Решение № 13123 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 91/2016 г.

Решение № 13123 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 91/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от гр. Х. против решение № 270 от 18.11.2015 г. по адм. дело № 169 по описа за 2015 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-11-3/06.03.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Х. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Х. е решение № Ж-11-3/06.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5110028543/ПР№ 114/02.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на В. А. П. от гр. Х. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението на Административен съд - Х., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 40, ал. 1 - 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че липсват надлежно издадени и заверени документи за придобит от жалбоподателя трудов стаж на длъжност "шофьор на прицеп с ремарке над 12, т." през периода от 04.09.2000 г. до 31.07.2001 г. в СД "Яни - Желеви и сие" - Х.. Дружеството е в производство по ликвидация от 1994 г., а в хода на следствено дело № 876/2004 г. и в проведеното ревизионно производство от НОИ през 2004 г. управителят Д. Ж. е дал обяснения, че фирмата му е закрита, не е развивала дейност, не е наемала работници и не е изплащала възнаграждения. Търговското дружество не е фигурирало като осигурител в информационната система и в персоналния регистър на НОИ. Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 2 от 01.10.2014 г. е издадено от името на прекратеното дружество след смъртта на неговия управител (ликвидатор). Липсват ведомости за изплатени трудови възнаграждения и за начислени осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документът по утвърден образец служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието по ал. 3. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. По делото е представен трудов договор, но липсват данни за реално започната и осъществявана от работника трудова дейност като предпоставка за възникване на осигурително правоотношение съгласно чл. 10 от КСО. Липсва писмен акт за встъпване съгласно изискването на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.). Представената трудова книжка не е оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което не се ползва с официалната удостоверителна стойност по чл. 347 от КТ. В нея е отразено, че данните са взети от изплащателните ведомости, но при извършената през 2004 г. ревизия по приходите и разходите на ДОО за период 07.11.1990 г. - 31.03.2004 г. контролните органи на НОИ са установили, че фирмата не е наемала работници и не е съставяла изплащателни ведомости. Събирателното дружество е прекратено с решение на Хасковския окръжен съд от 27.04.1994 г., а за ликвидатор е назначен Д. Я. Ж.. Няма данни за осъществявана от дружеството производствена или търговска дейност след 1994 г. Анализът на събраните доказателства сочи, че претендираният от жалбоподателя осигурителен стаж не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 от НПОС. Трудовият и съответно осигурителният стаж следва да бъде установен по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,