Решение № 4748 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2017 г.

Решение № 4748 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от гр. В., ул. "Ч." № ..., подадена чрез адв. Семерджиева от САК, срещу решение № 179 от 10.01.2017 г. по адм. дело № 3799/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град ( АССГ ), в частта, с която е отменено Решение № 289 от 15.12.2015 г., издадено по заместване от името на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. досежно отменената с него регистрация на марка с рег. № 56252 M'SUIT, комбинирана, с притежател М. З. Е., за стоките от клас 18 от Международната класификация за стоки и услуги (МКСУ), а именно: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и за стоките облекло и обувки от клас 25, за които е регистрирана. По поддържаните оплаквания за неправилност на оспорената част от съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, а при условията на евентуалност - решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу Решение № 289 от 15.12.2015 г. Касаторът поддържа, че по аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗМГО, марката M'SUIT не е била използвана реално на пазара, както и че отличителната й функция не се е проявила спрямо стоките, за които е регистрирана. Счита, че нейната регистрация подлежи на отмяна на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Срещу обжалваната от В. И. Д. част от решение № 179 от 10.01.2017 г. по адм. дело № 3799/2016 г. по описа на АССГ, е подадена касационна жалба и от председателя на Патентното ведомство на Р. Б. (ПВ). Касаторът сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По допълнително изложени към касационната жалба доводи се твърди, че решаващият извод за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт е формиран при неправилна и неточна преценка на събраните по делото доказателства. Ответникът - "Ю. С. ПОЛО АССН. БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., р-н Централен, ул. "П." № ..., чрез адв. Пакиданска от САК, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва подадените касационни жалби. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби. Развива съображения за материална незаконосъобразност на решението в частта, с която е отменен административния акт, в частта, касаеща отмяната на регистрация на марка № 56252 M'SUIT за стоките "кожа и имитации от кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти" в клас 18 от МКСУ. В частта досежно използване на марката по отношение на стоки "облекла и обувки" в клас 25 от МКСУ в релевантния период 28.04.2009 г. - 28.04.2014 г., счита решението за правилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, същите са неоснователни, по следните съображения: С атакуваната част от съдебното решение АССГ е отменил по жалбата на "Ю. С. ПОЛО АССН. БГ" ЕООД Решение № 289 от 15.12.2015 г., издадено по заместване от името на председателя на ПВ, в частта, с която е отменена регистрацията на марка с рег. № 56252 M'SUIT, комбинирана, с притежател М. З. Е., за стоките от клас 18 МКСУ, а именно: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и за стоките облекло и обувки от клас 25, за които е регистрирана. Съдът е установил, че производството пред ПВ е образувано по искане на В. И. Д., подадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО, за отмяна регистрацията на марка M'SUIT, комбинирана, с притежател М. З. Е., поради неизпълнение на задължението за използване на марката по смисъла на чл. 19 ЗМГО. Процесната марка е била заявена за вписване на 22.11.2004 г. и регистрирана на 08.11.2006 г. на името на М. З., за стоки и услуги от класове на МКСУ, както следва: 14 - благородни метали и техните сплави, изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди, 18 - кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки, 25 - облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава и 35 - реклама, разпространение на рекламни материали, разпространение на мостри, рекламиране на открито и чрез афиши; групирането на различни стоки ( без транспортирането им ) за сметка на трети лица, с цел да се позволи на потребителя да ги види или купи по удобен за него начин; управление на търговски сделки, професионални консултации в областта на търговията, търговски справки на МКСУ. Впоследствие притежателят на марката е прехвърлил правата върху регистрацията на "Ю. С. ПОЛО АССН. БГ" ЕООД, като прехвърлянето е вписано на 24.02.2016 г. в Държавния регистър на марките. След съпоставка на насрещните тези и възражения на страните, АССГ е концентрирал спора по делото досежно наличието на факти, които могат да се квалифицират като "реално използване" на процесната марка през периода 28.04.2009 г. - 28.04.2014 г. за всички или част от групите стоки и услуги, за които е регистрирана. Съобразявайки относимата съдебна практика на СЕС, първоинстанционният съд е счел, че събраните по делото доказателства са достатъчни да установят реалното използване на марката със съгласието на притежателя й (чл. 19, ал. 3 ЗМГО) за стоките, за които е регистрирана марката, с изключение на стоките: чадъри, слънчобрани и бастуни, камшици, хамути и сарашки стоки от клас 18; шапки и други принадлежности за глава от клас 25 и изцяло за стоките от клас 14 - благородни метали и техните сплави, изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди, както и за услугите от клас 35. Извод за реално използване на марката за останалите стоки от клас 18 и клас 25, за които е регистрирана, съдът е формирал след преценка на събраните по делото доказателства, а именно: представеният оригинален екземпляр на бр. 8/2010 г. от списание "Максимум", където е публикувана рекламата на процесната марка; свидетелските показания на Е. М. и Т. Г., декларациите на продавач-консултантите, приложените снимки и видеозаписи на магазините M'SUIT и предлаганите в тях стоки; договорите за телевизионна реклама, справките и писмата от "БТВ М. Г." ЕАД, констативни протоколи на екрани с финални надписи и дисковете на "БТВ М. Г." ЕАД със записи на предавания. Според съда, тези доказателства, прецени в своята съвкупност и с оглед на връзката помежду им, установяват използване на марката за стоките за които е регистрирана, с изключение на горепосочените стоки от класове 18 и 25, изцяло за стоките от клас 14 и услугите от клас 35. Решаващият съд е приел, че марката е използвана със съгласието на притежателя й във вид без съществени различия от вида на регистрацията й, като използването е реално, респ. не е символично и няма случаен характер, и е извършвано в търговската дейност. Счел е, че марката е рекламирана интензивно в процесния период по телевизията в най-гледаните часове и предавания във връзка с облекло, обувки, колани и магазини за продажба на тези стоки, като тези стоки са били налични и предлагани за продажба във фирмените магазини от веригата M'SUIT. Процесната марка е излъчвана с надпис "гардероб", което е пряко указание за вида на стоките, за които се използва. Рекламирана е в продължение на една година и половина в новинарските емисии по bTV (11.06.2012 г. - 31.12.2013 г.), една година в предаването "Нека говорят..." (01.04.2011 г. - 01.04.2012 г.) и година и три месеца в предаването "Комиците" (15.09.2012 г. - 31.01.2014 г.), излъчвани в каналите на "БТВ М. Г." ЕАД. Съобразено е обстоятелството, че централните и късни емисии новини се излъчват всеки ден в най - гледаните часови пояси с най-голяма зрителска аудитория, както и че каналите, по които са излъчвани рекламните надписи са на една от трите най - големи национални ефирни телевизии у нас, които са с безплатен и свободен достъп. Установено е също, че новините на bTV се представят от две двойки, водещи на ротационен принцип, а Ю. К., чийто гардероб е с процесната марка, е един от двамата водещи - мъже. На базата на представените сертификати на "БТВ М. Г." ЕАД и дискове със запис на финални надписи на някои от предаванията в периода, са отчетени броя на излъчените реклами в емисиите и предавания за срока на действие на договорите за реклама. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1 ЗМГО за отмяна на регистрацията на марката за стоките от клас 18 МКСУ: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и облекло и обувки от клас 25, вследствие на което в тази част съдът е отменил оспорения т индивидуален административен акт. Обратен извод е изведен по отношение на частта от Решение № 289 от 15.12.2015 г. на зам.-председателя на ПВ за отмяна на регистрация на марка рег. № 56252 M'SUIT, комбинирана, с притежател М. З. Е., за стоките: чадъри, слънчобрани и бастуни, камшици, хамути и сарашки стоки от клас 18; шапки и други принадлежности за глава от клас 25 и изцяло за стоките от клас 14 - благородни метали и техните сплави, изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди, както и за услугите от клас 35. Срещу тази част от акта жалбата на "Ю. С. ПОЛО АССН. БГ" ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Дружеството не е обжалвало съдебното решение в отхвърлителната му част, поради което същото е влязло в сила. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелни са твърденията и на двамата жалбоподатели за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи съобразно доказателствения материал, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на В. Д., че писмените декларации и свидетелските показания са недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантните за спора факти. Съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Законът изрично допуска в административното производство за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая да се представят писмени декларации и сведения от неучастващи в производството лица (Арг.: чл. 43 и чл. 44, вр. чл. 35 АПК). Наред с това свидетелските показанията се преценяват винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства (Арг.: чл. 172 ГПК), поради което няма причина да не бъдат кредитирани от съда. В случая изявленията на лицата кореспондират с множеството доказателства, по всяко от които съдът е взел отношение в мотивите на решението. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на АССГ по същество за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Спорът по делото се свежда до въпроса преустановено ли е използването на регистрираната марка за непрекъснат период от пет години. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 ЗМГО регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б. във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Процесната марка е регистрирана за стоки, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО, следва да се установи: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО); предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели (чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО), вносът или износът на стоките с този знак (чл. 14, ал. 2, т. 3 ЗМГО); използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана (чл. 19, ал. 2 ЗМГО). Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия). Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. С оглед предмета на административното производство, доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 ЗМГО е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването му. В случая първоинстанционният съд е направил коректен и цялостен анализ на доказателствения материал и е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на достатъчно доказателства за реално използване на обсъжданата марка. Установеното реално използване на процесната марка не почива на вероятности или предположения, а се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар. Несъмнено е установено активното публично представяне и рекламиране на марката M'SUIT в релевантния период в печатни лайфстайл издания, интернет сайтове за мода и телевизионни предавания, в които процесната марка е излъчвана с надпис "гардероб" - пряко указание за вида на стоките, за които се използва. Установените факти сочат, че марката M'SUIT е използвана и презентирана по начин, който позволява да бъде установена връзка между знака и определена категория стоки ( мъжко облекло и аксесоари ), т. е. по начин, който идентифицира тези стоки на пазара, поради което изпълнява присъщата функция на търговските марки. Тези факти се установяват от множеството събрани по делото писмени доказателства - екземпляр на брой 8/2010 г. от списание "Максимум"; свидетелски показания, декларации на продавач - консултантите, снимки и видеозаписи на магазините M'SUIT и предлаганите в тях стоки; договори за телевизионна реклама, справки, писма, констативни протоколи на екрани с финални надписи и дискове от "БТВ М. Г." ЕАД. Във връзка с касационните доводи на жалбоподателите следва да се посочи, че доказването на реалното ползване не означава непременно установяване на значимо в количествено отношение търговско използване и в тази връзка законосъобразно е ценено представеното по делото социологическо проучване, целящо да установи известността на марката. Безспорно в случая е, че търговската марка е рекламирана интензивно в процесния период във водещи национални медии, в предавания с висок рейтинг и зрителски интерес във връзка със стоки - облекло, обувки, колани, които са били налични и са предлагани във фирмените магазини от веригата M'SUIT. Периодът на излъчване на рекламата е с достатъчна продължителност и честота, като за доказването на тези релевантни факти съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Ето защо при съдържащите се по делото данни съдът обосновано е приел, че е доказано реалното ползване на марката от нейния притежател в релевантния петгодишен период за стоките от клас 18 МКСУ, а именно: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и за стоките облекло и обувки от клас 25, за които е регистрирана. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на В. Д. на решение от 11.09.2007 г. на СЕС по дело № С -17/06 (Celine SARL срещу Celine SA). С оглед спора по главното производство и отправения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос, СЕС отграничава използването на наименованието на търговския обект в контекста на приложението на чл. 5, § 1 от Директива 89/104/ ЕИО, като посочва, че наименованието на търговски обект при търговия със стоки, идентични с тези, за които е регистрирана по - ранната марка, представлява използване, което притежателят на марката може да забрани в съответствие с цитираната разпоредба, ако използването е за стоки и засяга или може да засегне функциите на марката. Спорът по това дело е свързан с тълкуването на закона относно това, дали притежателят на по-ранна марка може да забрани на трето лице да използва идентичен на марката знак като наименование на дружество или като търговско име, а цитираната точка 21 е извадена от контекста и по този начин неправилно изтълкувана от жалбоподателя. По изложените съображения проверяваната част от решението не страда от релевираните с касационните жалби пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника и доказано по размер искане за разноски, такива се дължат на основание чл. 143, ал. 1 АПК за сумата от 1 000.00 лева, представляваща заплатено от "Ю. С. ПОЛО АССН. БГ" ЕООД адвокатско възнаграждение за касационната фаза на производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,