Решение № 10061 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2013 г.

Решение № 10061 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Строителна фирма Ади-21" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1740/01.08.2013 г. по адм. д. № 2992/2012 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № 1200903/19.05.2012 г. за поправка на РА № 16251100320/26.01.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" като неправилно. Поддържа, че решението е неправилно и са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че с ревизионният акт за поправка е изменен размерът на определените задължения в поправяния акт в нарушение на чл. 133, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 1200903/19.05.2012 г. за поправка на РА № 16251100320/26.01.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", с който са намалени определените вноските за ДОО с 20 071,36 лв, внесени от ревизираното лице от връчване на РД до издаване на РА за поправка и установеното задължение за лихви за 2009 г. по ДЗПО-ППФ в таблица 1 на поправения РА от 29 270,20 лв. е включено в таблица 3 на поправения РА, където погрешно е посочен размерът на лихвите - 1497,43 лв. и е определен общ размер на задълженията от 2 422 233,40 лв. вместо определения в поправения РА общ размер 2 414 531,99 лв. Съдът е обсъдил подробно констатациите в таблица 1 на поправения РА и тяхното отражение в таблица 3 от същия РА и е достигнал до обоснован извод, че е налице очевидна фактическа грешка в отразяването на волята на актосъставителя в таблица 3, ясно изразена в таблица 1, поради което са налице условията на чл. 133, ал. 3 ДОПК за поправка на очевидната фактическа грешка. При издаването на РА за поправка са намалени вноските по ДОО с внесени суми след издаване на РА, която корекция е в интерес на касатора и не се оспорва от него. Съдът е обсъдил възраженията на касатора, които се повтарят в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда, че в таблица 3 погрешно е вписана сумата 1497,43 лв. два пъти. В този размер е вноската за лихви за ДЗПО-УПФ, а определените лихви по вноски за ДЗПО-ППФ от 29 270,20 лв. не са отразени правилно. Правилен е изводът на съда за законосъобразно издаване на оспорения пред него РА за поправка на първоначалния РА от 26.01.2012 г. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на доводът за нищожност на РА за поправка. Твърденията на касатора, че с процесния РА е извършено изменение на определените задължения в РА от 26.01.2012 г. в нарушение на чл. 133, ал. 2 ДОПК, тъй като не са налице основания за това е неоснователно в частта, с която са определени общо по-големи задължения, поради спадане на погрешно посочените лихви от 1497,43 лв. и добавяне на правилно определените лихви от 29 270,20 лв. В тази част е извършена поправка на очевидна фактическа грешка и не е налице изменение на определените в РА данъчни задължения, за чийто размер е изразена ясна воля на актосъставителя в таблица 1. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,