Решение № 12973 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на заместник министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Региони в растеж" 2014 г. 2020 г. срещу решение 3705/22.04.2024 г. постановено по адм.д.2077 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г. С атакуваното решение е отменено решение РД-02-36-837/21.06.2021 г. на ръководителя на управителния орган, с което е установено публично държавно вземане в размер на 1 436 819.13 лв. Според изложеното в касационната жалба, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Възразява се срещу приетото от съдебния състав, че АУПДВ е последващ акт, който може да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация. Неправилно съдът счита, че липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане и няма как да бъде издаден законосъобразно АУПДВ. Неправилно съдът е приел, че не става ясно как са определени сумите представляващи установени по основание и размер задължения за публични вземания. Оспорва се и изводът, че при издаването на АУПДВ органът е смесил двете производства регламентирани в Наредба Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Решението е необосновано, тъй като не са направени констатации по основни факти. Органът е изложил подробни и ясни мотиви, които съответстват на цялата фактическа обстановка по случая. Решението на РУО на ОПРР е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните в хода на административното производство доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за казуса. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, а жалбата на община Пловдив да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Пловдив, представлявана от Кмета К. Д., в приложен по делото писмен отговор оспорва жалбата и моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. При издаване на решението не са били налице сочените от органа фактически и правни основания. Производството относно верифициране на последното плащане по сключения административен договор все още не е приключило, поради което и не са налице основания да бъдат установявани публични задължения по отношение на Община Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна прокуратура на РБ, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. След като липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане, няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане, следователно правилно първоинстанционния съд е отменил акта като издаден при неправилно приложен материален закон. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив е било решене РД-02-36-837 от 21.06.2021 г. на ръководителя на управляващия орган на оперативна програма Региони в растеж 2014 -2020 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 1 436 819.13 лв. във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Региони в разтеж 2014-2020 г. РД-02-37-119 от 13.07.2017 г. сключен между МРРБ и Община Пловдив. Оспореното решение е издадено на основание чл.35, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. С решението по отношение на Община Пловдив са установени публични държавни вземания в размер на 1 436 819.13 лв. , които според управляващия орган на оперативната програма представляват надплатени суми и подлежат на възстановяване. Средствата са отпуснати по проект BG16RFOP001-1.003 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020. С писмо от УО на ОПРР с изх.99-00-6-604/8/ от 21.06.2021 г. е отказана верификация на сума в размер на 1 436 819.13 лв. с ДДС. Това е и размерът на установеното публично държавно вземане по отношение на Община Пловдив. Писмото, с което е отказано верифициране на процесната сума е обжалвано пред съда и с окончателно решение на ВАС преписката е върната за ново произнасяне на управителния орган. Издадено е решение РД-02-36-321/20.03.2023 г., с което отново е отказана верификация на разходите. Решението е обжалвано от Община Пловдив. Спорът относно законосъобразността на повторния отказ за верификиция все още е висящ и е предмет на адм.д.437/2024 г. по описа на ВАС. Съдът е приел, че актът с който се отказва верификация и АУПДВ са различни актове. Актът за верификация или отказът за такава, подлежи на самостоятелен контрол и в конкретния случай е започнало съдебно производство, което не е приключило с окончателно съдебно решение. АУПДВ се издава въз основа на акт, с който са определени публични задължения и той е влязъл в сила. След като липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане няма как да бъде издаден законосъобразно АУПДВ, поради което оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е възприел като основателно и направеното възражение относно отсъствие на информация за констатации, обвързани с издаване на неблагоприятен акт. Процесният акт е издаден и в нарушение на изискването на СЕС, страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с неблагоприятна мярка, като общо правило. Административният орган следва да спазва общите правила на АПК. От съдържанието на оспорения акт не е ясно как са определени сумите, представляващи установено по основание и размер публично държавно вземане. Незаконосъобразно при издаване на решението управляващия орган е смесил две производства, при които се издават различни актове. Липсата на мотиви на акта, както и издаването му в нарушение на материалния закон имат за последица незаконосъобразност на акта и налагат неговата отмяна. Решението е правилно. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба Н3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Процесният АУПДВ е издаден за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор. Правилно управляващия орган е пристъпил към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Такова е изискването на чл.35, ал.3 от Наредба Н-3/2018 г., съгласно който ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Определен е и редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. В случаите по ал. 1, т. 2 Управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. В конкретния случай макар да е издал АУПДВ, в мотивите му УО е извършвал проверка на разходите по реда на чл.19 и сл. от приложимата Наредба Н-3/2018 г. Производството по установяване на недължимо платени или надплатени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. Това различно уреждане на процесуалните правила е отчетено от първоинстанционния съд. В единия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 с. з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му относно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания. В другия случай, обратно - извършва се повторна преценка на вече платени средства, която следва съвсем различен ред, а именно производството по чл. 166 ДОПК, завършващо с акт за установяване на публично държавно вземане. Оспорваният в настоящото производство акт, представлява акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Същият обаче е издаден без да се проведе надлежно производство по реда на АПК и без да са налице предпоставките за образуването му. АУПДВ следва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да е безспорно по основание и размер. В случая към момента на издаването на акта, с характер на АУПДВ, актът, с който е отказано верифициране на разходите по Искане за плащане 5 е отменен и последващият издаден във връзка с указанията на ВАС не е влязъл в сила, поради което няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане. С оглед изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, е правилен, поради което и съдът правилно го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, е основателно направеното от ответника искане за присъждане на разноски. На основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор да заплати на Община Пловдив разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение