Решение № 15278 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2010 г.

Решение № 15278 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали срещу решение № 68 от 29.06.2010 г. по адм. дело № 77/2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали е била задължително осигурено лице и към 01.01.2009 г. е имала придобит общо 6 години осигурителен стаж. През 2009 г. е решила да упражнява свободна професия, но не е съобразила правилата на чл. 4, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, според които: а) тя е самоосигуряващо се лице, задължително осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от датата, на която е започнала трудовата дейност, а б) това е датата, която е посочила в нарочна декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, в) подадена в 7-дневен срок от датата, на която е започнала трудовата дейност, а г) по свой избор може (има право) да се осигурява и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 КСО), но д) този свой избор следва да заяви с първата подадена от нея декларация в установения 7-дневен срок или да го заяви с нова декларация, подадена до края на м. януари от съответната година (чл. 1, ал. 3 и 4 от същата наредба). Поради това несъобразяване с посочените правила Бехрин Рафет Местан е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на 27.07.2009 г., с която е заявила съществените обстоятелства: а) че е започнала трудовата дейност по упражняваната от нея свободна професия на 01.02.2009 г. и б) че ще се осигурява не само за задължително осигурените рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но и за общо заболяване и майчинство. От 05.09.2009 г. Бехрин Рафет Местан е започнала да предава в РУСО - Кърджали болнични листове за временна неработоспособност поради бременност за изплащане на парично обезщетение, но дължимите осигурителни вноски за избраните от нея осигурителни случаи е внесла едва на 10.10.2009 г. След тази дата Бехрин Рафет Местан е продължила да представя в РУСО болнични листове за временна неработоспособност поради бременност. По всичките тези болнични листове длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е издало разпореждане за отказ да бъде изплатено парично обезщетение, а с решения по чл. 117, ал. 3 КСО касационният жалбоподател е отхвърлил жалбите на Бехрин Рафет Местан срещу отказите. Във всичките решения касационният жалбоподател е изразил становище, че е недопустимо да бъде подавана за минало време декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната по-горе наредба, с която се заявява начало на трудова дейност, започнала преди повече от 7-дни, както и че е недопустимо да бъде избран вид на осигуряване също за минало време, защото щом не е подадена своевременно декларацията по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, деклараторът се счита за осигурен по силата на закона (ex lege) само за задължителните осигурителни случаи инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а своя избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, деклараторът, подал своята декларация след срока по чл. 1, ал. 3 от цитираната наредба, следва да заяви до края на м. януари на съответната година. Т. е. директорът на РУСО е приел, че в процесния случай Бехрин Рафет Местан не следва да се счита за осигурена за рисковете общо заболяване и майчинство, поради което няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност. Бехрин Рафет Местан е оспорила всичките негативни за нея решения на касационния жалбоподател. По подадените от нея жалби са били образувани адм. дела № 12, 35, 42, 65 и 77, всичките по описа на Административен съд - гр. Кърджали за 2010 г. Оспорването по адм. д. № 42/2010 г., касаещо първия болничен лист (за времето от 05.09. 2010 г. до 10.10.2009 г.), е било отхвърлено като неоснователно, но срещу това решение на Административен съд - гр. Кърджали Бехрин Рафет Местан не е подала касационна жалба. По всичките останали дела този съд е отменил решенията на касационния жалбоподател и потвърдените с тях откази на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО да бъдат изплатени на Бехрин Рафет Местан парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност. Предмет на настоящето касационно производство е, както се посочи по-горе, касационната жалба на директора на РУСО срещу решение № 68 от 29.06.2010 г. по адм. дело № 77/2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали. С това решение съдът е отменил решение № ПОВН-21 от 01.04.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-02-00012630 от 15.02.2010 г., с което е направен отказ за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 1757815 за временна неработоспособност поради бременност за времето от 31.01.2010 г. до 17.03.2010 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че Бехрин Рафет Местан е имала качеството на осигурено лице към момента на настъпването на осигурителния риск - 31.01.2010 г., тъй като повече от шест месеца преди това е декларирала, че започва дейност като самоосигуряващо се лице и започва да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и е внесла дължимите осигурителни вноски. Решението на Административен съд - гр. Кърджали е правилно по своя резултат. Релевантните за правото на обезщетение факти са различни през различните периоди на временна неработоспособност, обхващащи в своята съвкупност времето от 05.09.2009 г. до 17.03.2010 г. Процесният болничен лист за временна неработоспособност поради бременност обхваща времето от 31.01.2010 г. до 17.03.2010 г., а към първата дата - 31.01.2010 г. - са били налице нови обстоятелства, които не са били обсъдени от касационния жалбоподател в отмененото от съда негово решение, а именно: а) според чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация до края на януари на съответната календарна година, т. е. в това правило няма граница във времето напред (преди м. януари), а Бехрин Рафет Местан е подала декларация на 27.07.2009 г., с която е заявила, че ще се осигурява допълнително за общо заболяване и майчинство; ако касационният жалбоподател счита, че поради значителното закъснение за подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба тази декларация не произвежда действие от посочената в дата 01.02.2009 г. за начало на трудовата й дейност като самоосигуряващо се лице, то той (касационният жалбоподател) дължи отговор на въпроса защо счита, че тази декларация от 27.07.2009 г. не следва да бъде ценена като декларация по чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, щом като тя е подадена преди м. януари на съответната (2010 г.) година; б) на л. 14 от делото на Административен съд - гр. Кърджали се намира заверен препис на трудов договор № 5 от 13.01.2010 г., сключен между Бехрин Рафет Местан и Община - Кърджали за определено време (до 13.01.2011 г.), който договор определено не е правно нищо и следва да бъде обсъден във връзка с твърдяното от Бехрин Рафет Местан право на обезщетение за временна неработоспособност; А от 13.12.2010 г. е налице още едно ново обстоятелство, което също така следва да бъде обсъдено от директора на РУСО - с решение № 15215 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 8568/2010 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е оставил в сила решение № 58 от 27.05.2010 г. по адм. д. № 65/2010 г. на Административен съд - Кърджали, като е приел, че "към 17.12.2009 г. - датата на настъпване на осигурителния риск, жалбоподателката Бехрин Местан има придобит изискуем 6 месеца осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 от КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената при започване на трудовата дейност (макар и със забава) декларация по чл. 1, ал. 3 на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (редакция до 01.01.2010 г., действала преди допълнението й с изр. трето - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) до ТД на НАП-Кърджали, като е внесла дължимите осигурителни вноски". По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на инвокираните с нея доводи е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд - гр. Кърджали е правилно по своя резултат и следва да бъде оставено в сила - налице са и посочените по-горе обстоятелства - нови и преди съществуващи, които следва да бъдат обсъдени от длъжностното лице и от директора на РУСО във връзка с претендираното от Бехрин Рафет Местан право на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,