Решение № 12217 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2010 г.

Решение № 12217 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК и § 4, ал. 1 ПЗР АПК.

Образувано по касационна жалба на Димитричка Георгиева Василева, действаща като ЕТ "Диг- Димитричка Георгиева Василева" - гр. Добрич, против решение № 58 от 11.03.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по адм. дело № 1418 по описа за 2004 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1-23-72/09.04.2004 г. на ТДД гр. Добрич, потвърден с Решение № 518/12.07.2004 г. на РДД Варна, в частта му, с която на търговеца за данъчни периоди 01.2000-12.2003 г. са определени задължения ДДС за внасяне в размер на 341 104,88 лв. и съответни лихви в размер на 81 107,94 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Излагат се съображения, че са изпълнени всички изисквания за признаване на реалността на доставките по фактури, издадени от "В и К 4" ЕООД Добрич. Твърди се, че необосновано съдът не кредитирал заключението на вещото лице, което установило начисляване на ДДС по доставките от страна на доставчиците. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде отменен ДРА в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответната страна - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна не е изразила становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, приема следното:

С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Диг- Димитричка Георгиева Василева" - гр. Добрич, против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1-23-72/09.04.2004 г. на ТДД гр. Добрич, в частта му, с която на търговеца за данъчни периоди 01.2000-12.2003 г. са определени задължения ДДС за внасяне в размер на 341 104,88 лв. и съответни лихви в размер на 81 107,94 лв. по 15 бр. фактури с издател "В и К 4" ЕООД Добрич от м. 09.2003 г. с предмет СМР и по фактурите на доставчици, изброени в 165 позиции, с различен предмет, за които данъчната основа е определена по реда на чл. 109 ДПК (отм.) поради непредставяне на доказателства от значение за определяне на данъчните задължения.

За да постанови това решение, съдът е приел, че жалбоподателят е издал на "В и К 4" ЕООД Добрич 15 бр. данъчни фактури през данъчен период м. 09.2003 г., отразени в дневник за продажби, по които е начислен ДДС общо в размер на 14 012 лв., с предмет "направа на метални порти, метални решетки, метални стълби и парапет, метални врати". Съдът е приел, че с неоспорено заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза е установено, че жалбоподателят не е извършвал други услуги освен бояджийски на посоченото дружество и отразените в процесните фактури не са реално извършени. По отношение на задълженията, определени по реда на чл. 109 ДПК (отм.), съдът е съобразил, че на 14.01.2004 г. ТДД Добрич е била уведомена за кражба на фирмени документи на ревизираното лице, която съгласно служебна бележка на РДВР Варна с изх. № 134/20.01.2004 г. е извършена на 16.01.2004 г./л. 139 от дан. преписка/. Отделно съдът е приел, че ТДД Добрич не е уведомена своевременно за кражбата на фирмени документи и ревизираното лице не е изпълнило разпоредбата на чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.) - да представи копия от изгубените фактури, заверени от издателите им с подпис и печат.

Констатациите в ДРА /стр. 31 от акта/ за липса на доказани доставки по фактурите с получател "В и К 4" ЕООД Добрич са останали неопровергани в съдебното производство. Обратно, с неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза е посочено, че възложителят в процедура по възлагане на обществена поръчка "В и К4" ЕООД Добрич по договор от 16.06.2003 г., е установил, че посочените в протоколите обр. 19 СМР не са извършени от издалия фактурите ЕТ-ревизирано лице. Затова и изводът на ревизиращите за основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 109 ДПК (отм.), въз основа на тези констатации правилно е приет от първоинстанционния съд за обоснован на събраните при ревизията доказателства.

Относно определените по реда на чл. 109 ДПК (отм.) данъчни задължения по ЗДДС (отм.), не е било спорно пред първоинстанционния съд което се установява и от представените писмени доказателства, че процесната ревизия е възложена с акт за възлагане, връчен на 19.01.2004 г. Със служебна бележка с изх. № от 20.01.2004 г. на РДВР Добрич се установява, че на 16.01.2004 г. представляващата ревизирания едноличен търговец е съобщила за кражба на фирмени документи. В същото време с писмо вх. № 24-00-05/14.01.2004 г. ТДД Добрич е уведомена за извършена кражба на фирмени документи на търговеца. До издаването на ДРА на 09.04.2004 г., след получаването на писмо от 01.03.2004 г., че ревизията ще се извърши по реда на чл. 109 ДПК (отм.), ревизираното лице не е представило копия на фактурите, по които е ползвало данъчен кредит, съгласно изискванията на чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.). Съгласно посочения текст / в ред. му с ДВ бр. 5/2000 г./, при изгубване на оригинала на данъчната фактура регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като представи вместо него следните документи:

1. фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат

2. удостоверение от териториалната данъчна дирекция, в която е регистриран издателят на изгубения документ, че отразеният в него данък е начислен от доставчика.

С молба вх. № 580317.02.2005 г./т. т. 1,2,3 и 4 от Приложението/, приета в откритото съдебно заседание на 16.02.2005 г., жалбоподателката е представила пред първоинстанционния съд копия на фактурите на процесните 165 доставчика, заверени с подписа и печата на самото ревизирано лице, а не на издателите им. С основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието в заседанието от 12.10.2005 г. е установено, че процесните фактури са отразени като разходи по дебит сметки 302 "Материали", 304 "Стоки", 601 "Разходи за материали" и 602 "Разходи за услуги". Вещото лице не е коментирало редовността на воденото счетоводство, както и състоянието му във връзка с кражбата на фирмени документи. По реда на чл. 153 ГПК (отм.) от съответните ДП по регистрацията на процесните доставчици от съда са изискани доказателства за начисляване на ДДС по процесните доставки. На 15.02.2008 г. са представени протоколи от насрещни проверки на доставчиците относно посочените обстоятелства след проверка в информационните масиви на НАП. На вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е поставена допълнителна задача относно начисляването на ДДС от страна на доставчиците. Допълнителното заключение е изготвено след справки в счетоводството само на 6 от 165 доставчици. То установява начисляване на ДДС в счетоводствата на доставчиците ДЗЗД "Вал-дия", ЕТ "Скорпион", "Рийд Инвест" ЕООД, ЕТ "Теди", ЕТ "Колев-48" и ЕТ "Прогрес" и на тези от останалите, за които са получени протоколи за насрещни проверки, удостоверяващи начисляване на ДДС. Първоинстанционният съд с право се е позовал на презумптивната доказателствена сила на констатациите на ДРА, издаден по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.). С основание съдът е приел, че ревизираното лице чрез пълно насрещно доказване следва да установи пред съда всички предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, първата от които е наличие на реално осъществена облагаема доставка. Относно този факти с правно значение не са били представени никакви доказателства, както обосновано е приел и съдът. По отношение на спорните доставчици не е доказано и начисляването на ДДС по доставките. По-голямата част счетоводствата на доставчиците не са били проверявани от вещото лице поради неоткриването им на декларираните данъчни адреси. Относно посочените по-горе шест от тях няма изрично установяване на редовност на водените счетоводства от страна на вещото лице. Това се отнася и за счетоводството на ревизираното лице, предвид данните за кражба на част от фирмената документация.

За касатора не е възникнало декларираното право на данъчен кредит и поради това, че не притежава оригинални данъчни фактури, представляващо изискване по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Това обстоятелство е установено при ревизията и е безспорно по делото, Независимо от факта, че в хода на ревизията е представена служебна бележка от РДВР Добрич, че са откраднати фирмени документи на ревизираното лице, не са изпълнени изискванията по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.), в редакцията съгласно ДВ, бр. 5/2000 г., според която при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на данъчен документ регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. Съгласно чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.), при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната териториална данъчна дирекция за тези обстоятелства. Според представената бележка от РДВР кражбата е извършена на 16.01.2004 г., а уведомителното писмо до ТДД гр. Добрич е със дата 14.01.2004, т. е. с два дни преди извършване на кражбата. Следва да се отбележи също, че РДВР няма удостоверителна функция относно естеството на вещите, които са били откраднати, поради което данните в служебната бележка са посочени единствено въз основа на твърденията на пострадалия от кражбата, който в случая е представляващия търговеца.

По изложените съображения, правилно окръжният съд е направил извода, че за процесните доставки не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС и за ревизирания субект не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение