Решение № 8299 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК 130277958, чрез процесуалния представител юрк.Ст.Василева, срещу Решение 5583 от 14.09.2023 г., постановено по адм. дело 9717/2022 г. от Административен съд София-град с доводи, че същото е недопустимо и неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и за решаване на спора по същество като бъде отменен административния акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк.Ненков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна ЕРТ ХидроООД не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу Решение Ж-473 от 01.09.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката вр. с чл. 22, ал. 1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ на дружеството са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок да издаде на ЕРТ ХидроООД становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Наредба6, с ясно посочени задължения на страните по изграждане на съоръженията за присъединяването, съгл. разпоредбата на чл.116 , ал.3 от ЗЕ и чл.72, ал.4 и ал.5 от Наредба6 , на два обекта за производство на електрическа енергия-МВЕЦ ЕРТ-3 с мощност 200 Kw, находящ се в ПИ 310004 в землището на [населено място], общ.Чупрене и МВЕЦ ЕРТ-1 с мощност 200 Kw, находящ се в ПИ 001864 в землището на [населено място], общ.Чупрене ; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение Ж-473 от 01.09.2022 г. на КЕВР, като неоснователно.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по Заявления за проучване от 16.11.2021г., с които ЕРТ ХидроООД поискал от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД проучване на условията за присъединяване на заявените МВЕЦ.

След извършеното проучване от ЕРМ Запад е издадено Становище с SAP IB-33-21-50361/13.04.2022г. и Становище SAP IB-33-21-50360/13.04.2022г., с които на дружеството са определени конкретни задължения за присъединяване на обектите му към разпределителната мрежа.

С жалба вх.Е-12-00-1258/03.06.2022г. по описа на КЕВР ,ЕРТ ХидроООД възразило срещу условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на двата си обекта за производство на ел.енергия-МВЕЦ ЕРТ-3 и МВЕЦ ЕРТ-1, и двете с мощност 200 Kw, наход. се в два различни ПИ в землището на [населено място], общ.Чупрене.

В отговор на изискано от КЕВР становище е изпратено от ЕРМ Запад писмо от 08.07.2022г., ведно с материалите по административната преписка.

Изготвен е доклад с вх. Е-Дк-1824/25.08.2022г. от дирекция Електроенергетика и топлоенергетика, в който е посочено, че жалбата е основателна. Докладът е разгледан на заседание от 01.09.2022г., обективирно в Протокол231/01.09.2022г.

Въз основа на изготвения доклад КЕВР постановила РешениеЖ-473/01.09.2022г., с което на ЕРМ Запад са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок да издаде на ЕРТ ХидроООД становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Наредба6, с ясно посочени задължения на страните по изграждане на съоръженията за присъединяването, съгл. разпоредбата на чл.116 , ал.3 от ЗЕ и чл.72, ал.4 и ал.5 от Наредба6 , на два обекта за производство на електрическа енергия-МВЕЦ ЕРТ-3 с мощност 200 Kw, находящ се в ПИ 310004 в землището на [населено място], общ.Чупрене и МВЕЦ ЕРТ-1 с мощност 200 Kw, находящ се в ПИ 001864 в землището на [населено място], общ.Чупрене ;

1. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

С оглед на тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма на акта, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Възраженията на касатора са неоснователни.

От съдържанието на становищата за присъединяване на собствените на ЕРТ ХидроООД два обекта за производство на ел.енергия-МВЕЦ ЕРТ-3 и МВЕЦ ЕРТ-1, и двата с мощност 200 Kw, наход. се в два различни ПИ в землището на с.Горни Лом, общ.Чупрене към електроразпределителната мрежа е видно, че от ЕРМ Запад е поставено условие да се извърши развитие, модернизация и реконструкция, както и възстановяване на съществуващ авариен участък от електропровод 20 Kw Ниш. Даденото със становищата предписание за реконструкция обаче не уточнява от кого ще бъде направена реконструкцията, респективно не посочва чие е задължението за извършването й и какви конкретно са задълженията на страните по присъединяването, както и кой следва да заплати разходите за изграждане на съоръженията на присъединяването.

Според разпоредбата на чл.116 ал.3 от ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители или на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, до мястото на присъединяването. Според легалната дефиниция, дадена в пар.1 т.33 от ДР на ЗЕ, място на присъединяване към електрическа мрежа е всяка от точките в конструкцията на преносната или разпределителната мрежа, към която са свързани съоръженията за присъединяване на потребители или производители. В случая място на присъединяване е мястото на присъединяване на кабелните накрайници на кабелния електропровод, изграден от производителя към съществуващия ВЕЛНиш 20Kw. Според разпоредбата на чл.72, ал.4 от Наредба6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи /Наредба6/, разширението и реконструкцията на преносната и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на електрическа централа се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост. Според ал.5 на същата разпоредба ,електропроводите и др.съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрически уредби на електрическа централа към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с производителя, се изграждат от съответния мрежов оператор и са негова собственост.

Според разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната електроразпределителна мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. Според ал. 2 разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. Границата на собственост на електрическите съоръжения според ал.3 се определя съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

Водим от изложеното правилно първостепенния съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми т.к. в издаденото становище липсват ясни указания за задълженията на страните по изграждане на съоръженията за присъединяването на двата обекта за производство на електрическа енергия и разходите и обосновано на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания на основание чл. 22, ал. 1, ал.5 и ал.7 от Закона за енергетиката вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Релевираният от касатора довод за недопустимост на обжалваното решение не следва да се обсъжда, тъй като същият не е мотивиран.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Електроразпределителни мрежи ЗападЕАД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, които следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение