Решение № 9366 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2016 г.

Решение № 9366 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 538 от 18.03.2016 г. по адм. дело № 2747 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-88/6.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5502184814 по Протокол № 01226 от 15.06.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. П., а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 1.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Ответникът по касационната жалба - Д. Д. Т. от гр. П., чрез пълномощника адв. Е. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № 2153-15-88/6.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5502184814 по Протокол № 01226 от 15.06.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. П., а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 от КСО. Според съда неправилно не е изчислен действителния размер на пенсията, поради това че не били внесени окончателни осигурителни вноски за периода 1.01.2003 г. - 2.01.2004 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Д. Т. е подала до директора на ТП на НОИ гр. П. заявление вх. № МП-14966 от 24.02.2015 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен доход. С разпореждане № 5502184814 прот. № N01226/15.06.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П., считано от 24.11.2014 г. е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО по отношение на осигурителния стаж до датата на инвалидизиране и е определен минимален размер на пенсията при осигурителен стаж 31 г. 00 м. 18 дни до дата на инвалидизиране и осигурителен стаж 03 м. след датата на инвалидизиране. С процесното разпореждане е отказано определянето на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер на основание чл. 70, ал. 3 от КСО, поради не представена заверена осигурителна книжка за осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице от 1.01.2003 г. до 2.01.2004 г. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 2153-15-88/6.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на решението е изложено, обстоятелството, че за периода от 1.03.2003 г. до 2.01.2004 г. вкл. Д. Т. не е внесла дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и няма основание да се зачете осигурителен стаж и доход за цитирания период, поради което и не може да бъде заверена осигурителна книжка. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване са регламентирани в 75 КСО, като в ал. 1 е предвидено, че размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж; в ал. 2 са регламентирани правила за определяне размера на пенсията, когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст по-ниска от възрастта по чл. 68; в ал. 3 са установени минималните размери на личната пенсия за инвалидност в зависимост от процента на трайно намалената работоспособност. Според чл. 76 КСО, доходът от които се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалният коефициент. В разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Д. Т. не е зачетен периода от 1.01.2003 г. до 2.01.2004 г., за който от нея, като самоосигуряващо се лице, не са внесени осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на съответния вид лична пенсия осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по приложимите правила на КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Т. е достатъчен, за да и бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 1 КСО, което и е направено. След като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случая лицето е отказало да ги внесе, с твърдения, че са погасени по давност. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, за които е направено и възражение за изтекла давност, не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Логичното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО, като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. Определяйки пенсията в минимален размер и като не е формирал индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 3 КСО, както изисква за конкретната пенсия, съгласно чл. 77 от КСО, пенсионният орган е постановил незаконосъобразен акт. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 180594/2.02.2017 г. Поради това, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 350 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,