Решение № 612 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2772/2011 г.

Решение № 612 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2772/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Д. С.. Атакува се въззивно решение № 67 от 26.05.11 г. по ВНОХД № 228/11 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 32 от 11.04.11 г. по НОХД № 361/11 г. на Ловешкия районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението и присъдата и оправдаването на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. С. твърди, че е невинен и процесът е бил злонамерено подготвен от полицията. Искането се поддържа в съдебно заседание от служебната му защита с доводи единствено за явна несправедливост на наказанието. В последната си дума С. отново твърди, че е невинен и иска уважаване на искането му. Не сочи конкретни доводи. Прокурорът намира искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите и становищата на страните, намира, че искането следва да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Производството пред районния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. С. в присъствието на служебен защитник сам е поискал разглеждане на делото по този ред. Изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът му е разяснил правата по чл. 371 НПК. Уведомил го е, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата. Признал е осъдения за виновен в това, че на 24.11.10 г. в [населено място], област Л., при условията на предварителен сговор с А. А., Ш. И., Р. Р. и И. Р., чрез използване на техническо средство и МПС, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи - 640 м. проводник Ф 35 на стойност 2 342.44 лв. от владението на "ЧЕЗ Разпределение България", без съгласието на ръководството на дружеството, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. т. 2, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 58а, ал 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ЕДИНАДЕСЕТ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът се е произнесъл по приложението на чл. 68, ал. 1 НК и разноските, направени по делото. Приспаднал е времето, през което С. е бил задържан. С въззивното решение присъдата е потвърдена. От друга страна, съучастниците на С. също са се признали за виновни и по отношение на тях делото е приключило със споразумение № 33 от 14.02.11 г. по НОХД № 219/11 г. по описа на РС -гр. Ловеч. При решаване на делото по същество, РС -гр. Ловеч не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Постановил е присъдата не само на базата на самопризнанията на осъдения и признатата вина на съучастниците му, но и на събраните по делото по реда на чл. 223 НПК свидетелски показания на Ц. Д., протокола за оглед /л. 11-12/ и приложения към него албум. Твърденията за престъпно манипулиране на делото от страна на органите на досъдебното производство не са подкрепени с конкретни доводи. От друга страна, не се сочи влязла в сила присъда или приключило разследване, установяващи основание по чл. 422, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, за което окръжният прокурор не е реализирал правомощието си по чл. 420, ал. 1 НПК, да иска възобновяване на делото. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 314, ал. 1, съответно по чл. 339, ал. 1 и 2 НПК, като е проверила изцяло правилността на присъдата, независимо от това, че е била сезирана само за явна несправедливост на наказанието. По отношение на последното основание за правилност на присъдата, окръжният съд обосновано е приел, че от представените три копия от удостоверения за раждане не се установява осъденият де е баща на децата, тъй като в тях изрично е установено, че техният е неизвестен. Съобразно с ТР № 1/09 г. на ВКС е преценил, че направените самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третират като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Настоящият състав на ВКС също споделя изводите на контролираните инстанции, че наложеното на С. наказание отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на динамиката на този вид престъпления, водеща до значителни щети за електроразпределителните дружества и неудобство на гражданите. Ето защо не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 НПК за възобновяване на делото. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,