Решение № 9078 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 581/2011 г.

Решение № 9078 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 581/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хелиос Металург" ООД гр. Пловдив против решението, постановено по адм. дело № 691/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС Пловдив/, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата и в писмена защита. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез представителя си Рашева, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на "Хелиос Металург" ООД гр. Пловдив против ревизионен акт /РА/ № 160901118/6.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 152/10.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" /ДД "ОУИ"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 13 450,79 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1243,23 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че по декларираните като вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки от дружеството, по три броя фактури, не е установено, че стоките са транспортирани от територията на РБ до територията на друга държава - членка на ЕС /Р Румъния/, тъй като не е приел за надлежни нито представеното потвърждение за получаване на стоките поради липса на посочване на лицето и качеството на лицето, получило стоките, нито представените международни товарителници /CMR/, поради липса на реквизити. Фактическата обстановка по спора е изяснена пълно от съда, събрани са всички поискани от страните доказателства и доказателствени средства. Съдът е мотивирал акта си, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, указал е на страните за кои обстоятелства от значение за спора не се сочат доказателства. Изводът е, че съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания пред него РА, съдът е приел, че няма нарушения на процедурата, издадените актове съдържат необходимите реквизити, налице е материална, времева и териториална компетентност на издателите на актове в ревизионното производство. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. При служебна проверка, касационният съд констатира законосъобразността им. От фактическа страна е установено безспорно, че по три инвойс фактури № № 177/1.10.2008 г., 475/2.10.2008 г. и 476/3.10.2008 г. ревизираното лице е декларирало ВОД на стоки - метали с получател VERUS INTERMED SRL с VAT № RO21999937 Румъния. Стоките са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Налице е установено плащане по банков път. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1) да е налице доставка на стоки, 2) да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3) доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4) получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че е налице реална доставка на стоки по процесните три фактури. Доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят VERUS INTERMED SRL, регистриран в Румъния, притежаващ валиден VAT номер в Румъния. Транспортът е извършен от трето лице. По съществото на спора съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС в ред. ДВ, бр. 101/2006 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката. 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. Безспорно е в случая и е установено наличието на документи за доставката - 3 броя инвойс фактури, съдържащи необходимите реквизити, вкл. и идентификационен номер по ДДС. Съдът е приел, че представените транспортни документи и писмени потвърждения нямат доказателствена стойност, тъй като товарителниците не съдържат реквизити, а в писменото потвърждение не е посочено качеството и името на лицето, което е получило стоките от името на получателя. Отделно съдът се е позовал на косвени доказателства, въз основа на които е приел за установено, че стоките не е напускали територията на РБ - данни от "Пътни такси" на ГКПП "Дунав мост", отговор на компетентния румънски орган по молба за международно сътрудничество SCAC 383 и данните от извършена насрещна проверка на третото лице - превозвач - ЕТ "Ирида - Н - Димка Ненова". Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Не е спорно и е видно от транспортните документи - международни товарителници, че превозът на стоките по трите фактури, издадени от касатора, е извършен от трето лице превозвач. Установено въз основа на данните от насрещната проверка на превозвача, че поради финансово неуредени отношения транспортът от негова страна е извършен само на територията на РБ от гр. Свищов до гр. Русе, от където, по нареждане на представителя на румънския получател, стоката е натоварена на превозни средства с румънска регистрация. При тези данни транспортът се явява извършен от получателя, без значение дали със собствени или наети транспортни средства, съгласно приложимата редакция на б. "в", т. 2 от чл. 45 ППЗДДС /ДВ, бр. 101/2006 г./ Необходимите документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на друга държава-членка, са само писмените потвърждения. Основният спор по делото е дали писменото потвърждение удостоверява получаването на стоките на територията на Румъния като друга държава- членка, различна от РБ като страна на изпращане на стоката. Съдът е приел, че представеното писмено потвърждение /едно по трите фактури, в чието приложение са описани количествата стока и по трите фактури/ няма необходимите реквизити - положен е само параф без посочване на имената и качеството на лицето, което получава от името на получателя, при положен печат на последния. Тези изводи на съда са правилни като краен резултат, при корекция на мотивите. Към м. октомври 2010 г. все още не е въведено нормативното изискване за съдържанието на писменото потвърждение. При наличие на положен подпис, удостоверен с печата на дружеството-получател, съдът е направил необоснован извод за липса на реквизит и за неизяснена представителна власт. Качеството и името на лицето, подписало потвърждението са установени впоследствие като в касационното производство са представени и приети доказателства в тази връзка. Дори и въз основа на събраните в касационното производство доказателства обаче не може да се направи обоснован и ползващ доставчика извод, че стоките са транспортирани до РРумъния и са получени на нейна територия. В писменото потвърждение се удостоверява получаването на стоките от страна на получателя, но не и мястото на получаването им. С оглед останалите събрани доказателства - удостоверения от "Пътни такси", установеното от превозвача, както и предвид данните от проверката по линията на международното сътрудничество, липсват данни стоките да са напускали територията на РБ. Изводът е, че при липса на удостоверяване в потвърждението по чл. 45 ППЗДДС, че стоките по трите фактури са получени на територията на РРумъния, не е налице годен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 ЗДДС. Правилно приходните органи не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. Крайните изводи на първоинстанционния съд са в горния смисъл, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото разноски не се присъждат в полза на касатора. Такива не се дължат за юрисконсултско възнаграждение и в полза на ответника по касация, тъй като същият не е представляван в съдебно заседание и няма данни писменият отговор на касационната жалба да е изготвен от надлежно упълномощен юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,