Решение № 13347 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2014 г.

Решение № 13347 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Илиева Джакерова от гр. Враца срещу решение № 49 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2014 г. по описа на Административен съд - Враца. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Враца, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петя Джакерова против решение № 5584/1/ от 12.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Враца, и потвърденото с него разпореждане № 061-00-346-2 от 05.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото е видно, че Петя Джакерова е работила в Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца. Считано от 24.01.2012 г., трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Същата е получавала парично обезщетение за безработица за периода от 25.01.2012 до 25.07.2012 г. С решение № 357 от 04.05.2012 г., постановено по гр. дело № 387/2012 г. по описа на Районен съд - Враца, е отменена заповед № РД-005 от 24.01.2012 г. на директора на Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца, с която на Петя Джакерова е наложено наказание "дисциплинарно уволнение". С цитираното решение същата е възстановена на заемната преди уволнението длъжност в Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца. С решение № 746 от 27.09.2013 г., постановено по гр. дело № 2070/2013 г., Районният съд - Враца, е осъдил Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца, да заплати на Петя Джакерова сумата от 2507,70 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно уволнение за периода от 25.01.2012 г. до 25.07.2012 г., ведно със законната лихва, както и разноските по делото. Поради възстановяване на жалбоподателката на работа с влязло в сила решение № 746 от 27.09.2013 на Районен съд - Враца, и изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ на основание чл. 54е, ал. 4 от КСО е издадено разпореждане № 061-00-346-2 от 05.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено Петя Джакерова да възстанови доброволно полученото парично обезщетение за безработица за периода 25.01.2012-23.05.2012 г. в размер на 604,80 лв. - главница, с мотив, че на същата е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Недоволна от издаденото разпореждане, Джакерова го е обжалвала по административен ред, като е изложила мотиви, че работодателят Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца, в действителност не й е изплатил обезщетението за оставане без работа поради уволнение, а същото е било изплатено по сметка на частен съдебен изпълнител Георги Борисов. В отговор на подадената жалба е издадено процесното решение № 5584/1 от 12.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Враца, с което жалбата й е била отхвърлена. Според чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от шест месеца. Присъждането и изплащането на това обезщетение заличава в имуществената сфера на незаконно уволненото лице последиците от неполучаването на трудово възнаграждение за посочения период. То се счита обезщетено, тъй като ако беше работило през този период, би получило трудово възнаграждение в същия размер. Съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Целта е лицето, което е получило обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, да възстанови изплатеното парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Това е така, защото лицето вече е било обезщетено от своя работодател - осигурител за същия период от време, и с обратна сила е отпаднало основанието за получаване на парично обезщетение за безработица. Законодателят не допуска кумулиране на цитираните две обезщетения. В настоящия случай уволнението на касационната жалбоподателка е отменено като незаконно и с решение № 746 от 27.09.2013 г., постановено по гр. дело № 2070/2013 г., Районният съд - Враца, е осъдил работодателя на Петя Джакерова - Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца, да й заплати обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 25.01.2012 г. до 25.07.2012 г. в размер на брутното трудово възнаграждение, но не за повече от 6 месеца, по реда на чл. 225, ал. 1 КТ. По делото е приложено запорно съобщение, което е адресирано до Дом за стари хора "Зора" - гр. Враца, в качеството на трето задължено лице и е издадено на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507 и чл. 508 във вр. с чл. 446 от ГПК. Установява се, че с него е наложен запор върху всички вземания, които се дължат на Петя Джакерова - длъжник по изпълнително дело № 20137220401901. В настоящия случай дължимата сума за обезщетение за оставане без работа не е била преведена на жалбоподателката, а на частен съдебен изпълнител Георги Борисов, видно от платежно нареждане от 30.10.2013 г. Този факт е ирелевантен в случая и не освобождава жалбоподателката от задължението й да възстанови полученото обезщетение за безработица. Същата е получила за един и същ период обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, както и парично обезщетение за безработица, поради което последното подлежи на връщане съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО. Разпоредбата е израз на института на неоснователно обогатяване - дължи се връщане на даденото без правно основание - в случая на отпаднало такова. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,