Решение № 2262 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП срещу Решение 3627/31.05.2022г., постановено по адм. дело 2926/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с коeто е отменен Ревизионен акт Р-22221320000129-091-001/01.11.2021 г., поправен с РАПРА П-22221321192698-003-001/12.11.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение 256/17.02.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", относно установени данъчни задължения по ЗДДС за периоди м. 02. м. 03. м. 04. и м. 05. 2019 г. в общ размер на 99 576, 21 лв. и съответните лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е игнорирал изцяло доказателственото значение на представения по делото официален документ отговор на германската администрация, а подлежащите на доказване обстоятелства са определени неточно и неправилно. Сочи, че не са изпълнени условията по чл. 15 от ЗДДС, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи. Претендира отмяна на съдебното решение, като се отхвърли жалбата на "Дорис Транс" ЕООД и се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Ответникът по касационната жалба "Дорис Транс" ЕООД, чрез упълномощен адвокат, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като възразява срещу претендирания от касатора размер на юрисконсултско възнаграждание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - София град е бил Ревизионен акт Р-22221320000129-091-001/01.11.2021 г., поправен с РАПРА П-22221321192698-003-001/12.11.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение 256/17.02.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", относно установени данъчни задължения по ЗДДС за периоди м. 02. м. 03. м. 04. и м. 05. 2019 г. в общ размер на 99 576, 21 лв. и съответните лихви за забава. Установените задължения са в резултат на допълнително начислен ДДС за декларирани от дружеството тристранни операции, по които "Дорис Транс" ЕООД е посредник в сделки с получател "QEMICO" GmbH, Германия. Въз основа на събраните при ревизията документи, включително и от обмен на информация, както и от установените обстоятелства за контрагентите, органите по приходите са достигнали до извод, че по процесните доставки е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на България, поради което и на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 9, ал. 3 ППЗДДС за декларираните от дружеството доставки в качеството му на посредник, данъкът става изискуем от "Дорис Транс" ЕООД. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната му законосъобразност е приел, че РА е издаден в противоречие с приложимите норми. Съдът е установил, че жалбоподателят е отразил през данъчни периоди от м. 02. 2019 г. до м. 06. 2019 г. продажби на "QEMICO" GmbH, Германия общо в размер на 567 396, 34 лв, които са декларирани във VIES-декларации. Стоката е закупена от "APOS TRADE LIMITED ", "UAB VIP MANSGEMENT " и "POL-NAFT AG" SP. Z. O. O. Между "QEMICO" GmbH и ревизираното лице е сключен договор за покупко-продажба от 01.02.2019 г., съгласно който продавачът се задължава да извършва периодични доставки, след всяка заявка от купувача, до посочен негов склад. Съдът е приел за изпълнени предпоставките на чл. 15 от ЗДДС за квалифициране на доставките като тристранни операции и трите дружества по операцията са регистрирани в различни държави членки - А, Б и В; стоките са транспортирани директно от прехвърлителя на придобиващия, съответно от територията на Дания или Полша на територията на Германия; посредникът не е регистриран за целите на ДДС в нито една от тези страни; налице е писмено потвърждение за получаване на стоката. По отношение на спорното обстоятелство за наличие на писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, съдът е приел, че в представените по делото потвърждения, изхождащи от дружеството получател "QEMICO" GmbH, е посочен вид и количество на стоката, които съвпадат с фактурираните от жалбоподателя, дата и място на получаването й, както и рег. на превозното средство, с което са транспортирани, и съответно водачът, извършил превоза, които данни напълно покриват изискването на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС. Потвържденията съдържат подпис и печат на дружеството получател, а реалното извършване на доставките към получателя в тристранната операция се доказва и от представените транспортни документи. Съдът е приел за неоснователни твърденията, че писмените потвърждения не са подписани от представляващ дружеството, като е кредитирал като неоспорено от ответника представеното пълномощно, с което управителя на "QEMICO" GmbH упълномощава подписалия потвържденията Й. Ланге да представлява фирмата и да подписва всички формални актове от името на дружеството. За неоснователен съдът е приел и довода за липса на валиден ДДС номер на получателя, като се позовал на представените по делото потвърждения, удостоверяващи че към 05.02.2019 г., както и 19.06.2019г. номерът по ДДС на "QEMICO" GmbH е валиден. Така мотивиран административния съд е приел като незаконосъобразни изводите на приходната администрация, че в случая се касае за ВОП от посредника, поради което следва да се начислили ДДС в процесните данъчни периоди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка. В оспореното решение административният съд е обсъдил и изяснил фактическата обстановка и обосновал изводите си въз основа на доказателствата по делото. Въз основа на установените факти правилно са определени приложимите законови разпоредби. Съдът е анализирал предпоставките по чл. 15 ЗДДС и изискванията на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. След анализ на събраните в административното и съдебното производство доказателства, е формирал правилен извод, че в случая са изпълнени нормативните изисквания, за да се приеме осъществяването на посредническата дейност в тристранните операции, а не се касае за вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната по чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Както правилно е възприел административния съд спорно в настоящия случай е дали ревизираното дружество като посредник в тристранната операция разполага с годно писмено потвърждение от придобиващия, удостоверяващо, че стоките са получени. Видно е от доказателствата по делото, че за всяка доставка е налице писмено потвърждение, съдържащо реквизитите на чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС, което съдържа печат на дружеството и подпис, за който в хода на съдебното производство е установено, че е на пълномощник на дружеството-получател. Представеното от ревизираното лице пълномощно не е оспорено от страна на Директора на Дирекция ОДОП София, поради което правилно същото е кредитирано като годно доказателство удостоверяващо представителната власт на подписалия потвържденията пълномощник. При това положение, правилно е прието от административния съд, че представените документи удостоверяват, че стоките са получени, както и че е доказано, че потвържденията изхождат от придобиващия в тристранната операция. Неоснователно е и възражението в касационната жалба свързано с приетото от съда, че получателя "QEMICO" GmbH е притежавал валиден ДДС номер към датата на тристранните операции. Видно е от представените още в хода на ревизионното производство потвърждения, чрез интернет страницата на ЕК, към 05.02.2019 г., както и 19.06.2019г. номерът по ДДС на "QEMICO" GmbH е валиден. И доколкото тристранните операции са извършени именно в цитирания период следва да се приеме, че получателя е бил регистриран по ДДС за времето на извършване на тристранните операции. Предвид изложеното, правилно съдът не е взел предвид отговора на германските власти в частта му, в която е посочено че ДДС номерът на "QEMICO" GmbH е дерегистриран от 01.01.2018г., още повече в него не се съдържа информация за това на коя дата е извършена дерегистрацията. В настоящия случай ревизираното лице е действало добросъвестно, като е предприело мерки за получаване на валидиране на ДДС номера на получателя, т.е. е предприел всички зависещи от него разумни мерки и е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. В заключение, решението на Административен съд София-град не страда от заявените пороци в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,