Решение № 3107 от 23.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Р. Миланова Петрова и П. Петров, чрез процесуалния им представител адв. Ц. Бояджиева и Е. Зидаров, чрез особенния му представител адв. Ю. Боглева, срещу Решение 2380/12.04.2022г., постановено по адм. д. 12593/2021г. по описа на Административен съд София град. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на процесното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което заповедта на началника на СГКК София да бъде потвърдена. Касаторите Р. Миланова Петрова и П. Петров претендират разноски за двете инстанции. Ответникът началникът на СГКК София, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Ответниците М. Миланов, Б. Зидарова, М. Цветкова Пейчева, П. Зидаров и М. Зидарова, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбите. Ответникът И. Цанова Кънова, се представлява от адв. Папазова, която в съдебно заседание и в представени писмени отговори оспорва касационните жалби като неоснователни и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за законосъобразност на така постановеното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество същите са основателни. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на И. Цанова - Кънова срещу заповед 18-5977 от 01.07.2020 г. на началника на СГКК - София, с която се отказва изменение в КККР, съгласно скица-проект 15-274419-19.03.2020 г състоящо се в коригиране на северната граница на имот с идентификатор 68134.2048.547 в съответствие с влязло в сила съдебно решение по гр. д. 15785/17 г. на СГС, при което имот с идентификатор 548 навлиза в имот 547 с 10 кв. м., а не с 22 кв. м., както е според съдебното решение. С обжалваното решение, постановено след връщане на делото от Върховния административен съд за ново разглеждане, първоинстанционният съд отменя Заповед 18-5977 от 01.07.2020г. на Началника на СГКК София, и връща делото като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод, че процесният отказ е издаден в противоречие с приложимите материално-правни норми. Приема, че наличното противоречие между така определената граница между двата имота и площта, посочена в съдебното решение, се разрешава като за водеща следва да се приеме границата по документите за собственост, а не площта заключена между тях, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКИР, според която поземленият имот се определя с границите съобразно правото на собственост. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1,т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в представената преписка по делото липсват доказателства, че процедурата по изменение на кадастралните карти и кадастралния регистър е приключила. Съобразно разпоредбата на чл. 54,ал.1, 2 и 4 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Следователно правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът е преценил, че оспореният отказ е издаден в противоречие с приложимите материално-правни норми. В настоящия случай действително се касае за изменение на фактически основания, съществували преди влизане в сила на кадастралната карта през 2011г. Неправилни са изводите на съда, че наличното противоречие между така определената граница между двата имота и площта, посочена в съдебното решение, се разрешава като за водеща следва да се приеме границата по документите за собственост, а не площта заключена между тях. В случая е налице решен с влязло в сила съдебен акт на граждански съд по гр. д. 15785/17г. на СГС, спор за материално право, съгласно който имот с идентификатор 548 навлиза в имот 547 с 22 кв. м., а не с 10 кв. м., както е описано в процесния проект по заявлението на И. Цанова - Кънова за изменение на КККР. Компетентен да се произнесе по спора за материално право е гражданския съд, до който той е отнесен, а не административен съд. Влязлото в сила съдебно решение по този спор е задължително за административния орган, компетентен да издаде заповедта в производството по чл. 54,ал.1, 2 и 4 от ЗКИР и за административния съд, осъществяващ контрола за законосъобразност на тази заповед. Процесната заповед е съобразена със съдебното решение по спора между страните за материално право и постановения с нея отказ за изменение на КККР е законосъобразен. Административния съд не може, чрез назначаване на СТЕ, чрез анализ на представени пред него писмени и гласни доказателства или тълкуване на относими правни норми, да пререшава решения вече от компетентния съдебен орган спор с влязъл в сила съдебен акт. Като е сторил това първоинстанционния административен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата срещу Заповед 18-5977 от 01.07.2020г. на Началника на СГКК София отхвърлена. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, ответникът И. Цанова Кънова, следва да бъде осъдена, да заплати на касаторите Р. Миланова Петрова и П. Петров, направените и своевременно поискани по списък разноски в: производството по АД 11481/2020г. на ВАС по обжалване на определение 6942/17.09.2020г. по АД 7348/2020г. по описа на АССГ в размер на по 350 /триста и петдесет/ лева на всеки от тях; производството пред първата касационна инстанция по АД 7316/2021г. по описа на ВАС - в размер на по 420 /четиристотин и двадесет/ лева на всеки от тях; разноските направени за настоящото касационно производство в размер на по 570/петстотин и седемдесет/ лева на всеки от тях; разноските направени от пред първоинстанционния съд при двете разглеждания на спора в размер на по 300 /триста/ лева на всеки от тях. С оглед изхода на спора, на адв. Ю. Боглева назначена от първоинстанционния съд за особен представител на заинтересованата страна пред него, а пред касационната инстанция в качество на касационен жалбоподател Е. Зидаров, се дължи възнаграждение за осъщественото в настоящото производство представителство, което съда определя в размер на Ѕ /една втора/ от минималното по Наредба 1 за адвокатските възнаграждения за този вид дела или в размер на 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева. За същото следва да бъде осъден ответника по касацията И. Цанова Кънова да внесе по сметката на Върховен административен съд. На адв. Ю. Боглева, след постъпване на сумата от 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева по сметката на ВАС, да се издаде разходен касов ордер и ѝ се изплати от сметката на съда. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение