Решение № 11759 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната здравноосигурителна каса- Бургас Л. Т., чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б. Василева, срещу Решение 1312/21.12.2023 г., постановено по адм. дело 1796/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена издадена от него Заповед за налагане на санкции РД-25-1259/12.09.2023 г. на Многопрофилна болница за активно лечение-д-р М. (МБАЛ д-р М.) ООД. В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е издаден в нарушение на материалния закон и е необоснован- касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение д-р М. ООД, чрез адв. Е. Кокаларова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се преценява като неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-1259/12.09.2023 г. на заместващия директора на РЗОК- Бургас /съгл. Заповед за заместване РД-09-44/22.07.2021 г./, с която, на основание чл.473, ал.5 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2023-2025 г., на МБАЛ- д-р М. ООД, за установени 2 бр. нарушения на чл. 55, ал. 2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.30, т.5, вр. с чл.344, ал.1, т.1 и чл.350 от НРД за медицинските дейности за 2020- 2022 г., са наложени, на основание чл.414, ал.3 от НРД МД 2020- 2022 г., 2 бр. санкции финансова неустойка , всяка една от които в размер на 200 лева, или общо 400 лева. От фактическа страна се установява, че между МБАЛ- -д-р М. ООД и НЗОК, чрез РЗОК- Бургас е сключен Договор 021158/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Със Заповед РД-25-972/11.07.2023 г., на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и глава 20 и 21 от НРД МД 2020-2022 г., зам.-директорът на Р3ОК- Бургас /заповед за заместване/ е наредил до 30.08.2023 г., да се извърши тематична проверка на МБАЛ- д-р М. ООД по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ по КП и АПр за м.юни, в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020- 2022г. и ЗЗО, като е определил и състава на екипа от длъжностни лица - служители на РЗОК- Бургас, който да извърши проверката: д-р А. Б.- контрольор в отдел ДКБМП на РЗОК- Бургас и С. П.- контрольор в същия отдел. За извършената проверка е съставен Протокол 925/01.08.2023 г., съгласно който са установени 2 бр. нарушения, свързани с лечението на здравноосигурени лица, изразяващи се във факта, че е неправомерно изискано доплащане от тях по КП Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст посочени са като нарушение чл. 55, ал. 2, т. 3 и 7 от ЗЗО, чл.30, т.5, вр. с чл.344, ал.1, т.1 и чл.350 от НРД за медицинските дейности за 2020- 2022 г. Въз основа на протокола е издадена и оспорената заповед, като преди това, въпреки подаденото възражение, не е била сформирана арбитражна комисия. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е счел, че административното производство се е развило при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон, тъй като правната квалификация на нарушението не съответства на изложените факти, като на практика липсва и описание на обективните признаци на състава на приетото за извършено нарушение, което опорочава изцяло заповедта. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, макар и лаконично, но точно са обсъдени релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката относно наличието на установените от компетентния орган юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание. В разпоредбата на чл.24 б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, допълнително поисканите услуги по чл.24а, ал.1, т.1 и 2 от наредбата се заявяват писмено от пациента. По процесните 2 бр.ИЗ за всеки пациент е приложено заявление- декларация и заявление за допълнително поискани услуги, в които с машинен текст са изброени предлаганите допълнителни услуги и цените за тях, в случая 5 дена х 50 лева, а органът е посочил разпоредбата на чл.24а, ал.1, т.1 и ал.2, съобразно която услугата Подобрени битови условия не се предлага като самостоятелна услуга за всички стаи, а единствено за самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, като писмен избор за такава не е установен. Основателни са изводите на съда, че от изложените в заповедта фактически и правни основания не става ясно защо е санкционирано дружеството. От една страна, в т.4 от заявленията е оградена услугата подобрени битови условия и е отбелязано ръкописно 5 дни, като заявленията са подписани от родителя. Налице са и декларации за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечение на заболяването му. Освен това обективираното в заповедта описание на фактите не посочва реципрочното на него извършено нарушение. От друга страна, в обстоятелствената част на заповедта е възпроизведен текстът на част от разпоредбата на чл.344, ал.1, т.1, б. б от НРД МД 2020-2022 г., но не са посочени конкретни обстоятелства и факти, които да са относими към изброените хипотези и които да съставляват нарушение. Посочената норма на чл.30, т.5 от НРД МД 2020-2022 г. повелява изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, а по делото такива данни няма. Поисканото доплащане е предвидено в посочената по-горе наредба. Така описаното нарушение не е съставомерно и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са коректни и правно издържани. По отношение на останалите правни изводи, изложени от административния съд, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед на горните съображения, следва да се приеме, че първоинстанционното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена като издадена в нарушение на материалния закон, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, от страна на ответника по касация е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,