Решение № 15757 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2013 г.

Решение № 15757 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, против решение № 58 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 39 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено издаденото от касатора решение № ПОБ-1 от 17.01.2013 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Фатмегюл Юсеин Мехмед от с. Срединка, обл. Кърджали, е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № ПОБ-1/17.01.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 081-00-1692-8/15.11.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО - началник отдел КПК, с което Фатмегюл Юсеин Мехмед от с. Срединка, обл. Кърджали, е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 15.11.2011 г. - 30.09.2012 г. с общ размер 2838.79 лв. заедно със законната лихва в размер на 284.08 лв. След извършена подробна преценка на всички обстоятелства, свързани с правоотношенията между страните, Административен съд - Кърджали е стигнал до правилния извод за добросъвестност на осигуреното лице, което при деклариране на правнорелевантните обстоятелства е действало със съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат парични обезщетения за безработица. Съдът е отчел обстоятелството, че през процесния период лицето не е получавало пенсия или други осигурителни плащания от ДОО. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. От фактическа страна е установено, че Фатмегюл Юсеин Мехмед е упражнила правото на парично обезщетение за безработица със заявление от 23.11.2011 г. По т. 2 заявителката е декларирала, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. С разпореждане № 081-00-1692-1 от 6.12.2011 г. й било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 15.11.2011 г. до 14.07.2012 г., в размер на 12.73 лв. дневно. След подадена декларация за промяна в обстоятелствата е издадено разпореждане № 081-00-1692-2 от 14.12.2011 г., с което периодът на изплащане на отпуснатото обезщетение за безработица е удължен до 14.11.2012 г. Неотносима към съществото на спора е посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта. Факт е, че лицето е имало регистрация като безработно в Агенцията по заетостта, с което условието за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО е било изпълнено. Законосъобразността на акта на регистрация на лицето в Бюрото по труда не подлежи на инцидентен контрол за законосъобразност. За времето от 15.11.2011 г. до 31.12.2011 г. лицето е изпълнявало и условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила до 31.12.2011 г.) за получаване на паричното обезщетение за безработица, тъй като не е имало отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Съгласно изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Не са установени действия на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, извършени от осигуреното лице с цел да получи парично обезщетение за безработица вместо пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като се има предвид, че документите за придобития осигурителен стаж са били приложени към заявлението от 23.11.2013 г. и декларацията от 12.12.2011 г., както и че други документи не са били изискани, не би могло да се приеме, че след изменението на закона, в сила от 1.01.2012 г., осигуреното лице чрез съзнателно действие или бездействие е въвело в заблуждение административния орган относно обстоятелството, че е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката относно правото на лицето на пенсия за осигурителен стаж и възраст е била извършена служебно през месец октомври 2012 г., след като с писмо изх. рег. № 04-314/4.10.2012 г. ръководителят на осигуряването за безработица се е обърнал към отдел "Пенсии" за становище. След представяне на всички изискани документи е дадено заключение за придобито от лицето право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.11.2011 г. Пенсията е била отпусната с разпореждане № 15 от 27.12.2012 г., издадено от ръководителя на отдел "Пенсии", в размер на 145 лв. месечно, считано от 27.11.2012 г. На основание чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В разглеждания случай за периода от 15.11.2011 г. до 14.11.2012 г. на ответницата по касация Фатмегюл Юсеин Мехмед не е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Двете осигурителни плащания не са били съвместени, поради което не е налице законовото основание по чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на едното от тях - паричното обезщетение за безработица съгласно законовата разпоредба. Оспорените административни актове за възстановяване на получените суми за парични обезщетения за безработица са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От ответницата по касация не са представени доказателства за направени разноски за водене на делото в касационната инстанция, поради което искането й за разноски не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,