Решение № 5656 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Интерхолд ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Ц. Иванова Софийска адвокатска колегия, против Решение 6592/02.11.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6457/2023 г., с което съдът отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение 1040-21-327 от 30.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане 32452 от 14.03.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. С решението съдът присъдил на ответната страна разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Интерхолд ЕООД твърди, че между него и К. Тунчев не е съществувало валидно трудово правоотношение, защото лицето не е подписало приложения по делото трудов договор. Касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и спорът да се реши по същество, като се отмени поради незаконосъобразност оспореният административен акт. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град в писмено становище по делото излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът К. Тунчев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционният административен съд правилно е установил релевантната за правния спор фактическа обстановка, като е приел следното: На 09.12.2022 г. К. Тунчев е уведомил ТП на НОИ Хасково, че е претърпял на 20.10.2022 г. трудова злополука в гр. Свиленград, на строителен обект - хотел на територията на винарска изба Катаржина Естейт. На 23.01.2023 г. лицето е подало и декларация за трудова злополука с вх. 60, за която е открито досие 32452. Видно от съдържанието на документа Тунчев е посочил, че злополуката е станала, когато той е изпълнявал функциите на длъжност строител във Винарска изба Катаржина естейт на 20.10.2022 г. в 12.00 часа, гр. Свиленград, обл. Хасково. Същият претърпял травматични увреждания, а именно: счупване, контузия на бял дроб и левостранен пневмоторакс, довели до временна неработоспособност. Обстоятелствата, касаещи увреждането му, са били подкрепени и с писмени обяснения с вх. 1012-21-1632#2 по описа на ТП на НОИ София - град, ведно с приложени медицински документи, доказващи здравословното му състояние. С протокол за трудова злополука 003/14.02.2023 г. е извършено разследване на злополуката от осигурителя, като е посочено времето и мястото на злополуката, както и свидетелите. С оспореното пред директора на ТП на НОИ София - град Разпореждане 32452/14.03.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука с вх. 60 от 23.01.2023 г., станала на 20.10.2022 г., е приета за трудова. Установяването на валидните трудови правоотношения, възникнали между Интерхолд ЕООД и К. Тунчев към датата на трудовата злополука, съдът е извел след съвкупната преценка на представените по делото доказателства. Съдът е приел, че изводът относно характера на злополуката, станала с К. Тунчев е обоснован и от официалните свидетелстващи документи, издадени от длъжностните лица при ТП на НОИ, а именно цитираните по-горе протоколи 003/14.02.2023 г. и 5103-26-2/02.03.2023 г., както и от обясненията на пострадалия, които са съпоставени с обясненията на присъствалите лица - Г. Колев, М. Димитров, М. Веселинов и И. Митев. Прието е в мотивите на обжалваното съдебно решение, че трудовата злополука е настъпила през време и по повод на извършваната работа - полагане на минерална мазилка на външни стени с помощта на изградено скеле на височина около 2.5 м. Съдът е изяснил и механизма на увреждане, а именно, че пострадалият се спъва и пада на скелето, вследствие на което получава травма на тънко черво, фрактура на ребро в ляво и пневмоторакс в ляво. За да отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна, Административен съд София - град е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него Решение 1040-21-327 от 30.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, и в съответствие с целта на закона. Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице К. Тунчев на дата 20.10.2022 г., осъществявайки строителни работи на обект на дружеството касатор, първоинстанционният административен съд е заключил, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал.1 КСО е доказан, вкл. и на травматичното увреждане счупване, контузия на бял дроб и левостранен пневмоторакс, довело до временна неработоспособност. Налице е и функционална връзка между настъпилото травматично увреждане и извършената на 20.10.2022 г. от К. Тунчев работа, същото е претърпяно през работно време и по повод на тази работа. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Съобразно предвиденото в чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт. При спазване на процесуалноправните норми на чл. 170 и чл. 171 АПК е събрал и обсъдил относимите за правния спор доказателства, касаещи вече възникналото към датата на трудовата злополука трудово правоотношение между пострадалото лице и Интерхолд ЕООД, както и настъпилото травматично увреждане, което е в причинно-следствена връзка с извършваната от Тунчев работа. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в разпоредбата на чл. 55 КСО. Като редът за установяване и последиците от настъпването й са уредени както в КСО, така и в Наредбата на медицинската експертиза, а така също и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Правните изводи на административния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 55 КСО са верни и те се основават на правилната преценка на приетите по делото фактически обстоятелства, относими към установяване и доказване на материалноправните изисквания на цитираната разпоредба, за да се приеме, че спрямо Кръстев е осъществен съставът на трудовата злополука. Според чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка и по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Юридическите характеристики на трудовата злополука са свързани с обективното състояние на увреденото лице, последиците от това обективно състояние, причината довела до това обективно състояние и неговите последици, връзката между състоянието на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, които белези следва да са налице в кумулативна връзка. В правната теория и съдебната практика се приема, че елемент на обективното състояние е внезапното увреждане, което е нарушаване целостта на човешкия организъм или на нормалното му функциониране. Въздействието може да бъде сблъсък с външни фактори на работната среда или остро физическо напрежение през време на производствения процес или засягане на целостта на човешкия организъм и/или на неговите функции. Увреждането следва да е настъпило внезапно, което е неочаквано, непредвидимо, непреодолимо и еднократно. По това трудовата злополука се различава от професионалната болест, която се дължи на по продължително въздействие на характерни за определена работа вредности. В случая тези характеристики са доказани в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и по реда на чл. 57-чл. 60 КСО. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна и не следва да бъде уважена. Основателна е претенцията за присъждане на разноски на ТП на НОИ София-град. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК същите следва да се определят на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, в който размер да се присъдят на страната. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,