Решение № 9865 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2013 г.

Решение № 9865 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Георги Георгиев от гр. Роман срещу решение № 4 от 25.03.2013 г. по адм. д. № 28/2013 г. на Административен съд - Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на Община Роман, в писмена защита излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на заповед № 22/6.02.1998 г. на кмета на Община Роман, с която е утвърден регулационен и застроителен план на с. Караш. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена на основание чл. 6, ал. 6 ЗТСУ (отм.), т.е. от овластения административен орган и в кръга на правомощията му, поради което е валиден административен акт. Останалите доводи на жалбоподателя са възприети като неотносими, тъй като сочат на основание за незаконосъобразност на заповедта. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа обстановка. В приложеното становище от ответника по делото се съдържат данни, че срещу заповед № 22/6.02.1998 г. на кмета на Община Роман, след обявяването й е имало подадени 7 бр. възражения, които са били препратени по реда на ЗАП (отм.) в Окръжен съд - Враца. Няма данни обаче по преписката за приключило съдебно производство, което обстоятелство е следвало да бъде изяснено служебно от съда, с оглед допустимостта на настоящето производство с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК. По същество съдът се е произнесъл, като е извел правното основание на чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.) и на тази база е изградил правния извод за валидност на оспорената заповед. В заповедта обаче не е визирано правно основание за издаването й, поради което е следвало да се изиска описаното в мотивната й част Решение № 156 на ОбС - Роман от 28.01.1998 г. За последното се съдържат твърдения от ответника за унищожаването му и съдържанието му, но тези данни следва да се удостоверят с официален документ. Освен това, за преценка доводите на жалбоподателя, че преди процесния план е имало друг действащ РЗП на с. Караш е следвало да се съберат доказателства, тъй като това обстоятелство е от значение за определяне правното основание на заповедта - по ал. 6 или ал. 7 на чл. 6 ЗТСУ (отм.). След изясняване на горното и определяне на приложимата правна норма, следва да се отчете и нормата на § 187 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г./. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение