Решение № 2121 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12171/2010 г.

Решение № 2121 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12171/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Евтим Ивайлов Евтимов против решение № 2009 от 18.06.2010 г. по адм. дело № 8484 от 2009 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Министерството на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът, след като не е установил проявено бездействие на министъра на здравеопазването, като не е осигурил условия и ред за получаване на безплатно ползване на медицинско обслужване - получаване на безплатен кардиовертер-дефибрилатор за ищеца Евтим Евтимов, е отхвърлил иска му срещу Министерството на здравеопазването за причинени имуществени вреди в размер на 13 600 лв. - изплатена от него сума за трансплантиран кардиовертер-дефибрилатор, и неимуществени вреди от заболяването в размер на 12 000 лева. Съдът е приел за установено, че не е налице твърдяното бездействие на министъра на здравеопазването, като не е осигурил условия и ред за получаване на безплатно ползване на медицинско обслужване, включващо осигуряване на безплатен кардиовертер-дефибрилатор. Жалбоподателят е лекуван за заболяване, което попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване - по клинична пътека № 40 "Постоянна електрокардиостимулация". За това заболяване е предвидено касата да заплати 2400 лв. за медицинското изделие съгласно действащия към момента чл. 200, ал. 1 от Националния рамков договор и чл. 219 и 221 от Решение № ДС-УС-04-17 на НЗОК. Заболяването на ищеца не попада в обхвата на заболяванията, определени в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, издадена от министъра на здравеопазването в изпълнение на задължението му по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. В разглеждания случай на жалбоподателя е имплантиран кардиовертер-дефибрилатор на стойност 16 172 лв., от които НЗОК е заплатила само сумата 2400 лв., тъй като в клиничната пътека не се включват скъпоструващи консумативи, поради което е отказано пълно заплащане на техническото средство. Тези изводи и констатации на съда са правилни и обосновани. Съдът е изложил подробни правни съображения относно липсата на елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за Министерството на здравеопазването, които се споделят от настоящата инстанция. Към датата на претендиране на вредите е действал ЗЗО в редакцията му от 05.06.2009 г.. В чл. 45, ал. 1 от ЗЗО са определени видовете медицинска помощ, за които НЗОК заплаща. Тези дейности, с изключение на дейността по предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение, са определени като основен пакет от дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Лечението на ищеца попада в т. 3 от дейностите - болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод заболяване. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗО редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Съдържанието на националния рамков договор (НРД) е определено в чл. 55, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно т. 4 от разпоредбата НРД съдържа обема, цените и методиката за заплащане на отделните видове медицинска помощ. В раздел V на глава осемнадесета на НРД 2006 г. са определени цените, условията и редът за заплащане на болничната помощ. В чл. 194, ал. 1, т. 2 от него е определено, че НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ клапи, протези, стендове, кохлеарни импланти и постоянни кардиостимулатори за болнично лечение в определени клинични пътеки. В чл. 200 е казано, че заплащането на тези медицински изделия не се включва в цената на клиничната пътека, т. е. лечебните заведения, извършили медицинските дейности по клинична пътека, получават суми за извършването на самата дейности и суми за предвидените медицински изделия. Алинея 3 на същата разпоредба конкретизира, че в случай че пациентите предпочетат по-скъпо медицинско изделие в сравнение с договорената в НРД цена, то те доплащат тази разлика. Точно такава фактура е приложил ищецът по делото, като сумата, която е заплатил на лечебното заведение за поставеното му медицинско изделие, представлява доплащане към цената на избраното от него изделие. През 2009 г. няма сключен НРД. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, когато за съответната година няма сключен НРД, по отношение на ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7 от чл. 55 се прилагат условията, определени от Управителния съвет на НЗОК. Именно с Решение № 04-17 от 20.01.2009 г., обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., УС на НЗОК е определил цените, условията и реда за заплащане на болнична помощ. Според т. 205.2 от решението медицинските изделия за болнично лечение в определените по т. 226 клинични пътеки се заплащат в определените по т. 225 стойности за видовете медицински изделия. Сред тях под № 8 е включено медицинското изделие "постоянен кардиостимулатор". От приложените към исковата молба доказателства е видно, че ищецът е лекуван по клинична пътека КП № 40 "Постоянна електрокардиостимулация", включена в приложение № 5 към Наредба № 40 от 2004 г. Видно от приложените по делото по делото доказателства, ищецът е лекуван по клинична пътека № 40, което означава, че министърът на здравеопазването е предвидил в основния пакет лечение за заболяването му, т. е. не е налице бездействие от страна на административен орган. Точно затова ищецът не е заплатил за лечението, което му е извършено. Той не е платил за необходимото му медицинско изделие, а е доплатил за него, възползвайки се от дадената му в чл. 200, ал. 3 от НРД възможност. Неоснователно е твърдението на ищеца, че министърът на здравеопазването е следвало да предвиди заплащането на имплантирания му кардиовертер-дефибрилатор по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗЗ. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в Република България държавата осигурява безплатно ползването на определени видове здравни дейности, посочени в чл. 82 от Закона за здравето. Тези дейности са гарантирани от бюджета на Министерството на здравеопазването. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 заплащането на лечение на заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване се извършва по ред, определен от министъра на здравеопазването. В изпълнение на тази разпоредба е издадена Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. По реда на тази наредба се заплаща лечението на българските граждани, което е извън основния пакет здравни дейности. Лечението на заболяването на ищеца не попада в обхвата на Наредба № 34 от 2005 г., защото е част от Наредба № 40 и попада в основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,