Решение № 12784 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2017 г.

Решение № 12784 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- гр. Бургас против Решение № 1486/26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 1617/2017 г. на Административен съд- гр. Бургас, с което е отменено Решение № 1040-02-41 от 28.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-1548-4 от 13.03.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, считано от 07.07.2016 г., на З. К. от [населено място] е прекратено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 021-00-1548-1 от 15.04.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас парично обезщетение за безработица. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО в приложимата редакция е императивна и не допуска едновременно придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и получаване на парично обезщетение за безработица. След като лицето е придобило пенсия за старост в друга държава, което в случая е безспорно, това е юридическият факт, който води до прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица. Моли съда обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и постановено ново по същество, с което жалбата да бъде оставена без уважение.. Ответникът по касация З. К. счита първоинстанционното решение за правилно. Изразява становище, че административният орган неправилно тълкува разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като тя, въпреки своята императивност, не внася яснота относно осигурителния статус на лицата според българското законодателство. По този начин условията, при които е отпусната украинската пенсия и нейният размер/7 лева/, са категорично несъпоставими с тези на пенсията за осигурителен стаж и възраст в Република България. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно, при постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразността на оспорения акт, при което е обосновал извод за неправилно прилагане на материалноправните норми и нарушение на целта на закона. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните по спора и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, по отношение на която решението е неблагоприятно. По делото страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка. С разпореждане № 021-00-1548-1/15.04.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.04.2016 г. до 28.02.2017 г., в размер на 12, 31 лева дневно. С разпореждане № 021-00-1548-2/15.04.2016 г., плащането е било спряно, считано от началния му момент – 01.04.2016 г., поради изплатено от работодателя на осигуреното лице обезщетение за оставане без работа, т. е. по чл. 222, ал. 1 от КТ, след което, с разпореждане № 021-00-1548-3/09.05.2016 г., обезщетението е възобновено, като е определен нов период за плащането му, а именно: от 01.05.2016 г. до 31.03.2017 г. От Украинския пенсионен фонд е получена информация, че на З. К. за осигурителен стаж от 1 година, 11 месеца и 11 дни за периода от 20.07.1982 г. до 30.06.1984 г., е отпусната пенсия за старост в размер на 104, 82 украински гривни, което по сегашния разменен курс, се равнява приблизително на 6, 53 лева. Спорът е правен и обхваща приложението на чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО с оглед отпуснатата на К. пенсия в размер на близо 7 лева месечно за положения от него осигурителен стаж в Украйна. На осн. чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБългария или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168. За да прекрати изплащането на паричното обезщетение за безработица по отношение на К., административният орган се е позовал на основанието за получена пенсия в Украйна. Действително, нормата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО е императивна, но настоящият спор се базира на преценката дали от конкретните факти по делото се установява осъществяване на елементите на състава за прилагането й. При тълкуването на разпоредбата следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че безработицата е задължителен осигурителен риск, който не дава възможност на съответното лице да се издържа от полагане на труд. А смисълът на нормативноустановените основания за прекратяване на парично обезщетение е да не се получават две осигурителни плащания, които заместват доходите от трудова дейност. Лицата могат да се издържат и от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, или от пенсия за старост, придобита според законодателството на друга държава, без значение дали е членка на ЕС или е извън съюза. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че въпреки неяснотата в закона относно характера на визираната "пенсия за старост", за да се постигне целта на закона, описана по-горе, е необходимо придобитата пенсия в друга държава да бъде отпусната при условия, съпоставими с тези на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България. В контекста на тези съображения, касационната инстанция се солидаризира с първоинстанционния съд, че нормата на закона не бива да се прилага формално, а отпуснатата пенсия на дадено лице в друга държава следва да се прецени с оглед равностойността на пенсията за ОСВ в България и възможността на лицето да се издържа. Получаваната от З. К. в Украйна е пропорционална на положения там осигурителен стаж, като е безспорно, че по отношение на ответника по касация не са налице предпоставките за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България. При тези данни по делото, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,