Решение № 13021 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2014 г.

Решение № 13021 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД/БТК/ гр. София против решение № 502 от 30.01.2014 г., постановено по адм. д. № 7531/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 514 от 19.06.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 502 от 30.01.2014 г. по адм. д. № 7531/2013 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД гр. София срещу заповед № 514 от 19.06.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/ Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, изразяваща се в това, че при отправяне на предложение за сключване от разстояние на договор за абонаментен план на мобилен телефон се предлага подарък мобилен телефонен апарат, който в последствие не се предоставя като в разговора не се предоставя съществена за вземането на търговското решение информация, а именно, че ако договорът е за 12 месеца, не се предоставя телефонен апарат като подарък. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установени следните факти: През април 2013 г. оператор на БТК се е обадил по телефона на Христо Сугарев - клиент на БТК, във връзка с изтекъл абонаментен договор за мобилен телефон на Виваком. Отправена е оферта да се премине към абонаментен план Mega Call M, която включва 25%отстъпка от месечния абонамент за целия срок на договора и подарък мобилен телефон. Операторът не уточнява какъв е срокът на договора. Едва след въпрос на потребителя операторът уточнява, че офертата е за 24-месечен договор. Потребителят изразява желание да сключи договора, но със срок за една година. Операторът го информира, че в този случай отстъпката ще е само за 2 месеца. По никакъв начин от разговора не се разбира, че при сключване на договор за една година офертата не включва подарък мобилен телефон. Така потребителят остава с впечатление, че разликата между двугодишния и едногодишния абонамент е само в отстъпката. Операторът информира потребителя, че ще бъде посетен от куриер на фирма "Еконт", който ще му донесе договора за подпис, както и че има право в 7-дневен срок от подписването да се откаже от договора. В момента на разговора потребителят не разполага с други източници на информация и следва да вземе решение веднага. В случая потребителят се съгласява да сключи договор за една година като изрично сочи, че е бил мотивиран и от предложения подарък. В договора, доставен чрез куриер и подписан от потребителя, също не се съдържа информация относно промоционалните условия на абонаментния план, договорени по телефона. На въпрос към куриера защо не е доставен телефон, куриерът е отговорил, че практиката е да се получи след няколко дни. Потребителят се е обадил по телефона на оператор на Виваком, който е приел сигнала за разглеждане. Междувременно 7-дневният срок за отказване от договора е изтекъл. На потребителя е отговорено, че при едногодишен абонаментен план офертата не включва подарък телефон. Потребителят е поискал да се прослуша записа на разговора, но това му е било отказано. Във връзка с жалба, подадена в КЗП, е извършена проверка в БТК, видно от представения Констативен протокол № К-143270 от 29.05.2013 г., подписан от служител на БТК. На БТК е дадена възможност да представи становище и е изискан запис от разговора с потребителя, както и копие от сключения договор. На 05.06.2013 г. становището и доказателствата са предадени на КЗП, за което е съставен Протокол за проверка на документи № К-63144.С решение по Протокол № 23 от 13.06.2013 г. Комисията е приела, че БТК използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ал. 1 ЗЗП. Въз основа на това решение председателят на КЗП е издал оспорената заповед. При така установената фактическа обстановка АССГ е стигнал до извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган по чл. 68л от Закона, в законоустановената форма при спазване на процедурните правила и в съответствие с материално- правните норми и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на нелоялна търговска практика. В дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона е определено съдържанието на тази практика, като съобразно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП на същата е приравнена и заблуждаващата търговска практика. Съдържанието на една от проявните форми на заблуждаващата практика е посочено от законодателя в нормата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, съгласно която търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В конкретния казус, на плоскостта на цитираната национална уредба, Административен съд София-град правилно е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68е, ал. 1 ЗЗП е осъществен. Правилно съдът е счел, че че обещанието за подарък мобилен телефон е особено съществена информация, която би могла да повлияе мотивиращо на потребителите. Ето защо информацията за условията, при които се предлага подаръкът, трябва да е ясна, пълна и достъпна в момента, в който потребителят взема търговско решение. В случая търговското решение се взема в два момента - първо по време на разговора с оператора, когато потребителят съобщава адрес, на който куриерът да донесе договора за подпис, и след това при подписване на договора. И към двата момента потребителят не е разполагал с ясна и пълна информация, че за едногодишен абонаментен план не се следва подарък. Потребителят разбира, че подаръкът мобилен телефон не е включен в офертата за едногодишен абонаментен план, едва след като е подписал договора и след като е изтекъл 7-дневният срок за отказ. За да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП е необходимо тя да не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Т. е. необходимо е тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, ето защо фактическият състав на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП подлежи на обективна оценка, независимо от конкретното поведение на потребителя Правилно съдът е приел за неотносимо към законосъобразността на обжалвания акт възражението на касатора, че Комисията не е посочила дали са постъпили жалби от други потребители със сходни оплаквания. Законодателят не е обвързал нарушението на императивната забрана за нелоялни търговски практики с броя на засегнатите потребители или с наличието на конкретен негативен резултат, поради което и административният орган не е длъжен да доказва такъв резултат. Съдът е обсъдил всички представени доказателства и е отговорил мотивирано на всички възражения и доводи на касатора, относими към правния спор. Направените от решаващия съд фактически констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства, включително писмени обяснения и разяснения, приложени към административната преписка. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение