Решение № 14 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г.

Решение № 14 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 794 от 15.08.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Х. С. С. на решение № 1833 от 12.11.2009 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 2062/2009 г., с което е обезсилено решение № 1246 от 15.05.2009 г., постановено по гр. д. № 3941/06 г. на РС-Пловдив, с което е извършена съдебната делба на трите недвижими имота между съделителите, съобразно квотите им. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на първоинстанционното решение с оглед предмета на въззивното обжалване и пределите на служебната проверка на въззивната инстанция на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по материалноправния въпрос-как следва да се извърши делба на две наследства на общи наследодатели, между които няма пълна идентичност на сънаследниците, като част от имотите принадлежат и към двете наследства, а един от имотите принадлежи само към едното наследство на основанията чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна - И. Д. С. в представения писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Ответника Г. С. С. не взима становище. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от съделителката И. С. срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата, в частта, с която е била осъдена да заплати на съделителката Г. С. сумата над 7725 лв. до 12324 лв. за уравнение на дяловете. Съдът е приел, че независимо от конкретното обжалване на проверка подлежи цялото решение по извършване на делбата, защото от начина на извършване на делбата зависи размера на сумите за уравнение на дяловете и на кого се дължат. Въз основа на това е приел, че в рамките на едно производство са се развили две производства за делба, на две отделни съсобствености, които следва да се развиват самостоятелно и без влияние помежду си. Приел е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е обезсилил решението. Правомощията на въззивната инстанция са изяснени в т. 14 от ТР № 1/4.01.2001 г. което не е загубило значение и при действащия ГПК. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. В качеството си на втора инстанция по съществото на спора въззивният съд е длъжен да даде самостоятелно разрешение на спорния предмет на делото, за която цел следва да обсъди събраните пред двете инстанции доказателства, защитните доводи и възражения на страните, да ги подложи на преценка и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск. При частичното обжалване на решението, предмет на въззивното производство ще бъдат само исковете и решенията по тях, които са обжалвани, а останалите са извън този предмет, тъй като производството по тях е приключило с влязло в сила решение. В тази връзка забраната на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) за влошаване положението на обжалващия е относима към решението, чиято неправилност е констатирана от въззивния съд, а при частичното обжалване това е обжалваната от него част - решението по един или няколко, но не по всичките обективно съединени искове. Трайна е съдебната практика, че стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. В настоящия случай въззивната жалба е била подадена, само в частта за уравнение на дяловете, съответно на 1.06.2009 г. и въззивното производство се е развило при действието на новия ГПК и към него е приложима разпоредбата на чл. 269 ГПК. Съгласно този текст, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивният съд не е могъл служебно да повдигне въпроса за начина на извършване на делбата, след като не е сезиран с него в жалбата. Произнасянето без надлежно сезиране е недопустимо и съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса, поради което въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивният съд за произнасяне по същество на правния спор, с който е бил сезиран. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение