Решение № 12547 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център Миладиноски ООД (некоректно изписан, като ЕООД) със седалище в гр. Черноморец, подадена чрез процесуалния представител адвокат Драгнев, срещу решение 5278 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело 335/2024 г. от Административен съд Бургас. С него е оставена без разглеждане жалбата на настоящия касатор, в частта й, в която оспорва законосъобразността на заповед РД-09-938/16.11.2023 г. на кмета на община Камено и е прекратено производството по делото в тази част. Със следващ диспозитив е отхвърлена жалбата на Медицински център Миладиноски ООД, в частта й, в която се е искало обявяване на нищожността на заповед РД-09-938/16.11.2023 г. на кмета на община Камено. Със същото решение Медицински център Миладиноски ООД е осъден да заплати на Община Камено сума в размер на 1500 лева разноски по делото. Ответникът кметът на Община Камено, чрез упълномощения представител адвокат Чапразлиев, в подаден писмен отговор оспорва жалбата като просрочена в едната й част и като неоснователна в другата. Съответно моли съда да остави без разглеждане касационната жалба в едната й част и да я отхвърли в другата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, в частта й, с която се оспорва решение 5278 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело 335/2024 г. от Административен съд Бургас, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата на настоящия касатор срещу законосъобразността на заповед РД-09-938/16.11.2023 г. на кмета на община Камено и е прекратено производството по делото в тази му част за процесуално недопустима, като просрочена. Решението е съобщено на процесуалния представител на Медицински център Миладиноски ООД адвокат Драгнев, на 23.07.2024 г., съгласно приложената по първоинстанционното дело разписка (л. 293). Броен от този начален момент 7 дневният срок за обжалването му по чл. 230 от АПК е изтекъл на 30.07.2024 г. вторник, присъствен ден. Жалбата е подадена на 31.07.2024 г. от упълномощения адвокат Драгнев. Срокът за обжалване по чл. 230 от АПК е преклузивен и спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на касационната жалба в частта й, която има характер на частна такава. В случая е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба в останалата й част, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Административен съд Бургас е била оспорена заповед РД-09-938/16.11.2023 г. на кмета на община Камено с доводи за нейната нищожност. С оспорената заповед кметът на общината е прекратил тръжна процедура за отдаване под наем на обособени части от недвижим имот публична общинска собственост, находящи се в Поликлиниката на гр. Камено, индивидуализирани в заповедта. Първоинстанционният съд е развил мотиви относно правната същност на нищожността на административния акт. В тази връзка, на първо място е приел, че следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед, тъй като нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган (по материя, по място и по степен). В конкретния случай според съда не е налице липса на компетентност за издателя на акта. Мотивирал е извод, че кметът на общината е разполагал с компетентност, предоставена му от ЗМСМА, ЗОС и приетата от Общинския съвет Наредба по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, да се произнесе със заповед по прекратяването на търга. На второ място според Административен съд - Бургас в случая не се констатира нарушение на някое от изискванията, регламентирани в чл.146 от АПК, което по интензивност и тежест да обоснове извод за нищожност. С тези съображения Административен съд - Бургас е приел, че не са налице такива пороци на процесната заповед, които да обуславят обявяването на нищожността й, поради което е отхвърлил жалбата на Медицински център Миладиноски ООД в тази й част. Обжалваното решение - в отхвърлителната му част, е правилно. Както в правната теория, така и в съдебната практика се застъпва становището, че при липса на законовоустановени критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или при пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление. В настоящия случай актът е издаден от компетентен орган в рамките на представените му правомощия и не е налице липса на форма или липса на волеизявление; не са допуснати и нарушения, които да са толкова съществени, че да водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта. От данните по делото не се доказва и наличие на особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за прогласяване нищожността на оспорения административен акт. На 16.11.2023 г. кметът на общината е издал обжалваната заповед. Обобщил е резултатите от тръжната процедура, цитирал становището на комисията, с което се предлага прекратяване на тръжната процедура предвид неизпълнението на условията за сключване на договор липса на договор с РЗОК, незаплащане на депозитите, както и липса на втори класиран участник. Кметът е посочил, че обявеният за спечелил участник не е заплатил наемните вноски за всеки от имотите, а при извършена служебна проверка в РЗОК се установява, че участникът, обявен за спечелил, няма сключен договор към датата на издаване на тази заповед. С тези два довода и предвид факта, че в тръжната процедура не е участвал друг участник, на основание чл. 87, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, кметът е прекратил тръжната процедура. След внимателен преглед на процедурата не се установява да е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуславя нищожност на акта. В случая липсва и съществен порок на акта по отношение на неговата материална незаконосъобразност. Очертаните в теорията и практиката критерии за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока материална незаконосъобразност са следните: нищожност е налице при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; ако актът е изцяло лишен от законово основание и ако акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Т. е. единствено наличието на изключително тежко нарушение (порок), може да доведе до нищожността на акта. В настоящата хипотеза административният орган основава акта си на чл. 87 от Наредбата, съобразно която е указано, кога следва да бъде прекратена тръжната процедура. Ето защо издаденият административен акт не е изцяло лишен от правно основание, същият е издаден въз основа на изрично предвидената в Наредбата възможност административният орган да прекрати процедурата. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че не са налице твърдените основания за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на ответника по касация се дължат разноски. Същите обаче не следва да се присъждат, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие разноските в размер 1800 лв. са платени по банков път, за което не са представени доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,