Решение № 1727 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2018 г.

Решение № 1727 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Астра-СС" ООД, град София, подадена от управителя А. Гайтаникова, срещу решение № 4186 от 19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 11390/2017 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо /Акт/ № 02-2600/4206#1 от 9.08.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на наведените доводи касаторът прави твърдения, че съдът неправилно е приел, че е доказано по несъмнен начин, че припокриването между референтните парцели и заявените през 2016 година е по-малко от 90 % според изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана по-долу Наредбата или Наредба № 4/. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна по касация - Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: "Астра СС" ООД чрез управителя А. Гайтаникова, в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е подал Заявление за подпомагане с УИН/22230616/65425 УРН 566351 от 25.05.2016 г. по схемите и мерките за отпускане на финансова помощ, по мярка 11 "Биологично разнообразие". Към подаденото заявление, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г. и приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" 2016 с направление "Биологично растениевъдство", към което приложил съответните документи. В резултат от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за директни плащания за кампания 2016 г. е установено, че кандидатът не е декларирал същите площи по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11, спрямо декларираните от предходната 2015 г., като незаявените парцели са описани подробно по номера, а в таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 "Биологично земеделие" е посочен размера на площите по мярка 11 заявени през 2015 г. и 2016 година. Съпоставяйки данните за 2016 г. и тези за 2015 г. административния орган е изчислил че съвпадението /припокриването/ възлиза на 69, 71 % и тъй като нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 изисква всяка година поне 90 % от площта по направлението да се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от същата наредба е постановил обжалвания акт с който е прекратил биологичния ангажимент по отношение на жалбоподателя. По делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е дало заключение, че изчисленият процент на пресичане на заявените за подпомагане парцели през 2016 г. спрямо одобрените референтни парцели по направление "Биологично растениевъдство" е 69, 71 %. Освен това вещото лице в заключението посочва, че заявените през 2016 г. площи са увеличени спрямо одобрените през 2015 г., като от два от заявените за 2016 г. са идентични с два от одобрените референтни парцели. Според експертизата са заявени три парцела, които са изцяло нови, като няма съвпадение на площ от тях с площ от одобрените референтни парцели. Заявени са и два парцела, които според вещото лице частично се припокриват с референтния парцел № 38558-1454-1-4, посочени в експертизата. През 2016 г. референтният парцел не е заявен в частта му попадаща върху имот с идентификатор от кадастралната карта № 38558.15.159, за който имот жалбоподателят е декларирал, че през 2016 г. е нямал правно основание за ползване и в тази връзка изчисленият процент на пресичане на заявените за подпомагане парцели през 2016 г., спрямо одобрените референтни парцели, според експертизата е 69, 71 %. Съдът, като е обсъдил фактите по спора, установени от приложеното заявление за подпомагане и административния акт, издаден от изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната му част, е приел, че акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. № 02-2600/4206#1/9.08.2017 г. е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на "Астра СС" ООД. За да достигне до този извод съдът е приел, че е доказано по несъмнен начин, че припокриването между референтните площи /тези от 2015 г. / и заявените през 2016 г. е по-малко от 90 %. Извел е извод, че оспорващият не е изпълнил изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4, което е основание за прекратяване на ангажимента по мярка 11 на оспорващия. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора във връзка с отчитане на припокриването на референтните площи за 2015 и 2016 година. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4, одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. В чл. 15 от наредбата са посочени изчерпателно условията, при които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 фондът прекратява поетия ангажимент, когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10 % от одобрената/ референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90 % от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че в случая в издадения административен акт е изрично посочено, че са извършени административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, административните проверки на подадените заявления са извършват автоматизирано, чрез интегрирана информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в съответните регистри. В издадения акт са посочени и резултатите от тези проверки, а именно, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели по направление "Биологично растениевъдство" е 69. 71 %. Впрочем, видно и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е, че заявените през 2016 г. площи са увеличени спрямо одобрените през 2015 г., като от два от заявените за 2016 г. са идентични с два от одобрените референтни парцели. Според експертизата са заявени три парцела, които са изцяло нови, като няма съвпадение на площ от тях с площ от одобрените референтни парцели. Заявени са и два парцела, които според вещото лице частично се припокриват с референтния парцел № 38558-1454-1-4, посочени в експертизата. През 2016 г. референтният парцел не е заявен в частта му попадаща върху имот с идентификатор от кадастралната карта № 38558.15.159, за който имот жалбоподателят е декларирал, че през 2016 г. е нямал правно основание за ползване и в тази връзка изчисленият процент на пресичане на заявените за подпомагане парцели през 2016 г., спрямо одобрените референтни парцели, според експертизата е 69, 71 %. Видно от гореизложеното, е била нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, като следва да се посочи, че съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. На последно място, настоящата инстанция следва да посочи, че обстоятелството, че касатора е заявил за подпомагане през 2016 г. по мярка "Биологично земеделие" площи, които са различни като географско местоположение от тези за които е поел ангажимент и това е довело до намаление с повече от 10 % на географски припокриване с площта, за която има поет ангажимент, е основание за издаване на процесния административен акт. Първоинстанционният съд, като е приел, че административния акт е законосъобразен, е постановил правилно решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът няма искане за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение