Решение № 13734 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 810/2020 г.

Решение № 13734 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 810/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Димитров от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Александрова, срещу решение № 1822 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 870/2019 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 671 от 20.03.2019 г. на заместник – кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" (СИРР) на община Бургас, с която е наредено премахването на извършения от него незаконен строеж "гараж", с идентификатор № 07079.656.68. 4 по кадастралната карта (КК) на [населено място], разположен в ПИ идентификатор № 07079.656.68, УПИ VII – 1125, кв. 43, [адрес] на [населено място], с административен адрес [адрес]. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно липса на мотиви на заповедта, както и липса на фактически и правилни основания както в съставения констативен акт, така и в заповедта и неяснота защо спорният строеж е приет за незаконен, дали поради това, че е извършен без строителни книжа, или поради това, че е в противоречие с ПУП, т. е. не е ясно на кое от двете основания е издадена заповедта – чл. 225, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗУТ. Твърди и необоснованост на извода за липса на търпимост на строежа. Посочва, че 2005 г. е издаден акт за узаконяването му но само на името на жалбоподателя С. Димитров, а е следвало да се издаде на името на всички собственици на УПИ, поради което акта за узаконяване е отменен със съдебно решение, но поради грешка допусната от община Бургас при издаването му. Твърди в тази връзка, че е подадено заявление за издаване на поправен акт за узаконяване. Твърди и че неправилно той е определен за адресат на заповедта, което също обосновава нейната незаконосъобразност. Иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Ответникът Заместник – кмета по СИРР на община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Приел е, че оспорената заповед е издадена и при правилното приложение на материалния закон, тъй като безспорно е установено незаконен строеж – гараж – по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без строителни книжа, одобрени проекти и разрешение за строеж. Посочил е, че от декларация подадена във връзка с издаване на акт за узаконяване по § 184 от ДР на ЗУТ от жалбоподателя спорният строеж е извършен, както следва: започнат пред април 2000 г. при действието на ЗТСУ и завършен през май 2001 г. при действието на ЗУТ, като и по двата закона за извършването му се изисква разрешение за строеж каквото няма, както и тъй като е изграден в съсобствен имот без учредено право на строеж или със съгласието на останалите съсобственици на поземления имот, изразено със заявление до общината с нотариална заверка на подписите. Приел е и че спорният строеж не е търпим строеж нито по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията относно времето на извършване по посочените три разпоредби и изискването по ал. 2 и 3 на § 16 да е бил деклариран, както и на условията по § 127, ал. 1 от ПЗр на ЗИД на ЗУТ отново досежно времевото действие на нормата. Приел е, че строежът не е търпим по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като излиза извън времевия период допустим за изграждането му по разпоредбата, която изисква строежът да е извършен до 31.03.2001 г., приемането на ЗУТ. Приел е съобразно отразеното в оспорената заповед, че спорният строеж е започнат около април 2000 г. и е приключен към май 2004 г., което е след приемането на ЗУТ, поради това е достигнал до извод, че спорният строеж не е търпим, тъй като е изграден след очертания в разпоредбата период, като е приел, че поради липсата на първата предпоставка не следва да се събират доказателства и да бъде направена преценка дали същият съответства на нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или сега действащите. По тези съображения е приел наличие на незаконен строеж, изграден без строителни книжа, подлежащ на премахване, като е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следващите съображения. От съдържанието на оспорената заповед и доказателствата по делото се установява, че за спорния строеж е бил издаден акт за узаконяване № 47 от 21.12.2005 г. на главния архитект на община Бургас, заявен с молба № 94-С-882/24.08.2004 г. от жалбоподателя в това производсто за узаконяване по реда и в срока на § 184 от ПЗР на ЗУТ, който е отменен впоследствие като издаден само на името на заявителя – жалбоподателя в това производство, а не на всички съсобственици на имота, като това е станало със заповед № ДК – 10 – ЮИР – 55 от 12.12.2013 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район -Бургас, потвърдена с влязло в сила решение № 871/22.05.2014 г. по адм. д. № 63/2014 г. на Административен съд – Бургас. Впоследствие със заповед № ДК – 10 – ЮИР – 39/21.06.2017 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район е оставен в сила отказ за издаване на акт за узаконяване № 1/29.02.2016 г. на главения експерт Отдел "Геодезия, архитектура и техническа служба" в Община Бургас за строежа "гараж" с идентификатор 07079.656.68. 4, също оставен в сила със съдебни решения, поради това, че заявлението за издаване на този акт за узаконяване по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е издадено след изтичане на сроковете за това по посочената разпоредба. Т. е. от доказателствата по делото се установява, че по отношение на спорния строеж е била извършена преценка за неговата допустимост, съответствие с ПУП и правилата и нормите по устройство на територията към момента на извършването му или по сегадействащия, с издаването на акта за узаконяването му от 2005 г. този акт за узаконяване е отменен само и единствено, поради това, че е издаден на името само на С. Димитров, а не на всички собственици на поземления имот. Т. е. по отношение на преценката за това дали спорния строеж – гараж – е търпим строеж, допустим по ПУП и по нормите за устройство на теротинята, действали към постояването му или по сегадействащите такива, не е налице сила на пресъдено нещо във връзка с отмяната на акта за узаконяване. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазване на изискванията за форма. Правилен е извода на съда и че по делото е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно такъв, който е извършен без строителни книжа. Не е налице обаче преценка и липсват мотиви в оспореното решение досежно посоченото в заповедта правно основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно е законен строеж, изграден в противоречие с ПУП, като досежно това основание съдът не е събрал доказателства за установяване на това обстоятелство, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал и доказателствената тежест и че във връзка с това обстоятелства доказателства не се сочат. Необосновано е решението досежно приетото от съда, че спорният строеж е извършен и завършен м. май 2001 г., т. е. след 31.03.2001 г., позовавайки се само на декларация на жалбоподателя, дадена в предходни производства. Тази дата противоречи и на приетото в оспорената заповед, в която пък е посочено, че спорният строеж е завършен (неясно на какъв етап) не по – рано от м. април 2004 г., който извод също противоречи с другите събрани по делото доказателства. Съдът в тази връзка не е обсъдил представените по делото писмени доказателства – нотариално заверени декларации от 2014 г., в които е посочено, че спорният строеж е изпълнен през 2000 г., както и необосновано не кредитира събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства в тази връзка. Строежът се счита завършен при изпълнението му на етап годен за издаване на акт образец 14, а именно при завършен груб строеж, като в тази връзка не са събрани доказателства, дали спорният строеж е завършен на този етап преди 31.03.2001 г. При наличие на противоречие между посочените дати на извършване на строежа съдът е следвало да изясни към кой момент е бил завършен строежа на етап груб стоеж с оглед установяване на приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, още повече, че в предходно производство по издаване на акт за узаконяване, който не е одобрен досежно приетото в него, че строежът е допустим, не е налице сила на пресъдено нещо и отмяна на този акт на основание, че строежът не е допустим. Съдът не е събрал доказателства и относно това дали спорният строеж е допустим по правилата и нормите по устройство на територията действали към извършването му или по сегадействащите, което също представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Бургас. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства досежно времето на извършване на строежа и в частност завършването му на етап груб строеж, както и да установи, включително с използване на специални знания и съобразявайки всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни – дали спорният строеж е търпим строеж – допустим по нормите по устройство на територията действали към момента на извършването му или по сегадействащите. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение