Решение № 13573 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2014 г.

Решение № 13573 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Златка Владимирова Бъндева, от гр. Хисаря, област-Пловдив, чрез пълномощника й - адв. Румен Исов, против Решение № 1246/15.05.2014 г. по адм. дело № 2823/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община Хисаря, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Кожухарова, е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, като също иска отмяната му. Ответникът: Георги Владимиров Пашалиев, редовно призован, не се явява, но от пълномощника му - адв. Маринов, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е обявил за нищожна Заповед № РД-05-505/19.08.2013 г. на кмета на община-Хисаря, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР за ПИ № 966, кв. 107 на гр. Хисаря, от който се образуват два нови УПИ-та: УПИ IX - 966 и УПИ VIII - 966, с промяна на регулационната линия между тях, на мястото на заличените до издаване на заповедта две УПИ-та. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че територията, в която попада процесния ПИ № 966, представлява Археологически резерват, който е обект с национално значение по силата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, респ. по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ. Поради това и на основание чл. 136, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 3 от ЗУТ е приел, че компетентният орган за одобряване на процесното изменение на ПУП-ПР е министъра на регионалното развитие и благоустройството /сега министъра на регионалното развитие/, а не кмета на община-Хисаря. Като издадена от некомпетентен орган, е обявил оспорената заповед за нищожна. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3, предл. второ от ЗУТ /ред. Д. в. бр. 82/2012 г./, в сила към издаване на заповедта, респ. същата разпоредба, в предходната й редакция /Д. в. бр. 103/2005 г./, са неприложими за случая. В приложимата й редакция разпоредбата е относима към одобряване на ПУП, предвиждащ изграждане на обект от национално значение, независимо от характера на територията в обхвата на този ПУП. Или чл. 129, ал. 3,предл. второ от ЗУТ /Д. в., бр. 82/2012 г./, визира компетентност на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на ПУП-ПРЗ, или само ПР или ПЗ, който е с предназначение за изграждане на обект от национално значение. ПУП-ПР на поземлен имот, частна собственост, какъвто е процесния, е извън обхвата на разпоредбата, независимо че попада в археологически резерват, тъй като предназначението на новообразуваните УПИ-та не се променя / по ПУП-ПЗ от 2007 г. за жилищно строителство-нова двуетажна жилищна сграда/ и същите не се преотреждат за изграждане на обект с национално значение. Поради това компетентният, за одобряване на процесното изменение на ПУП-ПР, орган е този по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, в съответствие със специалните изисквания на Закона за културното наследство, а не министъра на регионалното развитие и благоустройството. Като е приложил правна норма, неотносима за случая, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по същество на подадената жалба, съобразно приложимия закон и да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички други основания по чл. 146 от АПК. В случая решаващият съд не е извършил проверка за наличие на тези други основания за отмяна на оспорения акт и не е изложил правни изводи по същество, както го задължава чл. 168, ал. 1 от АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на такива мотиви възпрепятства касационният съд да се произнесе по същество на жалбата. По искането на касатора за разноски се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение