Решение № 3412 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2018 г.

Решение № 3412 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. Д. 06" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Панчерево, ул. "Самоковско шосе" № 90, представлявано от Й. С. Ц., подадена чрез пълномощник - адвокат П. К., против Решение № 5556/4.10.2017 г., постановено по административно дело № 4080/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2141306128/27.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта потвърдена с Решение № 293/14.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С., относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 02.- м. 12.2008 г., м. 03. - м. 12.2009 г., м. 01 - м. 12.2010 г., м. 02. - м. 12.2011 г., м. 01. - м. 12. 2012 г., м. 02. - м. 03.2013 г., при общ размер на установеното задължение - 195 826,75 лева /при декларирани 22 015,30 лева и внесени 21 675,04 лева главница/, или за довнасяне поради непризнато право на данъчен кредит - 174 151,71 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на оспореното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, изразяващи се в необсъждане в цялост на всички събрани доказателства, което водело до формиране на погрешни правни изводи, които не съответствали на доказателствата и на обективната фактическа обстановка. Оспорва се възприетия в съдебното решение извод за нереалност на процесните доставки, като се твърди, че не ставало ясно дали съдът е приел наличие на доставка, при която не е доказано кой е доставчикът, или, че такава изобщо липсва. Сочи се несъответствие с практика на СЕС по дело С-18/13 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Касационната жалба се поддържа от адвокат Койкова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в нея. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., се представлява от юрисконсулт Кръстева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт в тежест на "Л. Д. 06" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за довнасяне в общ размер на 174 151,71 лева, от които 124 907,67 лева главница и 49 244,04 лева лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от 12 дружества: "ВТ Т." ЕООД, ЕТ "Н. - Р. П.", "Й. У. С." ЕООД, "Н. Г." ЕООД, "Д. 1000" ЕООД, "А. 3000" ЕООД, "ЦБА С. Г." ЕООД, "М." ЕООД, "КА ЕМ КО Г." ЕООД, "В. Г. С." ЕООД, "ВВВ К. К." ЕООД и "ГК И. Е." ЕООД. Фактурите са с предмет доставка на бои, лак, кид, втвърдител, разредител, дизелово гориво, шкурка, резервни части, фарове, гуми и др. Трима от доставчиците - "Д. 1000" ЕООД, "А. 3000" ЕООД и "ВВВ К. К." ЕООД са фактурирали и услуги по ремонт на товарни автомобили, на компресор, на заваръчен апарат. Ревизираното дружество е извършвало авторемонтни и автотенекеджийски услуги на увредени леки, лекотоварни и товарни автомобили в наети от него помещения. В хода на ревизионното производство посочените дружества - доставчици не са открити и не са представили документи, свързани със спорните доставки, същите са с прекратена служебно регистрация по ЗДДС, не е установено къде и как /с какъв персонал и материално-техническа база/ тези дружества извършват своята стопанска дейност. По отношение на същите са налице влезли в сила ревизионни актове за процесните данъчни периоди, с които са установени задължения по ЗДДС. О. страна на ревизираното лице са представени единствено фактурите, предимно в копия, а не в оригинал и копия от фискални бонове. Административен съд - С. град е извършил цялостна проверка на оспорения пред него ревизионен акт, като е развил мотиви за това, че същият е издаден от компетентни органи, в предвидената законоустановена форма по чл. 120 ДОПК и при спазване на съответните административно-производствени правила. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е възприел изводите на приходната администрация за това, че от ангажираните от страна на ревизираното дружество доказателства, не може да се установи реално осъществяване на процесните доставки на стоки и услуги. Съдебното решение съдържа както фактически установявания относно всеки един от доставчиците, извършени след анализ на събраните доказателства, така и съответните им правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са обосновани и съответстват на приложимия материален закон. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, като в конкретния случай, ревизираното дружество не е съумяло да се справи с тази тежест. Реалността на доставката на стоки или услуги предполага оставянето на определени следи в обективната действителност, каквито в случая не са налице. В хода на проведеното ревизионно производство към процесните фактури не са представени други документи, които да установяват спорния факт по реалното престиране на услугите или предаване на стоките в разпореждане на получателя. Липсват приемо-предавателни протоколи или други двустранно подписани между страните по доставката документи, които да установяват съществуващи между тях отношения и/или водена кореспонденция. С изключение на малка част от процесните фактури, преобладаващата част от фактурите са придружени от фискални бонове, които са издадени от нерегистрирани фискални устройства. Не са представени доказателства за произхода на стоките, за тяхното съхраняване, транспортиране, не е установена обезпеченост и възможност на доставчиците да изпълнят доставките, а вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е открило несъответствия и нередности в техните счетоводства. Действително неустановения произход на стоките, както и липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, не могат да бъдат самостоятелно основание за да бъде постановен отказ за признаване на данъчен кредит. Не тези обстоятелства обаче са мотивирали съдът да отхвърли жалбата против ревизионния акт, а отсъствието на доказателства, установяващи реалното осъществяване на пряката доставка. При липсата на документи, обективиращи отделянето на стоките и предаването им в разпореждане на ревизираното дружество или извършването на услугите, отсъствието на доказателства, свързани с произхода на стоките и обезпеченост на доставчиците, в случая се явяват допълнителна индиция за нереалност на спорните доставки. В този смисъл неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд със практиката на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, тъй като настоящия случай се отличава от разгледаните от този съд казуси по цитираните дела. Така например неоснователно е позоваването на решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, съгласно което добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като не е доказана реалността на преките доставки и именно това е основанието за постановения отказ на данъчен кредит. Недоказани са останали и твърденията за последваща реализация на стоките и услугите, предмет на процесните фактури в стопанската дейност на "Л. Д. 06" ЕООД. Според заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, ревизираното дружество е разполагало с наличности от вида на процесните стоки и те са били в достатъчно количество, за да извършва непрекъснат технологичен процес. К. правилно е отбелязал съдът обаче, не се доказва по безспорен начин, че именно стоките по спорните фактури, а не други стоки, са били налични при жалбоподателя през ревизирания период и именно те са вложени в стопанската му дейност. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 4 271,52 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,