Решение № 3673 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14196/2008 г.

Решение № 3673 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14196/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Елена Аврамова, срещу решение № 916 от 29.09.2008 г., постановено по адм. дело № 150 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отменено негово решение № 1462 от 23.11.2007 г. за определяне на нова митническа стойност в размер на 100 103 лв. на основание чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ и на ДДС за доплащане в размер на 1597 лв. ведно с прилежащата лихва. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора възнагражденията, дължими на "Клакстън", са пряко свързани с доставката на стоката и представляват плащане от вносителя на неговия агент за услугата да го представлява по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи оплакването му за нарушение на материалния закон, са изложени в касационната жалба. Ответникът по жалбата - "Агрокемикъл" ЕООД - гр. Асеновград, чрез процесуалния си представител адв. Мариянка Лулчева, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно по подробни съображения, представени в писмени бележки и в депозирано писмено възражение срещу жалбата. Направено е искане и за присъждане на направените разноски. Заинтересованата страна - ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призована, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и затова е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на административния орган за определена нова митническа стойност и доначислено ДДС ведно със законната лихва за внесени стоки - препарати за растителна защита - хербицид "Глифоган 480", с изпращач Аган Кемикъл Манифекчъръс ЛТД, който е издал фактури № 1-6035 от 16.05.2006 г. и 1-5887 от 25.04.2006 г., първоинстанционният съд е приел, че сумите по фактури № 2006510, 2006511 и 2006512 от 30.12.2006 г., издадени от "Клакстън" ООД, са за гарантиране на задълженията по договор № 11 от 17.04.2002 г., а не за посреднически услуги. В тази връзка съдът е анализирал всички клаузи по посочения договор и е разграничил, че в едната си част - чл. 1, т. 1.1, той е за посреднически услуги за сметка на възложителя пред производители и търговци на пестициди за постигане на търговски договорености с възложителя, а по т. 1.2 - да поеме всички рискове от неплащане на задълженията на възложителя към Аventis СropScince Hellas SA и Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и да заплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно. Последното съдът е характеризирал като встъпване в дълг, поради което е приел, че договор № 11 от 17.04.2002 г. съдържа в себе си от една страна договор за поръчка, а от друга - договор в полза на трето лице. Прието е в решението на съда, че "Агрокемикъл" ЕООД е заплатило дължимата престация по сключения с "Клакстън" ООД договор за встъпване в дълг, а не за посреднически услуги, поради което незаконосъобразно митническият орган е включил процесната сума към митническата стойност по чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ. Обжалваното решение е правилно. Спорът между страните се свежда до това дали платеното възнаграждение по процесните фактури, издадени от "Клакстън" ООД, е за гарантиране на задълженията по договор № 11 от 17.04.2002 г. или е за посреднически услуги. Въз основа на това е следвало да се прецени от съда дали стойността по тези фактури трябва да се включи към митническата стойност на внесените стоки по чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ. Със законосъобразни и обстойно мотиви първоинстанционният съд е анализирал клаузите на договор № 11 от 17.04.2002 г. и е направил разграничение между посредническите услуги по смисъла на чл. 1, т. 1.1 и тези за гарантиране на задълженията на вносителя по т. 1.02. Последните не са предвидени в изчерпателно посочените в чл. 38 ЗМ и затова не се включват при определяне на митническата стойност. Тази правна норма като такава от публичен характер не може да се тълкува нито разширително, нито стеснително, а следва да се прилага стриктно, както е и сторено от административния съд. Митническият орган не е доказал, че стойността по процесната услуга има характер на посредническа услуга при закупуването на внесените стоки. Възнаграждението за гарантиране на задълженията на вносителя не се включва към цената на внесените стоки, а само е гаранция при евентуално незаплащане на цената на стоките и затова е уговорена процентно на базата на реализираните доставки. Съдът правилно е обсъдил в обжалваното решение, че измененията по чл. 5 от договор № 11 от 17.04.2002 г. с нарочен анекс № 1 от 20.08.2005 г. по никакъв начин не променят посочените съглашения и се свеждат основно до замяната на Аventis IropScince Hellas SA с Makhteshim-Agan и се касае отново до поемане на всички рискове при неплащане на задълженията. Всичко изложено по-горе води до извода, че правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗМ, приемайки, че платеното възнаграждение е за гарантиране на задълженията за плащането, то не следва да се приема като косвено плащане на продавача и не е предвидено да се включва като корекция по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗМ. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Лулчева на ответника по касационната жалба следа да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 100 лева. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - I отделение,