Решение № 6980 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2010 г.

Решение № 6980 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2010 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Евротрансгруп" ООД срещу решение № 596 от 1.06.2010 г. по адм. дело № 778/2010 г. на Административен съд - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Първо РУ на МВР - Бургас, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Бургас е отхвърлил жалбата на "Евротранс груп" ООД против заповед рег. № 41/09.03.2010 г. на началника на Първо РУ на МВР - Бургас, с която поради липса на данни, обосноваващи необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие с цел охрана или самоохрана и поради неизпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ППЗКВВООБ, е постановил отказ да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и носене на два броя късо бойно оръжие в полза на дружеството. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Евротранс груп" ООД е подало заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Искането е обосновано с обстоятелството, че дружеството извършва дейност в областта на строителството и продажбата на жилищни сгради, която изисква чести пътувания в страната, свързани с необходимостта от пренасяне на документи и значителни парични суми, както и с отправяни заплахи към съдружниците. С оспорения административен акт, компетентният орган е отказал да издаде исканото разрешение, като е посочил, че по преписката не са представени доказателства, които да установяват по категоричен начин нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие за граждански цели от жалбоподателя. Съдът, след като е обсъдил данните по делото е споделил изводите на административния орган за отсъствие на такива, които да сочат на доказана необходимост от придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие за юридическото лице. Анализирал е представените от жалбоподателя договори за поръчка между дружеството и трети лица и събраните гласни доказателства и е приел, че не обусловят наличие на конкретна и реална заплаха за живота, здравето и сигурността на съдружниците, налагаща притежаването на огнестрелно оръжие. Посочил е, че съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗКВВООБ (отм.) на юридически лица се издава разрешение за придобиване на оръжие както за служебни цели при извършване на охранителна дейност по занятие и за граждански цели за самоохрана. В разглеждания случай искането на жалбоподателя е за граждански цели, при което са относими изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.), т. е. доказана необходимост от търсената защита. Приложимите разпоредби на чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ възлагат в тежест на заявителя да установи релевантните факти, от които претендира да черпи права, което в случая не е сторено. При това положение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната му. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че преценката за необходимост от огнестрелно оръжие за служебни цели на юридически лица не се ограничава само до охрана по смисъла на Закона за частната охранителна дейност, а в случая по делото са представени достатъчно доказателства за нуждата от исканото разрешение с оглед дейността на дружеството и съществуваща потенциална заплаха за живота, здравето и сигурността на съдружниците. Твърди, че административният орган не е извършил задълбочена проверка на данните по преписката, а съдът неправилно и необосновано не е кредитирал събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отмени оспореният отказ на началника на Първо РУ на МВР - Бургас. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намери, че касационната жалба е неоснователна. Оплакванията на касатора за постановяване на решението при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел не намират опора в доказателствения материал и приложимата нормативна уредба. За издаване на разрешенията по 40, ал. 2 от ППЗКВВООБ лицата подават искане, в което обосновават необходимостта от издаването му и посочват начина на придобиване на ООБ, видът и броят на оръжията и боеприпасите, мястото и условията, при които ще се съхраняват. Към искането се прилагат изброените изчерпателно документи в разпоредбата. Законът е възложил в тежест на лицето, подало заявлението, да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, на която точно са се позовали административният орган и първоинстанционният съд, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. С оглед наличните данни в административната преписка, съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал необходимостта от издаване на исканото разрешение по чл. 40, ал. 2 от ППЗКВВООБ. След коректен и точен анализ на събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство обосновано е счел, че те също не обуславят извод за нужда от притежаване на огнестрелно оръжие от съдружниците. При положение, че изложените съображения от заявителя не покриват критериите за необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие поради съществуваща опасност за живота и здравето на съдружниците и имуществото на предприятието, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим на осъществяване на регламентираните със ЗКВВООБ (отм.) дейности, поради което обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,