Решение № 14109 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2015 г.

Решение № 14109 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Назъм Назми Азиз с адрес - Затвора гр. Пазарджик, чрез пълномощник - адвокат Атанас Узунов срещу решение № 2 от 7.01.2015 г., постановено по адм. дело № 522/2014 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание, чрез адвокат Узунов поддържа жалбата, не сочи доказателства. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ с писмен отговор оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Пазарджик е бил сезиран с искова молба от Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пазарджик, насочена срещу ГДИН, с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на администрацията на затвора. Претендира обезщетението ведно със законната лихва от 29.05.2014 г. до окончателното изплащане. Твърди, че на 29.05.2014 г. е отправил искане до служителите на ответника да упражни правото си да посети лавката на затвора. Чрез незаконосъобразните си действия и бездействия служителите на администрацията на затвора са го лишили от тази възможност. В резултат на тези действия и бездействия за него са настъпили негативни емоции, които са се изразили в яд, нерви и главоболие. Съдът е установил обстоятелствата по делото, посредством събраните писмени и гласни доказателства, видно от които е, че в затвора в Пазарджик е създаден определен дневен режим за лишените от свобода в първо отделение да посещават лавката на затвора. Основание за наложеният режим е чл. 197 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС, които въвеждат особени правила за зоната на повишена сигурност, в която е настанен лишеният от свобода. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно и изключително прецизно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. Административният съд е мотивирал становището си за неоснователност на исковата претенция, като е приел, че не е допуснато нарушение на регламентирани за служителите на затвора задължения по ползването на лавката от лишените от свобода, настанени в зоната за повишена сигурност. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След като ищецът не е доказал незаконосъобразни бездействия от служители на ответника във връзка с твърденията му, то правилно съдът е достигнал до извод, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на обективната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият касационен състав споделя извода на административния съд по отношение липсата на втората предпоставка от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на неимуществените вреди, за които ищецът твърди, че е претърпял. Съдът е събрал доказателства в тази посока, преценил ги е с оглед на цялата съвкупност от доказателствения материал по делото и правилно не е възприел безкритично гласните доказателства по отношение на претърпени вреди от Азиз. Не е доказано да има и причинно-следствената връзка между твърденията за негативни душевни изживявания и емоции и действията и бездействията на администрацията на затвора. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявените от Назми Азиз искове. В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на Назъм Азиз, изложени в касационната жалба за неправилност на решението. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение