Решение № 234 от 9.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 810/2012 г.

Решение № 234 от 9.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 810/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по молба на С. Н. Н. Л. Е. Н. и Я. Л. Г., всички чрез пълномощник адв. Г. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 106 от 25.02.2010 г по гр. д. № 3658/2008 г. на Върховен касационен съд III г. отд, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд от 21.09.2007 г. по гр. д. № 2252/2007 г. за отхвърляне на субективно съединени искове на молителя С. Н. Н. и наследодатели на настоящите молители Л. Е. Н. и Я. Л. Г., за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба, сключен в [населено място] на 23.11.1946 г, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и поради обстоятелството, че в него не е участвала, не е изразила съгласие и не го е подписала М. В. М.. Твърдението по молбата е за наличие на обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно настоящите молители и за което са узнали през м. юни на 2010 г, тъй като след смъртта на единия от ищците - Е. Н. (починал на 25.04.2010 г) в дома му било намерено писмо, адресирано до молителя С. Н. Н., негов брат и също ищец в производството, приключило с посоченото за отмяна съдебно решение. Саморъчното писмото с дата 14.05 2007 г е от Г. В. В. (който също е бил страна, ответник по делото и е починал в хода на настоящето производство, на 16.03.2013 г) е приложено към молбата за отмяна като доказателство и в него Г. В. заявява, че е бил принуден да потвърди неистина пред съда, за което се извинява, че М. (един от ответниците по иска) подготвя един свидетел какво да каже. От същото лице, Г. В. В. е приложена и нотариално заверена декларация от 09.07.2010 г в потвърждение на твърденията му, че е написал писмото, че е бил накаран да дойде да свидетелства по делото, че майката на първия молител М. В. М. е положила отпечатъка от палец върху договора, но истината е, че същата дори не е била там, а отпечатъкът е на друго лице. Ответниците по молбата за отмяна И. Н. и М. Н. А. оспорват молбата като недопустима и неоснователна като изтъкват, че Г. В. В. е продал наследствените си права с договор от 1949г, претендира права по друго дело и има интерес да иницира"новооткрити доказателства" по въпроса за действителността на договора от 1946 г в свой интерес Ответниците П. В. П., С. М. и М. П. също оспорват молбата. Съдът не се е ръководел от показанията на Г. В., както се твърди. ответникът М. П. М. оспорва молбата като недопустима и неоснователна и освен това сочи, че твърденията на Г. В. са неверни, а приложенията към нея са неистински. Същият е упълномощил адв Б. Г., който излага съображения по същество за неоснователност на молбата, включително като пълномощник и на ответниците П. П. и С. М., като от тяхно име претендира разноски Останалите ответници, включително конституираните в хода на процеса наследници на починали в ответници, не са заявили становище по молбата. В хода на настоящето производство е починал и Г. В., като съдът е конституирал неговите наследници, заявили становище единствено по хода на делото. Молбата е допустима, иска се отмяна на влязло в сила решение, от чиято сила молителите са обвързани като наследници на починалите ищци, или са били страни по делото. По същество молбата е неоснователна. Сочените като разкритите обстоятелства, на които молителите основават съображенията си по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представените за тях доказателства - саморъчно писмо, датирано на 14.05.2007 г, съдържащо коментари на Г. В. по отношение на поведението му по делото и това на други ответници и заинтересовани, декларация на Г. В. с нотариална заверка от 09.07.2010 г в която по-ясно се заявява, че е бил накаран да свидетелства пред съда и да каже, че М. В. М. (М. Н. Н.) е положила палец на договора за делба, което не е вярно а вярното е, че същата не е подписвала този договор и не е била там, когато договорът се е подписвал, не са нови. Писмото от 14.05.2007 г е било в държание на един от ищците по делото - понастоящем починалия Е. Н. До когото и да е било адресирано, то е получено по време позволяващо ангажирането на доказателства в процеса. Всички ищци, претендирали заедно прогласявате на нищожност на договор поради липса на съгласие на наследодателката им за сключването му, съответно правоприемниците на някои от тях, са равно обвързани с пропуска на който и да било от ищците да изтъкне обстоятелство, което знае и което може да е от значение за изхода на делото, ако се установи. При това се касае за твърденията на един от ответниците по делото, приключило с постановяването на атакуваното решение, а не за показания на същото лице като свидетел, както молителите считат. Обясненията са протоколирани в съдебно заседание от 10.12.2003 г. по реда на чл. 114 ГПК (отм.) по доказателствено искане на ищците. Съществено е още, че съдът не е преценил като годно доказателствено средство тези обяснения, що се отнася до твърдението била ли е М. В. там, където и когато се е подписвал договора от 1946 г и дали именно тя е положила палец. В първата част съдът не е ценил обясненията, а други надлежно събрани доказателства. По отношение полагането на пръстов отпечатък също е приел за установено друго, а не твърденията на ответника. Съдът е приел като доказателствено средство, тъй като е признание, единствено заявения от В. неизгоден за защитата му факт че, че М. Н. (В.), сестра на баща му, е била неграмотна, не е можела да чете, пише и да се подписва. Предвид гореизложеното, молбата е неоснователна и поради това, че извънпроцесуалното оспорване, направено от страната по делото по отношение на собствените й твърдения за факти, чрез съставяне на частни документи или декларации с нотариална заверка, нямат доказателствено значение. По отношение на писмените декларации на лица, в практиката си ВКС трайно следва разрешението, дадено в т. 4 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. за неприложимост на основанието по чл. 231 б. "а" от ГПК (отм), сега чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК въз основа на подобни документи, както за случаи, при които лицата-съставители не са били разпитвани, така и за свидетели, които са били разпитвани, но с декларации опровергават твърденията си. Разрешението се отнася и за самите страни, когато домогват да опровергават свои, или на противната страна фактически твърдения по този ред. На следващо място, съдът не е основал решението си на онези твърденията на ответника, които същият оспорва с декларацията, а от обясненията му по делото е ценил единствено признанието, че наследодателката на ищците М. В. била неграмотна. Изводът си за установеност в тази връзка съдът не е основал и единствено на посоченото признание. В договора за делба се участвали шестима наследници, като при пет положени подписа в документа и един на брой (съгласно приета по делото експертиза) положен пръстов отпечатък, съдът е достигнал до извод чий е той, като е съобразил и отбелязването в тази връзка. Позовал се е на показанията на свидетеля И. за да приеме факти, за които в приложенията към настоящата молбата В. твърди, че са неверни. При това положение, стабилитетът на влязлото в сила решение не може да бъде поставян в зависимост от негодно доказателствено средство в гражданския процес. Също и поради твърденията на един от ответниците, че е готов да направи признание, което по делото не е направил. Ако се разкрие и установи по съответния ред, че показанията на свидетеля са били неверни, то и основанието за отмяна на атакуваното съдебно решение ще е друго. Приложените писмени документи не могат да предпоставят преразглеждане на делото при основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК в настоящия случай. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Разноски се претендират за М. П. М., представляван от адв Б. Г., които разноски са установени в размер на 120 лева и следва да се присъдят Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.