Решение № 388 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, гр. София, ул. Московска 33, срещу Решение 2980 от 03.05.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 10640/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу Решение от 04.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г. (ОПОС), с което е отказано да бъде верифицирана сума в размер на 192 635,22 лева и не е призната съответстващата на нея сума на собствено финансиране в размер на 87 887, 90 лева съгласно Административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG16M1OP002-1.020-0001-C01 от 01.02.2022 г., включени в Искане за междинно плащане 3 от 02.11.2022 г. Касационният жалбоподател Столична Община, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди неправилност на изводите на съда, че издаденият от УО на ОПОС акт е в съответната законоустановена форма и при валидно правно основание. Посочва, че от една страна от УО, се сочи, че основанието за издаването на акта са разпоредбите на чл. 60 и чл. 62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), които касаят верифицирането на разходите, а от друга страна в съдържателната си част решението на УО касае реализирането на финансова корекция, което не кореспондира с посоченото правно основание. Счита за неправилни изводите на съда, че при постановяване на административния акт е спазена процедурата по издаването му, като съдът не е преценил, че на практика УО е кумулирал (смесил) в един акт процедура по верификация и процедура по изпълнение на финансови корекции, които са самостоятелни такива и редът за обжалване на актовете от тях е независим и различен. Излага подробна съдебна практика в полза на защитната си теза и счита за неправилни изводите на съда, че определената по-рано финансова корекция е редовно основание за постановяване на отказ за верифициране на допустими средства. Сочи, че финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи, като евентуалното изпълнение не следва да се извършва в единен акт с този за верификация. С подробни аргументи твърди, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, като от страна на съда не е извършен анализ и обсъждане на изложените от него оплаквания, че актът е материално незаконосъобразен. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви за допуснатото незаконосъобразно смесване на процедурите по верификация и извършване на финансова корекция по реда на чл. 62 и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, с което счита, че постановеното решение е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени издадения административен акт като незаконосъобразен, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представен списък за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адвокат С. Джамбазов Адвокатска колегия Смолян. Ответникът ръководителят на УО на ОПОС, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, предвид липса на фактическа и правна сложност на делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Киров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 01.02.2022 г. между ръководителя на УО на ОПОС и Столична Община е сключен Договор Д-34-1 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез директно предоставяне по процедура BG16M1OP002-1.020 Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община по приоритетна ос 1 Води . Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от Кохезионния фонд на ЕС, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 140 495 700, 84 лева. На 09.02.2022 г. между Столична Община и Обединение Гелар Каналстрой е сключен Договор СОА22-Д555-63 с предмет: Инженеринг проектиране и строителство на обект: Доизграждане и реконструкция на канализационна мрежа на гр. Банкя, кварталите Градоман , Михайлово , Вердикал и , р-н Банкя . На 09.02.2022 г. между Столична Община и ДЗЗД Нови Искър 2021 е сключен Договор СОА22-ДГ55-66 с предмет: Инженеринг проектиране и строителство на обект: Доизграждане на канализационната мрежа на гр. Нови Искър, район Нови Искър - СО . На 02.11.2022 г. Столична Община предявява Искане за плащане 3 по проекта. С решение от 04.11.2022 г., на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПОС, отказва верифициране на сума в размер на 192 635,22 лв. и не признава съответстващата на нея сума на собствено финансиране в размер на 87 887, 90 лв. съгласно Административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG16M1OP002-1.020-0001-C01 от 01.02.2022 г., включени в Искане за междинно плащане 3 от 02.11.2022 г., както следва: 1.1. 30 767,07 лв. от предоставената БФП и непризната съответстваща на нея сума на собствено финансиране, в размер на 14 035,35 лв. от поисканите за верифициране разходи в размер на 895 968,30 лв., по аргумент на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, поради определената с Решение от 19.05.2022 г. финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите, засегнати от нарушението разходи по сключения Договор СОА22-ДГ55-66 от 09.02.2022 г. с ДЗЗД Нови Искър 2021 . 1.2. 161 872,15 лв. от предоставената БФП и непризната съответстваща на нея сума на собствено финансиране в размер на 73 852,55 лв. от поисканите за верифициране разходи в размер на 4 714 494,00 лв., по аргумент на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ поради определената с Решение от 17.05.2022 г. финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите, засегнати от нарушението разходи по сключения Договор СОА22-ДГ55-63 от 09.02.2022 г. с ДЗЗД Гелар Каналстрой . Представена е Заповед РД-707 от 01.08.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПОС. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема за неоснователни твърденията на Столична община, че в издаденото решение е смесена процедурата по верификация на разходите и извършване на финансова корекция, също така и че в акта липсват изложени от органа мотиви и е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК. Позовавайки се на законовите разпоредби, счита, че издаденото решение от УО на ОПОС съответства на материалния закон и приема, че правилно отказът за верификация на посочените суми е издаден поради установена нередност и определена финансова корекция съответно с решения на РУО на ОПОС от 17.05.2022 г. и от 19.05.2022 г., издадени и връчени на страната преди започване на административното производство по Искане за междинно плащане 3. Счита, че издаденият административен акт е подробно мотивиран, като е посочено по кои бюджетни редове не е одобрено възстановяването на бенефициера на конкретни суми, по кои дейности, за какви цели по двата договора са извършени плащания, като е посочена и конкретно фактура, издадена от съответния изпълнител. Първоинстанционният съд приема, че при издаване на административния акт органът е съобразил и целта на закона да се верифицират само разходи, които не са засегнати от нарушения. Въз основа на горното, съдът прави извод за неоснователност на жалбата и я отхвърля. Решението е неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. От съдържанието на акта е видно, че същият е издаден на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). От фактическа страна с решението си УО е намалил размера на верифицираните суми със 192 635,22 лв. за сметка на БФП и не е признал съответстващата според АДБФП на нея сума на собственото финансиране в размер на 87 887,90 лв., тъй като е приел, че сумите включват разходи, засегнати от нарушения, за които са определени финансови корекции, като актът е мотивиран и с разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ. Следва да се посочи, че разпоредбите регламентиращи производството по верификация на разходи се съдържат в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно сочените разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Противно на приетото от първоинстанционния съд, в настоящия случай с решението си органът по същество е отказал верификация на разходи по проекта поради извършени финансови корекции и недопустимо е смесил процедурите. Производството по верифициране на разходите се осъществява по реда на Глава пета "Финансово управление и контрол", Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", като в случай на отказ от верификация се издава акт по чл. 64, ал. 3, който като индивидуален административен акт (ИАА) подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. В Раздел III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" е уреден редът за определяне на финансова корекция и съответно нейното извършване. Извършването на корекцията (чл. 75) следва да се разграничава от определянето й с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Процедурата по извършването й е регламентирана в чл. 75 ЗУСЕФСУ, като може да се осъществи от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а след окончателното плащане по проекта и като публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът по чл. 75 ЗУСЕФСУ е акт по изпълнение на ИАА и същият не подлежи на обжалване по реда чл. 145 и сл. АПК. В случая има разминаване между посочените правни основания в мотивите и разпоредителната част на решението. Налице е смесване, чрез поставяне в един акт на правна квалификация по чл. 62 и чл. 75 от процесния закон, на две процедури, а именно: процедурата по верификация на разходи и тази по извършване на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. Актът за верификация обаче е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК, докато актът за извършване на финансова корекция е акт по изпълнение на индивидуален административен акт и защитата срещу него се осъществява в рамките на защита по изпълнителното производство. Процедурите по издаването им са регламентирани в различни дялове, характеристиките на волята на органа са различни и правото на защита срещу тях се упражнява по различен ред. В настоящия случай не е ясна волята на административния орган - дали извършва финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ или не верифицира процесните разходи поради висящото производство по определяне на финансова корекция. В случая, както вече беше посочено, ръководителят на УО е извършил смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. Това смесване на резултата от различни производства в един акт прави невъзможна проверката за законосъобразност на оспорения акт и препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства. Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е самостоятелно основание за отмяна на акта. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени решение от 04.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." като незаконосъобразно. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски, съгласно представения списък с разноски в настоящата и в първата инстанция. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 41 490,20 лв., от които по 1700,00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и 38 090,20 лв. (19 045,10 + 19 045,10) представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции, съгласно представените фактури и платежни нареждания за извършените преводи. Възражението за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като размерът им е в съответствие с чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд