Решение № 8465 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2016 г.

Решение № 8465 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. К. от гр. С., чред адв. А. срещу решение № 7621 от 07.12.2015 г. по адм. д. № 989/2015 г. на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - началник на РО "НСК" към РДНСК-Югозападен район, С. ангажира, чрез юрк. А., становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СО-46/16.05.2009 г. на началник сектор "СК" на СтРДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "надстройка на едноетажна къща" в УПИ ХIV-14,кв. 142,м. "зона-Б-2". Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ във вр. с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, изграден в груб строеж, без строителни книжа /одобрени проекти, разрешение за строеж/, в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че е изградена надстройка на съществуващата в имота сграда, съответстваща по параметри и местонахождение на описания в процесната заповед "незаконен строеж", от адресата на заповедта, след придобиване собствеността върху имота в периода от 26.05.2004 г. до 03.10.2007 г. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж, както и за непопадането му в никоя от хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В изпълнение задължителните указания по отменителното решение на ВАС /№ 970/27.01.2015 г. по адм. д. № 10433/2014 г./ са събрани доказателства за периода на изграждане на процесния строеж, вида на СМР, обема на съществуващата сграда, преди надстрояването, предвижданията на ПУП и отразяването в КК. Доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност, вкл. и гласните доказателства, като констатациите на СТЕ са възприети само в техническата им част . В тази връзка е неоснователен касационният довод за предубеденост на едно от вещите лица, тъй като преценката за незаконност на извършените СМР е правен въпрос и е в компетентсността на съда, който е кредитирал заключението по отношение на установените СМР, а именно: демонтиран покрив на съществуващата сграда и дървената таванска конструкция, изпълнена стоманобетонна плоча с дебелина 12см., изпълнен надзид от около 1,90/2,00м, иззидани две напречни стени с поставени надлъжни дървени греди и наредени мертеци, изградена нова покривна конструкция, изградена нова външна метална стълба за достъп до изградената надстройка и монтирани два прозореца ПВЦ. Така установените СМР безспорно сочат не на основен ремонт, а на надстрояване на съществуващата сграда с обособяване на самостоятелен обект, без изискуемите строителни книжа. Този извод кореспондира и на установения по действащия ПУП и КК обем на съществуващата сграда, поради което основателно не е прието възражението за извършен ремонт и не са кредитирани гласните доказателства в този смисъл. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден в периода от 26.05.2004 г. до 03.10.2007 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж, който не е заявен и за узаконяване по реда и в срока по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършеното строителство са неоснователни. Констатациите на експертизата са обсъдени във връзка с останалите доказателства, а не избирателно и то в частта, установяваща техническите параметри, като безспорно сочат на монолитен нов строеж, а не на извършен основен ремонт, за който също е изискуемо разрешение за строеж. Неоснователни са и доводите досежно непроизнясяне по валидността на процесната заповед. В мотивната част на заповедта е изрично записана като основание за издаването й заповед № РД-13-028/19.01.2009 г. на началника на ДНСК, която е приложена по административната преписка. С тази заповед началника на ДНСК е определил издаделя на процесната заповед инж. В. М. да замества титуляра инж. А. С. за периода на отсъствието му, което сочи на делегиране на пълния обем правомощия на титуляра, между които са и тези по т. 1.1 по заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК. Тази заповед също е комплектована в административната преписка. Обстоятелството, че в ДНСК не се поддържа отделен регистър с изх. № на заповедите за заместване, удостоверено с писмо от 22.01.2014 г., не игнорира наличието на издадена заповед за заместване от компетентния орган-началника на ДНСК, респ. не води до нищожност на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,