Решение № 5847 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2302/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Мездра срещу решение № 1801/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 489/2025 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят да се отмени оспореното решение и да се потвърди административният акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - В. Д. Д., не е взела отношение по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 1801/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 489/2025 г. по описа на Административен съд гр. Враца, е отменил заповед Заповед № ПП33Д/Д-ВР-М/3/06.10.2025 г. на директора на ДСП – Мездра, потвърдена с Решение № 06-РД06-0045/24.10.2025 г. на директора на РДСП – Враца.

Фактическата обстановка по спора се свежда до следното:

Спрямо детето Н. Г. А. е предприета мярка за закрила по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - настаняване в семейство на роднини. Със заповед № ЗДЗД-2040/26.08.2016 г. на директора на ДСП - Мездра, детето е настанено в семейството на В. Д. Д. и А. Н. Д. - негови баба и дядо по майчина линия. Настаняването е допуснато със съдебно Решение № 255/23.11.2016г. на Районен съд - Мездра, по гр. д. № 1267/2016 г., за срок - до промяна на обстоятелствата. От 26.08.2016 г. до момента детето се отглежда от В. и А. Д., които отглеждат и другите си трима внуци (деца на починалата им дъщеря), също настанени при тях по реда на ЗЗДет - В., П. и А..

На 23.01.2025 г. В. Д. Д. е депозирала заявление - декларация с вх. № ППЗЗД/Д-ВР-М/3/23.01.2025 г. в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП - Мездра, за отпускане на месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. - за подкрепа и отглеждане на детето Н. Г. А. в семейство на роднини, заедно с необходимите документи, включително удостоверения за получен доход на В. Д. и на А. Д. за месец декември 2024 г. Със заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/3/04.02.2025 г. на директора на ДСП - Мездра, помощта е отпусната, считано от 01.01.2025 г. През месец септември 2025 г., след представяне на удостоверение за брутни доходи, получени от В. и А. Д., социалният работник водещ случая на детето Н. е констатирал, че има промяна в брутния доход на А. Д. за месец август 2025 г., който от 1498,54 лева за месец юли 2025 г. е нараснал на 1567,14 лева през месец август 2025 г.

Месечните доходи за семейството на В. и А. Д. и четирите деца, настанени в семейството им, за месец август 2025 година, АО е изчислил в размер на 3862,39 лева, сформирани от:

• доход от трудова заетост на А. Д. – 1567,14 лева;

• доход от трудова заетост на В. Д. - 868,73 лева;

• пенсии за четирите деца (А., В., Н. и П.), 4 х 300,13 лева или общо 1200,52 лева;

• стипендия на детето В. - 26 лева;

• месечна помощ по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за четирите деца - 4 х 50 лева, общо 200 лева.

Според АО средномесечният доход на член от семейството за месец август 2025 г. е 643,73 лева, изчислен по следния ред: 3862,39: 6 = 643,73 лева, който надвишава линията на бедност от 638,00 лева.

Със Заповед № ПП33Д/Д-ВР-М/3/06.10.2025 г. на директора на ДСП – Мездра, на основание чл.44 ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл.49 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) е спряна по месечната помощ чл. 49 от ППЗЗДет. - за подкрепа и отглеждане на детето Н. Г. А. в семейство на роднини. Като основание за издаване на заповедта е посочено, че дохода на семейството на В. Д. за периода надвишава нормативно определения 643,73 лева - 638,00 лева. Заповедта е оспорена по административен ред пред Директора на РДСП – Враца, който е отхвърлил жалбата с решение № 06-РД06-0045/24.10.2025 г.

При осъществения контрол съдът приема, че заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/1/06.10.2025 г. за спиране на месечната помощ здадена от компетентен административен орган, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в нея са изложени фактически и правни основания, но е нарушено изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК за мотивираност на административния акт. Освен това, съдът намира, че неправилно в доклада и в заповедта за спиране на помощта, а в последствие и в решението на директора на РДСП, е взет предвид само размерът на дохода на В. Д. и семейството й през м. август 2025 г., който не е средномесечният им доход. Според съда заповедта не съответства на целта на ЗЗДет и на ППЗЗДет да се подпомогне нормалното отглеждане и развитие на детето и да се предотврати попадането му в риск от бедност, тъй като се спират плащанията на месечна помощ за допълване дохода на семейството въпреки установената невъзможност В. Д. да обезпечи задоволяване на основните потребности на отглежданите от нея 4 деца – за последните 6 месеца средномесечният доход до издаването на оспорения акт е под линията на бедност от 638 лева на месец за 2025 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни крайни правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е при спазване на съдопроизводствените правила в съответствие и при правилно тълкуване на приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Настоящият касационен състав не споделя всички доводи на Административен съд Враца, обосновали извода му, че оспорената заповед не съдържа мотиви, съобразно изискванията на чл.59, ал.1 АПК. Видно от съдържанието й, в нея действително са изложени правни и фактически основания, които не кореспондират помежду си и не позволяват да се изясни кои са установените от директора на ДСП – Мездра релевантни факти и обстоятелства за разпореденото административно решение. Прието е от административния орган, че доходът на семейството на В. Д. за периода (без да е конкретизиран) надвишава нормативно определения. Липсва и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган, включително към изготвения съвместен доклад – предложение от началник отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Мездра и социален работник „ЗД“ в ДСП – Мездра.

В Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото Тълкувателно решение се приема още, че мотивите може да се намират и в документ, съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта, какъвто е настоящият случай. В решение № 06-06-РД06-0045/24.10.2025 г. Директора на РДСП – Враца се съдържа изложение на всички релевантни факти и свързаните с тях правни основания за издаване на оспорената заповед, с което се изпълнява изискването за мотивираност на акта.

Първоинстанционният съд обаче правилно е преценил материалната незаконосъобразност на заповедта. Целевата финансова помощ за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини се дължи, когато лицето/семейството имат настоящ адрес, идентичен с този на детето, за което полагат грижи, детето е настанено при лицето по реда на ЗЗДет и същото полага грижи за детето и сътрудничи на Дирекция "Социално подпомагане" за постигане целите, определени в плана за действие. В разпоредбата на чл. 49, ал.1 ППЗЗД е предвидено и допълнително условие за децата, настанени за отглеждане при роднини и близки - средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.

Съгласно чл.55, ал.2 ППЗЗДет месечните помощи се изменят и спират със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това. Променените доходи семейството където е настанено детето от м. 08. 2025 г. правилно са взети предвид от органа като основание за спиране на добавката към помощта, т. к. не е изпълнено условието по чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет. Изчислението на органа е вярно - общият сбор на доходите като такива по § 1, т. 10, б. "а" и б. "б" от ДР на ППЗЗДет. формират среден месечен доход на всяко лице от 643,73 лв., надвишаващ 5-кратния размер на ГМД от 638,00 лв. В тази връзка неправилни са изводите на АдмС Враца, че при изчисляване на средния месечен доход следва да се вземат предвид доходите получени в продължение на няколко месеца и така да се изчисли средно месечно какъв е бил дохода на семейството. Този извод не намира основа в правна норма, напротив според разпоредбата на чл.9 ал.1 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Действително процесната помощ е предвидена в ЗЗДет и ППЗЗДет, но доколкото в тези нормативни актове липсва уредба според която следва да се определи дохода относим за отпускането на помощта, то следва такава да се търси в нормативни актове уреждащи сходни обществени отношения. В този смисъл средният месечен доход на всеки член от приемното семейство, включително и настанените в него деца, е дохода по §1 т.10 от ДР на ППЗЗДет за предходния месец, разделен на броя на членовете от същото.

Съгласно чл.44 ал.6 от ЗЗДет помощите по този закон, включително и помощта по чл.49 ППЗЗдет, са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства. Видно от изготвените доклади на социалните работници, при преценката си за предложение за отпускане на месечната помощ и за спирането й, те са обсъждали необходимостта от задоволяване на основните битови потребностите на детето от храна, облекло, принадлежности и консумативи както за училище, така и за дома. С оглед на това обосновано е прието от съда, че оспорената заповед противоречи на целта на закона доколкото с нея се спира плащането на месечната помощ за допълване дохода на семейството на ответницата по касация. Доводите на административния орган, изложени в решението на директора на Регионална дирекция Враца, че преустановяването не води до социално-икономически дисбаланс, не могат да бъдат споделени. От данните по преписката се установява, че при отпускане на помощта са взети предвид съвкупните доходи на семейството на ответницата по касация, включително личните доходи на детето. Въпреки това е преценено, че помощта следва да се отпусне, т.е. тя е необходима за задоволяване на детето. Затова спирането й единствено поради наличието на абсолютно пренебрежима разлика в месечния доход (формирана само от минимално увеличение на брутния трудов доход на съпруга на В. Д. при същите лични доходи на детето) представлява непропорционална мярка, която е в противоречие с интереса на детето. Очевидно е от данните по делото, че месечната помощ е била необходима за справяне на семейството с ангажимента по отглеждане на настаненото при него дете и тази необходимост не е отпаднала. Със спирането й се засягат права и интереси на детето в по-голяма степен от необходимото с оглед целта на издаване на акта и това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.5 АПК. С оглед на това не се налага обсъждане на останалите оплаквания в касационната жалба.

По тези съображения Върховният административен съд намира, че за първоинстанционното решение не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,