Решение № 12551 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2019 г.

Решение № 12551 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. чрез нейния пълномощник срещу решение № 245/26.06.2019 г. по адм. д. № 165/2019 г. на Административен съд Д. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Балчик чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 125/21.01.2019 г., издадена от кмета на община Балчик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Пристройка на двуетажна жилищна сграда и навес към съществуваща такава", намиращи се в ПИ 02508.84.204 по кадастралната карта на гр. Б., УПИ VІ, кв. 307 по плана на града и в част от ПИ 02508.84.203 по кадастралната карта на гр. Б., УПИ V, кв. 307 по плана на града. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат решаващият съд е развил следните доводи: По делото не се спори, че описаните в констативния акт и заповедта обекти в УПИ VІ-204 на жалбоподателката са изграждани без необходимите строителни книжа. Съдът приема за установено от заключението на вещото лице, че същите не съответстват на предвиденото застрояване по ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 719 на Общински съвет Балчик по Протокол № 69/03.09.2007 г., чиято графична част е представена по делото. Съдът приема също, че незаконното строителство, описано в оспорената заповед е извършено след 2001 г., с изключение на обект № 3 – навес, изграден преди това. По отношение на пристроените двустранно "Приземен първи етаж-склад" (обозначен с № 1 в заключението) и "Пристроена всекидневна стая на втори етаж" (обозначена с № 2 в заключението), същите представляват безспорно строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не могат да бъдат приети за "търпим строеж" в изключителната хипотеза на разпоредбата на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ предвид годината на изграждането им след 2001 г. Навесът не е съобразен с отстоянието към съседния имот, УПИ V, спрямо който се явява разположен на самата граница между двата имота, видно от Констативен акт № 4/2017 г., т. ІІІ "Изпълнение на строежа". Навесът е на подпорната стена, т. е. на регулационната граница между двата УПИ, което означава, че е разположен в нарушение на изискването да е на най-малко 1, 5 метра от южната граница на съседния имот. Заповедта е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма на акта и съдържа мотиви и при издаването й не са допуснати процесуални нарушения. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на място описаното незаконно строителство отговаря на съдържащото се в констативен акт № 4/2017 г. Това е видно и от заключението на вещото лице, според което към двуетажно жилище са пристроени двустранно "Приземен първи етаж-склад" (обозначен с № 1 в малък кръг в графичното приложение към заключението) от западната страна към улицата и към съседния имот с идентификатор 203 е ситуиран строеж с наименование "Пристроена всекидневна стая на втори етаж" (обозначена с № 2 в малък кръг). Навесът, обозначен с № 3 е разположен също от северната страна по продължението на сграда № 2. От така изградените обекти единствено обект № 3 "Пристроен навес" изцяло попада в имота на жалбоподателката - УПИ VІ-204, с идентификатор № 02508.84.204. "Пристроен първи етаж-склад" № 1 не попада изцяло в УПИ VІ-204 като югозападният му ъгъл е в уличната регулация, което е обозначено в зелен цвят в графичната част към заключението. Обектът под № 2 "Пристроена всекидневна стая на втори етаж" по дължина в посока изток-запад с около 1, 5 метра попада в съседния северно разположен УПИ V-203. Според заключението на вещото лице изграденото и обозначено с № 1 и № 2 не отговаря на предвижданията на ПУП-ПРЗ. В разглеждания аспект неоснователно е възражението в касационната жалба, че обектът не е индивидуализиран. Както се посочи вече, според заключението на вещото лице обекти с номера 1, 2 и 3 съответстват на обекта, визиран както в констативния акт, така и в заповедта с наименованието "пристройка на двуетажна жилищна сграда и навес към съществуваща такава". Същият текст е записан и в началната страница на констативния акт, поради което именно конкретно посочени и индивидуализирани обекти са били предмет на разглеждане в процеса. По отношение на изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази характеристика на строежа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконното строителство на налице условията на търпимост по пар. 16 ПЗРЗУТ или на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. В случая те не са налице, тъй като по делото от разпитания свидетел Павлов и от декларация на самата жалбоподателка с регистрационен номер 4982/07.11.2017 г. незаконният строеж под № 1 и № 2 е изграден след 2001 г. Освен това същият не отговаря на строителни правила и норми и на предвижданията на подробните устройствени планове, тъй като този незаконен строеж навлиза в съседния имот и го засяга. Не са налице предпоставките за търпимост и за изградения без строителни книжа навес, чието строителство е извършено още през 1985 - 1986 г. В тази насока съдът е изложил убедителни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Навесът е на подпорна стена, т. е. на регулационната линия, което означава, че не е спазено изискването за отстояние. От друга страна в съседния имот няма предвидено допълващо застрояване на регулационната линия, за да може навесът като допълващо застрояване да е построен на калкан. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Не представлява такова разпита на свидетеля Павлов, който е и сигнализатор пред административния орган за извършеното незаконно строителство. Няма процесуална пречка такова лице като съсед на имота, в който е извършено незаконното строителство, да е свидетел по делото. Ирелевантно за валидността и законосъобразността на обжалваната заповед е и обстоятелството кой е подател на сигнала за незаконното строителство пред административния орган. Административният орган действа служебно и по своя преценка и не е обвързан от подадения сигнал. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,