Решение № 9493 от 26.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Елит Кар Груп ООД, гр. Варна срещу Решение 789/10.06.2021 г., постановено по адм. дело 617/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 11039/09.03.2021г. чрез запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че оспорената заповед не е съобразена с липсата на установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Изтъква, че не е констатирано на място неиздаването на касов бон, както и, че изложените в акта мотиви не са конкретни и не обосновават продължителността на срока на налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на заповедта, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в дирекция Оперативни дейности при Главна дирекция Фискален контрол, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел, че изложените в заповедта мотиви са съобразени с конкретната фактическа установеност и обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" във вр. с ал. 3 законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички относими факти и обстоятелства, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена проверка на 03.03.2021г. от органите по приходите във връзка със заведена преписка в НАП и протокол за извършена проверка търговецът не е издал на 07.12.2020г. фискален бон при извършване на плащане за закупен акумулатор. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено горепосоченото нарушение. Преценката на изложените в акта мотиви обаче сочи, че развитите от издателя му съображения не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. Необосновано решаващият състав не е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В случая, нарушението по чл. 118, ал.1 ЗДДС е осъществено на 07.12.2020г., а е установено по сигнал от органите по приходите на 03.03.2021г., поради което не би могло да се приеме, че налагането на ПАМ три месеца по- късно би могло да постигне регламентираните в чл. 22 ЗАНН. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които са изцяло бланкетни и не са съобразени с конкретната фактическа установеност и тежестта на нарушението. Като е приел друго, АС- Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи на общо на сумата от 840лв. Настоящият състав намира релевираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като престираната сума е в корелация с естеството на спора. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение