Решение № 13332 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2015 г.

Решение № 13332 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 343 от 27.04.2015 г. по адм. дело№ 1021/2014 г. на Административен съд - София област. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4066 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Илия Иванов Стамболийски не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че уведомителното писмо не отговаря на изискването за форма, тъй като не съдържа фактически основания за отказ. Фактическите констатации на административния орган се оборват от приетата съдебно-техническа експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Илия Иванов Стамболийски против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/4066 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по схемата за национално доплащане на площ (СНДП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), както и са му наложени санкции за бъдещ период по трите мерки. По първата и третата мерки е кандидатствал с три парцела: 157-1-1 с площ от 0.24 ха; 230-3-1 с площ от 0.12 ха и 238-1-3 с площ от 1.17 ха. За втората мярка е кандидатствал само с два от парцелите: 230-3-1 и 238-1-3, а по третата мярка е кандидатствал отново с трите парцела. При извършени кръстосани проверки, административният орган е установил по отношение на парцел 157-1-1 и парцел 238-1-3 двойно заявени площи, за които бенефициентът е надлежно увудомен. В уведомителното писмо е посочено, че след разрешаване на двойно заявените площи по отношение на първия парцел, застъпената площ не е призната на жалбоподателя, в резултат на което разликата между декларираната и установената площ е 0.13 ха. По отношение на парцел 238-1-3 площта след разрешаването на двойно заявените площи е 0.01 ха, а установената площ е 0.05 ха. Резултатите от проверките са обективирани в таблицата на стр. 7 от уведомителното писмо. По СЕПП и НР1, заявителят е кандидатствал общо с 2.60 ха. Разликата между декларираната и установената площ е 1.37 ха. По СНДП е кандидатствал с 1.29 ха, а е установена разлика от 1.24 ха. Общо за трите парцела процентът на наддеклариране възлиза на 100, поради което изцяло е отказано оторизиране на претендираната за подпомагане сума. При прилагане на Регламент 1122/2009 г. са наложени и санкции за бъдещ период. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило на първо място, че трите БЗС, с които е кандидатствал жалбоподателят, са включени в допустимия за подпомагане слой за кампания 2013 г., одобрен от МЗХ и са допустими. При извършените кръстосани проверки обаче са установени двойно заявени площи. Констатациите и крайните резултати са представени от експерта в таблица № 1 на стр. 2 от заключението. При БЗС 157-1 застъпването е с бенефициента Виолета Христова върху 0.13 ха. И двамата заявители не са представили документи, поради което застъпването е отказано в целия размер от 0.13 ха. При втория БЗС 230-3, застъпването е с Валентин Стойчев. Жалбоподателят не е представил документи, а Стойчев е представил такива, поради което площта е потвърдена по отношение на него, а за жалбоподателя е изцяло отказана. По отношение на третия БЗС 238-1 застъпванията са с двама бенефициента - Владимир Владимиров и Васил Станков. Жалбоподателят е представил решение на ОСЗ и удостоверение за наследници от 21.03.2010 г., но застъпването е потвърдено в полза на Владимир Владимиров и отказано на жалбоподателя. Вещото лице е посочило в последния абзац от експертизата, че ако бъдат признати представените от Илия Стамболийски документи в указания му срок и касаещи 1.12 ха, процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените, като допустими за подпомагане площи, ще бъде променено. При тези данни по административната преписка и неоспорената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че в уведомителното писмо не се съдържат конкретни мотиви относно отказаните за подпомагане площи, което е препятствало правото на жалбоподателя на защита, като едновременно с това осуетява възможността на съда да извърши контрол за законосъобразността на административния акт. По тези съобръжения е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по представената административна преписка, по отношение на заявените от бенефициента Илия Иванов Стамболийски БЗС за подпомагане БЗС 238-1-3 с декларирана площ от 1.17 ха са констатирани двойно заявени площи. За площи, декларирани от повече от един кандидат, на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо от 13.09.2013 г. В пприложението към него са вприсани под номера 7 и 8 кадастрални имоти 202-54 със застъпена площ от 0.61 ха и 202-58 със застъпена площ от 0.51 ха. От всички 11 имота, по отношение на които е констатирано застъпване, жалблоподателят е потвърдил само тези два. Представил е решения на ОСЗ за имот кадастрален номир 202-54 и договор за наем за кадастрален имот 202-058. С решение от 21.02.2000 г., на Иван Илиев Стамболийски е възстановено право на собственост на наследници на Иван Илиев Стамболийски съгласно план за земеразделяне на землището на с. Райово върху имота по пункт № 7 - нива от 6.500 декара, съставляваща имот № 20254. Представивл е още скица на имота и удостоверение за наследници, установяващо, че е наследник на Иван Илиев Стамболийски.. По отношение на кадастрален имот № 202058 - нива с площ от 6.500 декара е представил договор за отдаване под наем от 20.05.2013 г. - л. 74 от делото. Същите кадастрални имоти са заявени за подпомагане и от Владимир Стоянов Владимиров. При получаване от негова страна на уведомителното писмо за двойно заявени площи, той е потвърдил участието си с тях за земеделско подпомагане и е представил заповед за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 4 № РД-12.184-60 от 31.08.2012 г. - л. 130 от делото- С нея на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ Земеделие на Софийска област е определил масивите за ползване, разпределени съобразно сключено доброволно споразумение за землището на с. Райово, община Самоков за стопанската 2012-2013 г. С нея на Владимир Стоянов Владимиров са предоставени, като имоти за ползване № 202.54 и 202.58 и са определени дължимите суми по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. Представено е и споразумение за създаване на масиви за ползване между осем ползватели, между които и Владимир Стоянов Владимиров. Данните от приложената административна преписка са инкорпорирани и в таблица № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза. Административният орган е приел представените документи от Владимиров и е отказал да приеме в полза на бенефициента Илия Иванов Стамболийски установеното застъпване. При тези данни по преписката не е допуснато нарушение на административните правила, изразяващо се в липса на мотиви към оспореното уведомително писмо. Съдът неправилно е отчел, като нарушение липсата на уведомяване на бенефициента, че представените от него документи няма да бъдат приети, доколкото подобна процедура не е нормативно уредена. При извършените кръстосани административни проверки са констатирани застъпвания, за които земеделските стопани са надлежно уведомени. На всеки от тях е предоставена изрично възможност да ги откаже или потвърди, като в последния случай представи доказателства за ползването им. След като и двамата заявители са представили документи, административният орган е възприел обосновано влязлата в сила заповед за определяне на масивите за ползване. Същата е публично достъпна съгласно правилото на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Още повече, че в самата заповед изрично е разпоредено да бъде обявена в кметството, в сградата на ОСЗ и на интернет страницата на общината. Неоснователно съдът е приел за неизпълнено задължение на административния орган да извърши проверка на място, тъй като застъпванията са констатирани при извършените кръстосани проверки и е проведена процедурата по отстраняването им. По тези съобръжения уведомителното писмо е законосъобразно и постановено при липса на което и да било отменително основание по смисъла на чл. 146 АПК. Като го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Същото ще следва да се отмени, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на касатора, ответникът по касационната жалба ще следва да заплати на административния орган сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. За първоинстанционното такова, не следва да се присъжда възнаграждение, тъй като не е било поискано. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение