Решение № 12239 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14851/2014 г.

Решение № 12239 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14851/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на "Алекса" ЕООД, представено от адвокати Пишмишева и Велкова, срещу решение № 2046/03.10.2014 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 408 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 261302480/15.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. В допълнение към касационната жалба се обосновава нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение /включително в частта за разноските/ и обявяване на нищожността на РА, а евентуално отмяната му. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата относно искането за отмяна на първоинстанционното решение и за прогласяване на нищожността на РА. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Алекса" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в д. п. м. 09.2007 г. в размер 40 000 лева с лихви за забава 28 511.33 лева. Утежняващият акт е издаден в повторно ревизионно производство след частичната отмяна с решение № 454/09.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" на предходен РА № 261204921/11.02.2013 г. и е продължило със ЗВР № 1302480/20.05.2013 г. Предходната ревизия е възложена със ЗВР № 1202960/05.06.2012 г. В първоинстанционното решение е отразен фактът на повторността на ревизията, но не и моментът на започване на предходната. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че правилно с РА е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС за извършена от РЛ продажба на поземлен имот с НА № 141/03.09.2007 г. Актът е издаден от от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда предмет на сделката е урегулиран поземлен имот по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, а това изключва доставката, за която дружеството е издало фактура № 39/21.09.2007 г. от освободените доставки с арг. от чл. 45, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Решението е неправилно. Основателни са доводите в допълнението на касационната жалба за противоречащ на материалния закон извод на първостепенния съд за наличие на компетентност у издателите на оспорения пред него административен акт. Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. Затова и следва да се сподели касационната теза, че приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 01.01.2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от орган по приходите, определен със заповед от органа, възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд, който вместо това е отхвърлил оспорването. Нетърпимостта за правопорядъка разпоредената с РА правна промяна да действа за времето от издаването му до влизането в сила на акта за отмяната му, обуславя компетентността на касационния съдебен състав, упражнявайки правомощието си по чл. 218, ал. 2 от АПК и с арг. от чл. 168, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 228 от Кодекса да прогласи нищожността на тази част на РА след отмяна на отхвърлителното решение на АС - Пловдив /пълната отмяна включва в себе си и частта за разноските/. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 6 331 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение