Решение № 11223 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Бояджиева, против Решение 314/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 869/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение РТД-3000-363 от 01.03.2022 г./32-69103 на Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за необоснован и неправилен по същество изводът на административния съд, за неправилно приложение на материалния закон, с аргументи, че издателят на административния акт се е справил с доказателствената тежест и е установил предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, обосноваващи правомощието за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, както и че е доказал конкретните фактически обстоятелства обосноваващи приложението на метода по чл. 74 § 2 т. б от Регламент ЕС 952/2013 по отношение на Стоките. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Фитони 1 ЕООД, чрез пълномощника адв. Бончева, по съображения изложени в представен писмен отговор оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните мотиви. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Решение РТД-3000-363 от 01.03.2022 г./32-69103 на Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, с което е отказано да се приеме тарифното класиране част от стоките и митническата стойност на декларираните стоки 2 по митническа декларация /МД/ MRN 20BG003009072387R2/19.06.2020 г. в резултат на което са променени данните по МД с MRN 20BG003009072387R2 относно стоките, като е опреден нов код по ТАРИК 6402200000 за стока 3/3 с произтичащите от това корекции на данните в МД с MRN 20BG003009072387R2/19.06.2020 г., определена е нова митническа стойност на стоките 2/3 и 3/3 на основание чл. 74 § 2 буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС, бел.моя) в размер на 34 273,80 лева за стока под 2/3 и в размер на 7 136,40 лева, за стоката под 3/3 и са коригирани данните от МД с MRN 20BG003009072387R2/19.06.2020 г. за стоките под 2/3 и 3/3 относно метод на определяне на митническата стойност, митническа стойност и задължения, като на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77 § 1 буква а) във вр. с чл. 85 § 1 от МКС са определени нови размер на дължимите публични вземания, както следва: за стока под 2/3 ДДС в общ размер на 6 854,76 лева, от които за довнасяне 3 389,85 лева и за стока под 3/3 ДДС в общ размер на 1 006,89 лева, от които за довнасяне 420,39 лева, или като краен резултат е вменен общ размер на дължимите за довнасяне публични вземания по цитираната митническа декларация от 3 810,23 лева ДДС, разпоредени за приспадане от сумата от 10 982,85 лева (учреден депозит с платежно нареждане от 19.06.2020 г.), и най-сетне е разпоредено и връщане на остатъка от внесения депозит в размер на 7 172,62 лева по банковата сметка на Фитони 1ЕООД. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С МД с MRN 20BG003009072387R2/19.06.2020 г. Фитони 1 ЕООД е декларирало режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление на стоки, с държава на износ Турция, деклариран произход Турция, от които под 2/2 гумени чехли: мъжки 8 868 чифта; дамаски 3 160 чифта и детски 1 518 чифта, 382 колета, 3 082,30 кг нето тегло, код по ТАРИК 640299100000, цена на стоката 10 985,58 евро, разходи за транспорт, товаро-разтоварни разходи и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз 873 лева; статистическа стойност 22 359,03 лева и митническа стойност 22 359,03 лева, основа за изчисляване на вземането за ДДС в размер на 23 359,03 лева, съответно дължим ДДС в размер на 4 471,81 лева Към митническата декларация са приложени търговска фактура за покупката на стоките, опаковъчен лист, международна товарителница, Сертификат А.ТR Б1270073/18062020, Карнет ТИР, Декларация за износ на стоки и търговска фактура, за осъществения международен транспорт; платежно нареждане за дължимия ДДС и пълномощно. Във връзка с активиран рисков профил при регистриране на МД е извършена проверка от органите на ТД Тракийска, МБ Равадиново (тогава, бел. моя) в присъствието вкл. и на представляващия Финоти 1 ЕООД, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка 710/код на МУ BG9920/19.06.2020 г. в хода на която са взети и мостри, описани в нарочно съставен Опис на взетите мостри, приложен към протокола от стока под 2 гумени чехли. Документът е връчен на присъстващия управител на Фитони 1 ЕООД, който го е разписал без възражение. Междувременно с писмо изх. 32-174345 от 19.06.2020 г. е изискано предоставяне на обезпечение в размер на 10 982,85 лева, което е и предоставено. С писмо рег. 32-175183 от 19.06.2020 г. Началникът на МБ Равадиново е изискал от Фитони 1 ЕООД за нуждите на извършвана проверка на декларираната митническа стойност по разглежданата МД на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 Ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, бел. моя) и на основание чл. 188 буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 6 от Закона за митниците /ЗМ/ да представи допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, а именно договори, счетоводна отчетност, бизнес кореспонденция, разписки за извършени плащания, продажни цени, както и легализиран превод на търговски и други документи относно определянето на митническата стойност на стоката по митническата декларация. В отговор на писмото на 14.07.2020 г. от дружеството са представени писмени доказателства /договор, доказателства за плащане на цената по фактурата, проформа фактура, заверени копия от фактури за продажби на клиенти на Фотони 1ЕООД и транспортна фактура/, вкл. е приложено и становище от упълномощени от дружеството адвокати, в което на база приложимите правни норми от общностното законодателство и практиката на СЕС по аналогични случаи и след констатация, че в полученото писмо липсва уведомяване на засегнатото лице за обстоятелствата, при които митническата администрация основава съмненията си, се настоява те /обстоятелствата/ изрично да се дефинират и лицето да бъде уведомено, за да реализира в пълен обем защитата си. Изготвено е становище изх. 32-314363 от 27.10.2020 г. от с.д. Началник отдел МД в ТУ Тракийска, с което: 1. На база извършения оглед на мострите е установено, че част от декларираните стоки, а именно дамски гумени джапанки 3130 чифта, следва да бъдат класирани в код по ТАРИК 6402200000, вместо в декларирания код по ТАРИК 6402991000, съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, буква А, т. 3 от Общите разпоредби към глава 64 и предвид обяснителни бележки към позиция 64.02 и 2. След извършена проверка на митническата стойност в системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК, според която справедливата цена на стоката под 2 с код по ТАРИК 64029910 и държава на произход Турция е в размер на 25,07 лв/кг, съответно рисков праг от 12,54 лв/кг, при декларирана 7,05 лв/кг, а за стока с код по ТАРИК 6402200000 с държава на произход Турция е в размер на 16,49 лв/кг, съответно рисков праг от 8,24 лв/кг, при декларирана 8,04 лв/кг, е прието че предоставените от дружеството доказателства, макар и да потвърждават декларираната митническа стойност, не установяват причините за необичайно ниската цена на внесените от него стоки в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, поради което са на лице основанията по чл. 140 § 2 от МКС за определяне на митническата стойност по методите в чл. 74 от МКС. Въз основа на извършен анализ в Системата за предоставяне информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС IIIА/ са установени за сравнителните цели допуснати за крайно потребление сходни стоки /не са установени идентични такива/ на тези под 2 от процесната МД поради което за тях е определена нова митническа стойност по метода на чл. 74 § 2 буква б) от МКС, по подробно разяснени начин. Това становище не е връчено на дружеството. С писмо рег. 32-318746 от 31.10.2020 г. на Началника на МБ Пловдив с код BG003009 (правоприемник на МБ Равадиново съгласно Заповед ЗМФ-69 на Министъра на финансите) е уведомен Фитони 1 ЕООД по реда на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013г., за мотивите, на които ще се основава Решението на митническия орган и му е предоставена възможност за изрази становище и ангажира доказателства в 30 дневен срок. Писмото е получено от адресата на 04.11.2020 г. На 23.11.2020 г. е входирано Становище с което е изразено съмнение относно това дали посочените статистически стойности касаят именно сходни и/или идентични стоки, съобразно легалните им дефиниции в Регламента за изпълнение и не може по същите съображения да се установи дали правилно са приложени вкл. и метода по чл. 74 § 2 от МКС, нарушено е правото на изслушване на лицето. Последвало е издаването на оспореното пред съда Решение РТД-3000-363 от 01.03.2020 г./32-69103 на Директора на ТД Митница Пловдив, в мотивите на което е възпроизведена посочената фактическа обстановка, при която е прието, че от една страна правилното тарифно класиране на част от декларираните стоки под 2 от МД с MRN 20BG003009072387R2 е код по ТАРИК 6402200000, поради което и митническият орган от една страна е включил в МД с MRN 20BG003009072387R2 нова стока под 3/3 дамски гумени джапанки 3 130 чифта, с код по ТАРИК 6402200000 и съответстващи данни, а от друга е приел, че съмненията по отношение на декларираната от "Фитони 1" ЕООД договорна стойност на стоките вече под 2/2 и 3/3 по МД с MRN 20BG003009072387R2 не са отпаднали, поради което административният орган е приел, че същата не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е определил нова митническа стойност на стоката посредством метода, посочен в чл. 74, § 2, б. "б. " от Регламент (ЕС) 952/2013 на база договорната стойност на "сходни стоки", по описания в решението начин. В съдебното производство са приобщени материалите по административната преписка. Прието е без оспорване по делото и заключение допуснатата съдебно-оценъчна експертиза (кредитирани изцяло от съда), въз основа на което е прието, че е невъзможно да се осъществи физическо сравнение между процесните стоки под 2 и 3 от МД и тези за които се твърди, че са сходни, предвид липсата на иззети мостри от последните; елементите които формират цената на стоките като материали, изработка, качество, марка и прочие не могат да бъдат установени и анализирани единствено и само въз основа на начина на описанието на стоките в разглежданите МД; въз основа на анализа на данните за цени на едро и дребно в търговската мрежа, вещото лице е констатирало, че стоките от процесния производител са в по-ниския ценови диапазон на пазара за домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа, гумени чехли и домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали, формиран в порядъка на от 5 лева до 15 лева, а що се касае до стоки, предназначени за пазара на ЕС /произведени за големи търговски вериги/ с утвърдени на българския пазар марки /Mat star, Runners, Spesita и с различен произход, вкл. и РТурция/ формират ценови диапазон от 15 лв до 25 лв за чифт. Вещото лице е дало и експертен извод, че обособената от митническите органи стока под 3 попада именно в код по ТАРИК 6402200000. При тези фактически установявания съдът е отменил изцяло решението на Директора на ТД Митница Пловдив като е приел, че е издадено от компетентен орган, по арг. от чл.19, ал.7 от ЗМ, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че митническите органи не са доказали, че по коментираните от тях МД е осъществен внос именно на сходни стоки, по смисъла на легалното определение на това понятие, съдържащо се в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, без сторен анализ на индивидуализиращи стоките белези, без взети проби. Тези изводи е посочено, че се подкрепят и от заключението на вещото лице по допуснатата СОЕ. С тези аргументи е счетено, че при доказателствена тежест за ответника същият не е установил предпоставките по чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на стоките по реда на чл. 74 § 2 буква б) от МКС, не са установили и изключването на метода по чл. 74 § 2 б. а от МКС, както и правилното приложение на метода по чл. 74 § 2 б. б от МКС, поради което и като краен резултат Решението е отменено изцяло. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, но не по изложените в касационната жалба аргументи. Както се посочи по-горе, а и това се установява от жалбата, подадена до АС Пловдив, дружеството е оспорило процесния индивидуален административен акт в неговата цялост, но без да изложи каквито и да е аргументи, в частта му относно определеното ново тарифно класиране на част от стоките и произтичащите от това корекции на данните в МД с MRN 20BG003009072387R2. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице даденото ново тарифно класиране е потвърдено, междувпрочем очевидно е и че между страните не съществува спор от фактическа страна по този въпрос. В този смисъл и като е отменил Решението на Директора на ТД Митница Пловдив и в тези му части, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, който следва да бъде отменен в тази му част с разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Фитони 1 ЕООД в тази й част. Неоснователни са аргументите в касационната жалба обаче относно изводите от съда за незаконосъобразност на оспореното решение в останалите негови части поради нарушение на материалния закон. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на два въпроса - обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Безспорно равната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. От своя страна чл. 74, § 1 от МКС, установява правилото, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от МКС. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181 а от Регламент за изпълнение (ЕИО) 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 /на което се позовава и касатора/. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); и по-специално, продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В този смисъл и след като е извърши дължимата проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са доказали предпоставките на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, макар не по изложените от този състав аргументи. Необосновано съдът е концентрирал тази си преценка върху данните от разглежданите МД, които всъщност не са в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. В този смисъл следва да се споделят аргументите в касационната жалба, но това не обоснована извод, различен от сторения от състава на АС Пловдив, а именно че ответникът /сега касатор/ не се е справил с възложената му доказателствена тежест - в условията на пълно доказване да установи предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Дори и да се приеме, че от приетия по делото документ, съдържащ данните относно приблизителна справедлива цена в евро на килограм, диапазон на приблизителната справедлива цена в евро на килограм и степен на сходство, относно стоки с код по ТАРИК 64029910 и страна на произход Турция, то същите са такива на ниво ЕС, а не конкретно за РБългария (а очевидно такива данните се поддържат в обсъжданата система), а отделно от това по делото липсват каквито и да било доказателства в тази връзка за останалите стоки. Или правилно съдът е приел че не са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен вкл. и в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Най-сетне неоснователни са и останалите аргументи, изложени в касационната жалба и необосновано е останало и основанието на митническите органи да приложат вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В този аспект съдът правилно е приел, че в хипотеза, при която не са открити "идентични стоки" от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприето определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в случая. Сходството на стоките по процесната МД и по ползваните от ответника МД за стойност на "сходни стоки" не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките нито е обсъдено, нито е преценено /в този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата СОЕ, което правилно е кредитирано от състава на съда/. Ето защо, като е достигнал до извода, че оспореният административен акт в тези му части относно определената нова митническа облагаема стойност и произтичащите от това задължение за ДДС за довнасяне и корекции на данните от МД, е незаконосъобразен и е отменил същия, АС - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. С оглед изхода на спора разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани и следва да останат за страните, така както са понесени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,