Решение № 4322 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2020 г.

Решение № 4322 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Б. В. от гр. София против решение № 776 от 10.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12667/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-1629/18.10.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите /ЗХГ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с касационния жалбоподател за длъжността "главен експерт" в Дирекция "Информационно и комуникационно обслужване" в Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/ с ранг IV старши за държавен служител, считано от 22.10.2019 година. Касаторът оспорва решението на АССГ като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи в подкрепа на тезата си, че не е налице реално съкращаване на заеманата от нея длъжност – изпълнението на дейността, свързана с тази длъжност, не е прекратено, нито е намален броят на служителите, които я изпълняват. Счита, че съкращението е извършено самоцелно с оглед личността й, поради което процесната заповед се явява издадена освен при неправилно приложение на материалния закон, също и при превратно упражняване на власт по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат К., касаторът поддържа заявените в касационната жалба основания и искания. Претендира присъждане на разноски с двете инстанции. Ответната страна – министъра на ЗХГ, чрез процесуален представител адвокат Г., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Счита, че въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ - потвърдено. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид наведените отменителни основания, обсъди становищата на страните в съответствие със събраните по делото доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, излага следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок по чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на Б. В. срещу заповед № РД-15-1629/18.10.2019 г. на министъра на ЗХГ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с Постановление № 260/2019 г. на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник (УП) на МЗХГ и утвърдено длъжностно разписание (ДР) на МЗХГ, в сила от 22.10.2019 г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността главен експерт" в Дирекция "Информационно и комуникационно обслужване" в МЗХГ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на изискуемите съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително посочване на правното и фактическото основание за нейното издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при реализиране на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, както и в съответствие с целта на закона, съобразена от административния орган при упражняване на правомощията му като орган по назначаването. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Б. В. като служител в МЗХГ е издадена въз основа на реално извършено съкращаване на заеманата от него длъжност. За да обоснове горния извод, съдът е изяснил точно и ясно всички относими към предмета на спора факти и обстоятелства, които по същество не се оспорват от касационния жалбоподател. Установената от съда фактическа обстановка се възприема изцяло и от настоящия касационен състав като съответстваща на наличния по делото доказателствен материал, поради което, предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК, повторното й излагане в мотивите към настоящото съдебно решение не е необходимо. Спорът по делото не е за факти, а относно приложението на материалния закон, регламентиращ възможността за органа по назначаването едностранно да прекрати служебното правоотношение с даден служител, в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съобразно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед с оглед на всички предвидени в чл. 146 от АПК основания. Правилно е заключението на съда, че процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на предвидените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи на съда не са предмет на възраженията, изложени в касационната жалба, но доколкото се отнасят до съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, за тях касационната инстанция следи служебно предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. Решаващ за изхода на делото е въпросът дали в настоящия случай прекратяването на служебното правоотношение със служителя Б. В. на визираното в заповедта основание – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е извършено при наличие или липса на реално съкращение на заеманата от него длъжност в системата на МЗХГ. Съответен на доказателствата по делото и на закона е изводът на съда, че оспорената заповед № РД-15-1629/18.10.2019 г. на министъра на ЗХГ е издадена след осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Несъмнен факт по делото е, че с ПМС № 260/2019 г., обн., ДВ, бр. 82 2019 г., е приет нов УП на МЗХГ, с който е въведена нова организация в структурата на ведомството. Конкретно що се касае до общата администрация, част от която е процесната длъжност, една от осъществените промени се корени в трансформиране на длъжности в дирекция "Информационно и комуникационно обслужване". Съгласно предходното длъжностно щатно разписание, в сила от 19.09.2019 г. щатните длъжности са 10- директор и 9 бройки за длъжността "главен експерт". Последвалото длъжностно разписание, в сила от 22.10.2019 г. бройките в дирекцията са 11- директор, 8 бройки за "главен експерт" /намаление с една/ и по 1 бройка за "главен специалист" и " сътрудник". Оттук следва, че длъжността с наименование "главен експерт " в МЗХГ, дирекция "Информационно и комуникационно обслужване" формално не е премахната, т. е. тя продължава да съществува като нормативно определена позиция, единствено променени са бройките, намалени с една, чрез трансформиране в друга длъжност. При упражняване на правомощията си по ръководство и контрол на администрацията органът по назначаването разполага с оперативната самостоятелност да прецени кои длъжности следва да бъдат съкратени, съответно преобразувани или създадени нови, т. е. преценката за това какъв вид и брой длъжности (в рамките на общоустановената структура и численост), ще бъдат необходими във всяко едно звено с оглед постигане целите на администрацията, принадлежи на органа по назначаването. За да е налице съкращаване на длъжност в администрацията по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., е необходимо да се е реализирана една от следните хипотези: 1) длъжността вече да не фигурира като наименование/нормативно определена позиция в щатното разписание и едновременно с това да не съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, изпълнявани при определен ред и изисквания (двете предпоставки изискуеми кумулативно) или 2) макар и запазена като нормативна позиция и система от функции, задачи и задължения, длъжността е предвидена за изпълнение от по-малък брой служители. Първоинстанционният съд е обсъдил и двете хипотези, като в крайна сметка е приел, че в конкретния случай, след утвърждаване на новото длъжностно разписание, длъжността, заемана от Б. В., вече не съществува като нормативно определена позиция, а също и не е запазена като съвкупност от определени функции, задачи и задължения. Последното е обосновал с направено сравнение между длъжностните характеристики за процесната длъжност и за новоутвърдените с ДР от 22.10.2019 г. длъжности – "главен специалист" и "технически сътрудник". Намаляването на щатните бройки за определена длъжност, която продължава да се изпълнява, съгласно константната съдебна практика съставлява една от двете хипотези на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не са налице основания за отклоняване от така установената съдебна практика. Не са представени доказателства, подкрепящи твърдението на касатора за превратно упражняване на власт от страна на административния орган при издаване на процесната заповед. По аргумент от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, освен позоваването на новото щатно разписание, съставляващо основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, законът не поставя други изисквания за фактическо и правно мотивиране на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради настъпило съкращаване на длъжността. Действително, съгласно чл. 169 от АПК и административният акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, подлежи на съдебен контрол, който обаче има ограничен обем. Съдът следва единствено да провери дали при издаване на процесната заповед административният орган е действал в изпълнение на свои правомощия по оперативна самостоятелност, съответно отклонил ли се е от тези правомощия, нарушавайки приложими императивни норми на закона и преследваната с тях цел. В настоящия случай, правилото на чл. 169 от АПК изисква преценката за законосъобразност на заповедта с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл да се ограничи до проверка на следните факти с правно значение – издадена ли е тя от компетентен орган в рамките на изпълнявано от него правомощие по целесъобразност и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, установени в чл. 146 от АПК. В тази връзка, приложеният по делото доказателствен материал съдържа достатъчно данни, позволяващ да се разкрие действителната воля на компетентния орган при извършване на въпросните структурни промени в администрацията на МЗХГ. Жалбоподателката и настоящ касатор Б. В. не доказва наличието на каквито и да е други обстоятелства, сочещи на преследвана недопустима от закона цел при реализиране на процесното съкращение посредством намаляване броя на служителите, определени за изпълнение на служебните функции, задачи и задължения, съставляващи длъжността "главен експерт" в дирекция "Информационно и комуникационно обслужване". Като е достигнал до този извод и е отхвърлил оспорването срещу процесната заповед, макар и по съображения, различаващи се в известна степен от изложените в настоящото съдебно решение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който е в съответствие с фактите по делото и приложимия закон. Неоснователно е касационното възражение за необоснованост и противоречие на оспорения съдебен акт с материалноправните разпореди. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е преценил законосъобразността на процесната заповед на всички предвидени в чл. 146 от АПК основания, разпределил е доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на закона, като е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства и правят доказателствени искания в подкрепа на своите становища. Решението на АССГ е постановено след изясняване на всички релевантни за правния спор факти, обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и представените по делото относими доказателства. Крайният извод на съда за законосъобразно извършено реално съкращаване на длъжността е правилен и следва да бъде потвърден от касационната инстанция. По тези съображения не се доказва наличие на соченото в касационната жалба отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от ответника по касация, в полза на МЗХГ следва да бъдат присъдени разноски -възнаграждение за адвокат, платими от касационния жалбоподател, в размер на договорената сума от 840. 00 лева. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – предвиденият минимум за този вид дела е 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение