Решение № 8377 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2009 г.

Решение № 8377 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Юри Радославов Пътов от гр. Свищов срещу решение № 524 от 8.1.2009 г., постановено по адм. дело № 626 по описа за 2008 година на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 800100 от 7.5.2008 г., издаден от ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 274 от 16.7.2008 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. В. Търново. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие със закона - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна и постанови решение по същество, с което да се отменят атакуваните актове. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото писмен отговор от 20.7.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 800100 от 7.5.2008 г., издаден от ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 274 от 16.7.2008 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. В. Търново, с който акт на Юри Пътов са били определени данъчни задължения за 2002, 2003 и 2004 година за дейността му като едноличен търговец по чл. 35 от ЗОДФЛ, заедно със съответните лихви. Задълженията са били определени поради увеличение на финансовия резултат за всяка от годините на основание чл. 23 ал. 2 - в редакциите му за всяка от годините - съответно т. 17 за 2002 г. и т. 13 за 2003 и 2004 година - разходи от сделки по глава IV от ЗКПО (отм.) и поради нарушение на счетоводното законодателство. За да отхвърли жалбата съда е възприел изводите на органите по приходите и е посочил, че въпреки събраните в съдебното производството доказателства не може да се приеме реалност на доставките от доставчиците на едноличния търговец поради ненамирането им на адресите. Решението е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, неправилни правни изводи и объркване на приложимите норми и доказателства, необходими за изясняване на спорните въпроси. Определените от органите по приходите данъчни задължения на лицето за дейността му като едноличен търговец през 2002, 2003 и 2004 година са преки - по чл. 35 от ЗОДФЛ и е за следните причини: увеличение на финансовия резултат на всяка от годините - за 2002 година със сумата общо 185294, 86 лв. - разходи за материали и разходи са строително-ремонтни услуги на основание чл. 23 ал. 2 т. 17 от ЗКПО (действаща разпоредба за 2002 година) - разпоредбата цитира увеличение на финансовия резултат за данъчни цели с разходи, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. Текстът на чл. 23 ал. 2 т. 13 от ЗКПО (действащ за 2003 и 2004 година) сочи същото основание. Следователно това е спорният за изясняване въпрос - има ли суми, които да бъдат отнесени към тези разпоредби. От друга страна глава първа раздел IV урежда предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, т. е. следва са съвсем конкретно посочени разпоредбите от този раздел от чл. 13 до чл. 16а. В РА и решението на директора са посочени основанията по раздел IV - чл. 15 ал. 2 и чл. 14 ал. 1 от ЗКПО. Първата от разпоредбите урежда - в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно-задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовия резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. Втората посочва, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. От друга страна разпоредбите на ДОПК изцяло променят доказателствената тежест - процесния акт е издаден на общо основание и именно поради това всяка от страните следва да обоснове с доказателства твърденията си. Т. е. в тежест на органите по приходите е да докажат, че има сключени сделки в отклонение от данъчното облагане. И въпреки, че те са дали съвсем различни констатации, касаещи доставчици и ненамирането им на адреса, което при проверката на дължимостта за преки данъци и увеличението на финансовия резултат не може да е самостоятелно фактическо основание за определяне на задължения, данъчно-задълженото лице е събрало и представило доказателства. Които доказателства, без да бъдат оспорени по надлежния ред и да се даде възможност да се събират други доказателства, са били игнорирани и обсъдени общо. Съдът е объркал предпоставките, които се изискват при признаване на данъчен кредит - където се говори за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и термините в закона относно преките данъчни задължения, където се говори са сключване на сделки в отклонение на данъчно облагане. И въпреки липса на каквито и да било доказателства от страна на органите по приходите, липсата на надлежно оспорване и възможност за представяне на други доказателства, с оглед частния характер на представените, съда е направил необосновани и произволни изводи за " реалност на доставката", каквато терминология ЗКПО и ЗОДФЛ не съдържат. След като по делото има огромен брой доказателства не само за наличие на счетоводни документи, надлежно отразяване в счетоводството на жалбоподателя на всички суми, действителност на направените разходи - плащания, придружаващи фактурите други документи, няма никакви мотиви защо съда ги е пренебрегнал и е достигнал до посочения краен резултат. Не може произволно да се игнорират всички писмени доказателства. В документооборота обикновено доминират частните документи и не следва непрекъснато същите да бъдат игнорирани, а обсъждани заедно с всички останали, намиращи се в делото - представени и от двете страни. Още повече, че ненамиране на адреси на доставчици на касатора не означава нито липса на документална обоснованост, нито нарушение на счетоводните принципи, нито отклонение от данъчно облагане по смисъла на ЗКПО. След като не се е занимал с основния въпрос по делото - налице ли е отклонение от данъчно облагане по смисъла на раздел IV от ЗКПО (отм.) и е разглеждал други предпоставки, както и кои са необходимите доказателства, които следва да бъдат представени от органите по приходите за доказване на такова отклонение, съдът е постановил решение при съществени нарушения на процесуалните правила. Следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане като се съобразят посочените по-горе мотиви, както относно основанията, така и във връзка с представените писмени доказателства от касатора, липсата или не на надлежно в срок оспорване, възможност за събиране на други и обосноваване на тяхната преценка и т. н. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от ДОПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение