Решение № 15361 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 429/2012 г.

Решение № 15361 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 429/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Плевен против решение № 658 от 25.11.2011 г., постановено по адм. дело № 522/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, в частта му, с която е отменена заповед № 1558/20.05.2011 г. в частта й, с която на Цветомир Сергеев Бетовски е определено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" и в частта, с която на държавния служител е наложено най-тежкото от определените дисциплинарни наказания - "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Цветомир Сергеев Бетовски не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да постанови решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Изводът на съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че по делото не са налице доказателства, установяващи държавният служител да е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че фактическото задържане и ограничаване правото на свободно придвижване на Ангел Илиев е извършено от полицейски екип 114, в който Бетовски не е участвал. Този извод се подкрепя от всички събрани в административната преписка писмени доказателства в т. ч. и от обясненията на служителите от екип 114 и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В изготвената справка от 28.01.2011 г. по повод образуваното дисциплинарно производство изрично е посочено, че фактически Ангел Илиев е задържан в 05.15 ч. от полицай Румен Илиев и от Сергей Георгиев, с което е ограничено правото му на свободно придвижване. В докладна записка от гл. полицай Иван Иванов се сочи, че около 05.15 ч. ПА 114 задържат едно от проверяваните в автомобила лица - Ангел Илиев като му поставят белезници и изчакват появата на други лица, а Иванов и Бетовски след като отиват при тях откарват задържания около 6.00 ч. в РУП и го записват в книгата за посетители. В докладната записка Румен Илиев сочи, че "около 05.15 ч. до паркиралия Опел "Вектра" се спря едно лице, което бе задържано до Вектрата. Това беше Ангел Илиев, който беше ..... в РУП от екип 118". Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. При така установеното правилно първоинстанционният съд е направил извод, че служителят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, а именно неизготвяне на заповед за задържане на лицето по реда на чл. 63 от ЗМВР въпреки наличието на фактическо задържане. Съгласно правилото на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 4 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях, съгласно която "задържани лица" по смисъла на тази инструкция са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР. Съгласно чл. 11 от инструкцията за всяко задържано лице се издава заповед за задържане от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че правото на свободно предвижване на лицето не е било ограничено от Бетовски, като същият единствено е откарал задържаното лице до РУП. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед в отменената й част е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона Административен съд гр. Плевен е постановил решение, което е законосъобразно и необосновано. Неправилно съдът е отменил заповедта само в едната й част, но тъй като решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлена жалбата против заповедта, в частта й, с която на държавния служител е определено дисциплинарно наказание "порицание", то в тази му част решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящия касационен контрол. След като съдът е установил, че Бетовски не е извършил едно от описаните в заповедта дисциплинарни нарушения е следвало да отмени изцяло административния акт, с който е наложено единствено наказанието "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". При положение, че по делото е установено, че държавният служител е извършил само едното от вменените му дисциплинарни нарушения, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание", но такова не му е наложено, то посоченото обстоятелство води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Не е в правомощията на съда да изменя вида на наложеното дисциплинарно наказание, което по същество е сторено в решението, в частта му, която е влязла в законна сила. С оглед на изложеното съдът намира, че решението в обжалваната му част е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,