Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г.

Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Г. Г. против въззивна присъда № 322/10.10.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 385/2008 г. С тази присъда Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 758/17.04.2008 г. по НОХД № 144/2008 г., с която Районен съд - Разлог е оправдал подсъдимия М. Г. Г. по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 1.02.2008 г., около 01.10 ч., в гр. Б. по ул. ". е управлявал л. а. "Митсубиши Паджеро" с ДК № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила - 2, 96 промила на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 9 месеца и кумулативно на основание чл. 343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че деянието, за което подсъдимият е бил признат за виновен и осъден е несъставомерно. Концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била установена въз основа на показанията на техническото средство "Дрегер Алкотест 7410" съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001 г., което не представлява надлежен ред по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК. За такъв може да се счита само редът по НПК за събиране на доказателства, което в случая е чрез медицинска експертиза или медицинско изследване. На тази основа се претендира отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 343б, ал. 1 от НК като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и конкретно 2, 96 на хиляда, въззивният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения, както и правилно е приложил материалния закон. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е точно съобразно специалните правила на Наредба № 30/2001 г. Това важи както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т. н. на кръвните проби, като същевременно проверката относно валидността на тези констатации би могла да се извършва съобразно чл. 144 и сл. от НПК. В конкретния случай приложението на процесуалния ред по НПК е било невъзможно да бъде приведен в действие поради отказа на подсъдимия да предостави кръв за изследване, по който въпрос липсва спор по делото. Този негов личен избор обаче не прави деянието несъставомерно, а само е предпоставил необходимостта от приложението на хипотезата по чл. 6 от Наредба № 30/2001 г., употребата на алкохол в посоченото количество да се счете за установена въз основа на показанията на техническото средство, което попада в обхвата на понятието за надлежен ред по чл. 343б, ал. 1 от НК. Всъщност по всички тези въпроси мотивите на въззивния съд са достатъчно подробни и изчерпателни, поради което ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че сочените в жалбата основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са налице, а за т. 3 отсъстват изложени съображения, които да изискват касационен коментар. Затова и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение