Решение № 12159 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2009 г.

Решение № 12159 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 243 от 28.04.2009 г., постановено по адм. д. № 78/2009 г. Административен съд - В. Търново е отменил решение на директора на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Мария Иванова Кателиева от гр. Варна срещу разпореждане № О-04-999-0900012230/03.11.2008 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при РУСО-В. Търново, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Върнал е преписката на РУСО-В. Търново за ново произнасяне по подадения от Мария Кателиева болничен лист за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. В. Търново с твърдение, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като към момента на настъпване на осигурителното събитие (временна неработоспособност поради бременност и раждане) по чл. 48а от КСО Мария Кателиева не е била осигурено лице за този риск. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и спорът решен по същество. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Великотърновския административен съд за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил спорните въпроси по делото и отговорил задълбочено на всички възражения на страните. В случая спорният въпрос касае датата, на която следва да се счита подадена декларацията от самоосигуряващото се лице Мария Кателиева, в качеството си на съдружник и управител на търговско дружество в срока и по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, че ще се осигурява за посочените по-горе социални рискове. Обосновано и в съответствие с доказателствения материал по делото, съдът е приел за меродавна подадената декларация за регистрация в ТП на НОИ В. Търново на 12.02.2007 г. Прецизно е направен паралел между съдържанието на тази декларация и екземпляра с дата 12.02.2007 г., но с различия в съдържанието, препратена до ТП на НОИ Варна по местоживеене на Каталиева и получена на 14.10.2008 г. От фактическа страна не се спори, че за Кателиева са внасяни необходимите осигурителни вноски, повече от необходимите шест месеца преди настъпване на осигурителното събитие, от което следва, че се явява субект на правото по чл. 48а от КСО. След като е спазено изискването за придобит шестмесечен (от 01.01.2009 г. -12 -месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за риска общо заболяване и майчинство (в ред. до изм. с ДВ бр. 109/2008 г., осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай - бременност и раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане и на обезщетение за отглеждане на малко дете. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО. Установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания § признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна." По изложените съображения правилно съдът е приел, че за Мария Кателиева е налице право на обезщетение по чл. 48а от КСО, отменил е административния акт, с който е отказано отпускане на обезщетението и е върнал преписката за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,