал информация, че упълномощеният от него адвокат се намира в болница. С оглед на това и доколкото призовката за заседанието е получена десет дни преди самото заседание, молителят е имал възможност да упълномощи нов адвокат. Разполагал е също така с възможността да се яви лично, а ако е бил възпрепятстван за това поради непреодолимо препятствие /невъзможност да отсъства от работа напр./, на осн. чл. 142 ГПК да поиска отлагане на делото. С оглед на това не може да се приеме, че вследствие на неправилното призоваване страната е била лишена от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана. С оглед на това хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в случая не е налице и молбата за отмяна на влязлото в сила решение, следва да се остави без уважение. Отмяната като извънреден способ не е средство, с което страната да поправи собственото си бездействие или опущение, допуснато в хода на производството по делото. С оглед изхода на делото, молителят следва да заплати на ответниците по молбата за отмяна направените в производството разноски в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.