Решение № 5180 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2017 г.

Решение № 5180 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 3595 от 29.05.2017 г., постановено по адм. д. № 3420/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за нарушение на материалния закон и немотивираност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Т. К., лично и като майка и законен представител на непълнолетната А. К., в съдебно заседание лично и чрез адв. Войнов оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита за неправилен извода на съда, че отказът на административния орган да предостави статут на чуждите граждани е постановен при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради това че в процесния случай не е доказана конкретна заплата за живота на чужденката. Посочва, че съдът е цитирал избирателно информацията за обстановката в Украйна, като изцяло е игнорирал данните, че извън районите на Луганска и Донецка области обстановката е абсолютно спокойна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Т. К., лично и като майка и законен представител на непълнолетната А. К., решение № 5626/13.03.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Съдът е посочил, че в оспореното решение липсват мотиви и фактически установявания, тъй като административният орган не е обсъдил основната причина, поради която Т. К. търси закрила в Р. Б., а именно: тя е омъжена за руски гражданин, поради което при евентуално завръщане в Украйна може да бъде подложена на преследване заради този брак, както и самият й съпруг. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилност. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаването на административното решение са нарушени административнопроизводствените правила и материалноправните норми. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от Т. К. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, по което са извършени всички дължими се по закон действия. Следва да се посочи, че независимо от това дали в Украйна е налице или не негативно отношение към лица от руски произход, в процесния случай вероятността чужденката и дъщеря й да бъдат подложени на преследване при завръщане в страната им на произход, е само хипотетична. Отделно от горното, видно от проведените с Т. К. интервюта, тя е дошла на територията на Р. Б. легално с виза с цел да се срещне с А. Н., с когото се е запознала по интернет докато е пребивавала в Украйна. Съответно, тя е напуснала сама, по свой избор, страната си на произход, за да се омъжи за руския гражданина Н., който има статут на постоянно пребиваващ в Р. Б. Правилно административният орган е приел, че от изложените от Т. К. причини за напускане на страната си по произход не се установява същата да е била лично преследвана в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 от ЗУБ. Тя е заявила, че не е имала никакви проблеми с украинските власти, а причините, поради които не желае да се завърне в родината си, са свързани както с твърденията за военни действия, водени в града, където е живяла, така и с опасението й за евентуално лошо отношение към нея поради сключения брак с руски гражданин. Правилно в решението на ДАБ е прието, че спрямо Т. К. не е осъществено преследване от страна на държавата или организации, още повече, че тя сама е посочила, че към нея не са били отправяни заплахи. Обстоятелството, че е напуснала Украйна по легален път показва, че чужденката не е имала никакви проблеми с държавните власти и те нямат неблагоприятно отношение към нея. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденката не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на ДАБ, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Т. К., лично и като майка и законен представител на непълнолетната А. К. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Настоящата инстанция счита, че към настоящия момент в Украйна липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка, касационната инстанция приема, че съгласно приложената по делото на АССГ справка вх. № МД-1301/04.11.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, административният орган правилно е приел, че молителката има възможност за вътрешно разселване от по-малко засегнатата от размириците Луганска област към друга част на страната - например столицата Киев. Този извод напълно следва да бъде споделен. Нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По делото е безспорно, че централните и западните части на Украйна са под контрола на официалните власти. Отделно от това, следва да се има предвид и възможността Т. К. да живее в Руската федерация поради факта, че има сключен брак с руски гражданин и самата тя е рускоговореща. В заключение следва да се посочи, че обстоятелството, че Т. К. е омъжена за руски гражданин - А. Н., който има статут на постоянно пребиваващ в Р. Б., не е основание за предоставяне на статут по ЗУБ. Това обстоятелство може да се вземе предвид от съответните органи при евентуално производство по ЗЧРБ за получаване на някое от предвидените в този закон основания за постоянно пребиваване в България. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на Т. К., лично и като майка и законен представител на непълнолетната А. К. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на Т. К., лично и като майка и законен представител на непълнолетната А. К., против решение № 5626/13.03.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,