Решение № 11601 от 14.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса/РЗОК/ Ловеч против решение 85/21.04.2022г. на Административен съд Ловеч по адм. дело 1/2022г. С него се отменя Заповед РД-09-204/20.12.2021г. на директора на РЗОК Ловеч, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРД за МД за 2020-2022г. е прекратен Договор 111004/2.03.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични пътеки: КП 68.1, КП 69.1, КП 70.1, КП71.1, КП 75.1 и КП 76.1 с изпълнителя МБАЛ Проф. д-р П. Стоянов АД гр. Ловеч. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост на решението- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ Проф. д-р П. Стоянов АД със седалище и адрес на управление в гр. Ловеч, чрез управител и представляващ изпълнителен директор Я. Кочев, чрез процесуален представител адвокат С. Давидова от ЛАК взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Предмет на спора в Административен съд е Заповед РД-09-204/20.12.2021г. на Директора на РЗОК Ловеч, с която на основание чл. 20.ал. 1, т. 4 от ЗЗО и чл. 99, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с констатации от проверка на длъжностни лица, определени със Заповед РД-25-623/30.09.2021г. на Управителя на НЗОК, отразени в протокол РД-25-263-1/15.10.2021г. е прекратен договор с изпълнител МБАЛ "Проф. д-р П. Стоянов АД по спорните клинични пътеки, описани в заповедта, поради факта, че лечебното заведение не отговаря на изискванията по чл. 99, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2020-2022г. и не отговаря на изискването за извършване на съответната дейност като не разполага с двама лекари с призната клинична специалност по съответния профил. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за изцяло основателна и отменил заповедта. Приел от доказателствата по делото, че изискването за двама лекари с клинична специалност по съответния профил е отпаднало с изменение на нормативната уредба, и не съставлява нарушение. При отсъствие на едно от основанията на които е издадена заповедта е приел, че е напълно достатъчно да бъде отменена заповедта. От друга страна е приел, че констатациите за не представянето на отчети за повече от три месеца е факт, който се дължи на различни обективни причини и не е зависел от волята на изпълнителя на болнична помощ, което обстоятелство не е било обсъдено от административно наказващия орган, което е съществено нарушение на формата на акта, изразяващо се в липса на мотиви за издаването му. При тези констатации и грешки в номерацията на протокола за констатации, на който се позовава органа обжалваната заповед е приета за незаконосъобразна и като такава е отменена. Решението е правилно. Производството пред административния орган е проведено по реда на Раздел Десети от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ чл. 70-чл. 80. Това е видно и от вписаното от органа основание за издаване на заповед РД-25-623 от 30.09.2021г. на управителя на НЗОК, с която се нарежда да бъде извършена проверка на територията на РЗОК Ловеч с обект на проверката МБАЛ Проф. д-р П. Стоянов АД във връзка със сигнал по отношение дейността на болницата. С тази заповед са определени длъжностните лица, които да извършат проверката и за резултатите да се състави протокол. Заповедта е издадена на основание чл. 72 ЗЗО и Инструкция РД-16-43/9.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ЗЗО и на основание глава двадесет и първа от НРД за МД за 2020-2022г. Или, производството пред Административния орган е санкционно и издадената заповед е на основание чл. 76 от ЗЗО, поради което се подчинява на правилата и принципите на санкционните производства. Това означава нарушението да бъде фактически и юридически формулирано, като от фактическа страна да бъдат установени фактите от съществено значение, представляващи фактическия състав на нарушението. Наред с това при установен фактически състав следва да бъде дадена правна квалификация на нарушението. От една страна това е израз на принципа на санкционните производства нарушение да е това деяние, действие или правно състояние на което е дадено определение в нормативен акт, и също по силата на нормативен акт то да е обявено за наказуемо и да е предвидена санкция за него. Налагането на санкцията следва да е индивидуализирана с мотиви за отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, както е да има мотиви с обосновани изводи от фактическа страна с доказателствата и мотиви относно правната квалификация. Наред с цитираните изисквания на санкционните производства следва да се установяват фактите относно фактическия състав на нарушението по предвидения в нормативен акт процесуален ред. Всички тези изисквания и правила са израз на формалността на производството, като осигуряване в пълен обем на защита на правата и интересите на посочения за нарушител субект ФЛ или ЮЛ. Всяко нарушение на формалността на административния процес по установяване и санкциониране на нарушението е съществено, което означава, че винаги води до отмяна на акта за налагате на наказанието/санкцията. В настоящият случай съдът е установил, че заповедта за налагане на санкции, предмет на съдебния контрол за законосъобразност се основава на Констативен протокол РД-25-263-1/15.10.2021г. и на практика препраща към мотивите и констатациите в него. По делото обаче е приложен протокол РД-25-623-1/15.10.2021г. Съдът го е обсъдил като техническа грешка и най вероятно е така с оглед вписването, че се издава в изпълнение на заповед РД-25-623/30.09.2021г. на Управителя на НЗОК. В делото обаче е приложен и друг протокол РД-25 623-2/15.10.2021г. за неоснователно получени суми, в който е посочено основание за издаването му същата заповед РД-25-623/15.10.2021г. на управителя на НЗОК. Или, налице са различни протоколи, издадени ва основание заповед РД-25-623/15.10.2021г. При това положение не е фактически и правно издържано да се приеме, че е налице техническа грешка в номера на констативния протокол. Както се посочи изискване на санкционното производство е точно и формално спазване на процедурата, тъй като последиците са значителни с оглед наложената санкция. Констатацията само на това нарушение при издаване на заповедта за налагане на санкции означава, че няма мотиви относно фактическата и правна страна на нарушението, а това е съществено нарушение, основание за отмяна на заповедта. Наред с това настоящата инстанция споделя мотивите на съда и в останалата част по съществото на спора, че няма установено нарушение, без да са изложени мотиви в цялост от административния орган, в които да обсъди условията и предпоставките за констатираното нарушение, наличието на форсмажорни обстоятелства и други фактори. Споделят се мотивите на съда и относно констатациите на съда, че няма констатирано нарушение по чл. 99, ал. 1 т. 3 НРД за МД за 2020-2022г. на каквото се основава заповедта. Наред с изложеното настоящата инстанция установява и друго нарушение в процедурата по която се издава заповедта, като не се посочва на нарушителя според констативния протокол, че производството е по чл. 72 и сл. ЗЗО за която правна квалификация се проверява и квалифицира дейността му по изпълнение на индивидуалния договор. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила като се споделят напълно мотивите на първата инстанция. На ответника се дължат разноски за настоящата инстанция според изхода на делото и такива са поискани, но не се представят доказателства за извършването им, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение