Решение № 17194 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2013 г.

Решение № 17194 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204" ЕООД, гр. Варна, против решение № 615/12.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3270/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 031200974/16.05.2012 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 444/31.07.2012 г. на началник отдел "Обжалване" при Дирекция "ОУИ" - Варна, изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/понастоящем "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с което на дружеството са определени задължения по ЗДДС, за д. п. м. 08.2011 г., д. п. м. 09.2011 г. и д. п. м. 10.2011 г. общо в размер на 38 416, 15 лв. главница и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Д"ОДОП"-Варна в размер на 1 218,32 лева. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Спорът пред административния съд се е свеждал до правото на жалбоподателя на данъчен кредит по фактури с № 0......3/29.08.2011 г. и № 0.. ....4/01.09.2011 г., издадени по доставка на "ЛГР Джи енд ЕМ" АД, с предмет първа и втора вноска по предварителен договор и фактура № 2....... 299/07.09.2011 г., издадена от "Голдън Фешън" ЕООД, с предмет поддръжка на апартамент съгласно договор за наем и управление от 25.08.2011 г. Относно процесните фактури с предмет първа и втора вноска за покупката на процесния апартамент, органът по приходите е приел, че не са налице доказателства за прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху процесния недвижим имот по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и доказателства, че същият е предназначен за независимата икономическа дейност на ревизираното дружество, заради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС не възниква право на данъчен кредит по тези фактури. Прието е, че ревизираното дружество не извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, предложение второ от ЗДДС, а именно експлоатация на недвижим имот с цел получаване на редовен доход от него или каквото и да е друга дейност, декларираната като основна при учредяването на "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204" ЕООД. Относно фактура № 2....... 299/07.09.2011 г., издадена от "Голдън Фешън" ЕООД, с предмет поддръжка на апартамент, органът по приходите е приел, че не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ППЗДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е установено, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е възприел изложените мотиви от страна на приходната администрация. Въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвената ССчЕ, приложимите правни разпоредби, съдът е извел извод, че начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Съдът е изложил съображения относно доказателствата по делото, като е обосновал изводите си въз основа на съвкупната им преценка, включително и чрез правилно кредитиране на заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ. Фактически установено е, че първоначално на 03.10.2006 г. между Норман Мороу, който е едноличен собственик на капитала на "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204 " ЕООД и съпругата му Лорна Мороу - британски граждани, в качеството им на купувачи и "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД - продавач, се сключват предварителни договори за продажба на недвижими имоти, два апартамента от комплекс "Каварна Гардънс", въз основа на които договори са направени плащания. Поради невъзможността на "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД да изпълни задължението си и да предаде завършени апартаменти на физическите лица, предварителният договор с физическите лица, сключен на 03.10.2006 г. се прекратява със сключване на тристранни анекси на 25.08.2011 г. със страни "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД, физическите лица - Норман и Лорна Мороу, и трета страна - "ЛГР Джи енд ЕМ" АД и същественото сключване на нов предварителен договор от същата дата, при вече различни страни: "ЛГР Джи енд ЕМ" АД и "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Норман Мороу, учредено на 27.06.2011 г., регистрирано по ДОПК на 09.07.2011 г. и по ДДС по инициатива на задълженото лице на 25.07.2011 г. при облагаем оборот 0 лева, като предмет на договора е друг апартамент - от комплекс "Лайтхауз Голф Ризорт" в м."Табията", гр. Балчик. Във връзка с този нов предварителен договор, сключен между "ЛГР Джи енд ЕМ" АД и "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204" ЕООД, първото дружество е издало процесните две данъчни фактури № 0..... .3/29.08.2011 г. и № 0......4/01.09.2011 г., с предмет - първа и втора вноска по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.08.2011 г., по които фактури второто дружество - ревизиран субект и оспорващ РА, е ползвало пълен данъчен кредит, непризнат с ревизията. Плащанията по процесните фактури са отчасти с прихващания между първоначалния продавач на другите два апартамента "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД и новият продавач "ЛГР Джи енд ЕМ" АД, описани в тристранните анекси. При насрещна проверка органите по приходите са констатирали, че дължимият данък по издадените от "ЛГР Джи енд ЕМ" АД фактури и по които ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит, не е внесен в републиканския бюджет и за други установени задължения, доставчикът по фактурите "ЛГР Джи енд ЕМ" АД е дерегистрирано по ДДС по инициатива на данъчен орган считано от 11.10.2011 г. В рамките на ревизирания период, не е сключен окончателен договор за продажба на недвижимия имот, плащания за който са предмет на процесните данъчни фактури. В хода на оспорване на РА пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е представил НА № 156/10.08.2012 г., по силата на който "ЛГР Джи енд ЕМ" АД продава на "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204" ЕООД описания в предварителния договор недвижим имот - апартамент от комплекс "Лайтхауз Голф Ризорт" в м."Табията", гр. Балчик. Правилно съдът е посочил, че липсва окончателен договор за продажба на недвижимия имот в рамките на ревизирания период. Представеният НА за покупко-продажба на процесния имот е съставен след потвърдителното решение на ДД"ОУИ" и подаването на жалбата до съда. Предварителният договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие. След като е установено, че към момента на издаване на процесните фактури не е прехвърлено вещното право на собственост, за касатора не е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит. По делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която напълно подкрепя тези изводи. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че няма доказателства процесният имот да е предназначен за независима икономическа дейност. В хода на административното и съдебно производство е установено, че апартаментът не е заведен като актив в патримониума на дружеството. В хода на съдебното производство е установено също, че дружеството, освен ползвания данъчен кредит по фактури с предмет първа и втора вноска по предварителния договор и услуга за поддръжка на апартамента, не е декларирало в СД за ДДС за ревизирания период други покупки, не е декларирало и продажби. Правилно при разглеждане на конкретиката на настоящия случай административният съд е разгледал в мотивите си Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C434/03, точка 23; Решение от 22.03.2012 г. по дело Klub, С-153/11, т. 38. Аргументите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият състав на Върховния административен съд. При липса на представени по делото относими доказателства, не са налице положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Относно фактура № 2......299/07.09.2011 г., издадена от "Голдън Фешън" ЕООД, с предмет поддръжка на описания по-горе апартамент, е отчетен представеният Договор за наем и управление от 25.08.2011 г. между "Голдън Фешън" ЕООД и "ЕН. МОРОУ ЕНД КО 204 " ЕООД, съгласно който ревизираното лице предоставя под наем и възлага управлението на същият недвижим имот на "Голдън Фешън" ЕООД, а последният наема процесния имот и се съгласява срещу възнаграждение да посредничи при намирането на наематели и сключването на наемни договори за преотдаването под наем на недвижимия имот. Договорът е сключен за срок от пет години и влиза в сила от момента на предаване на имота съгласно приемо-предавателен протокол и/или нотариално прехвърляне от "Лайтхаус голф резорт"АД на собственика-ревизираното дружество. Представен е приемо-предавателен протокол от 04.04.2012 г. По договора собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване на разходите за управление и поддръжка на комплекса в размер на 8 евро без ДДС на кв. м. обща площ по т. 2.1. и годишна такса за покриване на режийните разходи в размер на 3, 5 евро без ДДС на кв. м. обща площ т. 2.5 от договора. Относно фактурата, издадена във връзка с Договора, са относими изложените по-горе мотиви, че към момента на издаването й, а и до приключване на съдебното производство по оспорване на РА, не са представени доказателства актива да е заведен като такъв в счетоводството на дружеството-жалбоподател. При установените фактически констатации, изводите на съда, че РА е законосъобразен, са правилни. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение