Решение № 13692 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2016 г.
ВАСIII отделение13.11.2017 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1534 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 542 по описа за 2016 г. на Административен съд - В.. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13692 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. О. А. кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Я. И. Я., чрез пълномощниците му адв. А. и адв. Господинов против решение № 1534 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 542 по описа за 2016 г. на Административен съд - В.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от АПК. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника юриск. Стоянова, в депозирания писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Допълнително в с. з., чрез пълномощника юриск. Николова, навежда доводи за правилността на атакуваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - В. е започнало по предявен от Я. И. Я. иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за които се твръди, че са причинени от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Ищецът е претендирал 18 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване наказание лишаване от свобода, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветряване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване. Претендирал е и сумата 2 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в недохранване и изхранване с некачествена храна и при нехигиенични и опасни за здравето условия. Ищецът е твърдял, че вредите са резултат на престой при недостатъчна жилищна площ в ареста и в килията на затвора, поради неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и принудата да ползва кофа за задоволяване на естествените си нужди, недостатъчно естествено осветление и вентилация на помещенията. В хода на първоинстнационното производство съдът е установил фактическа обстановка, като се е позовал единствено на справки, издадени от ответника и отчасти на свидетелските показания. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е изградил правните си изводи за неоснователност на исковата претенция . Намерил е за неоснователно твърдението за бездействие, изразяващо се в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел. Макар да е приел за безспорно установено, че в килиите няма самостоятелни тоалетни, АС е счел, че липсата на санитарен възел в помещението действително може да доведе до неудобство за лишените от свобода, но това неудобство не може да се квалифицира като унижаващо достойнството, тъй като в коридора има изграден общ санитарен възел и чешма с течаща студена вода, достъпа до които през деня е свободен, а вечер след заключване на килиите, при нужда се сигнализира на дежурния полицай, който отключва и придружава лишения от свобода. Съдът е намерил за неоснователно и оплакването на ищеца за твърдяното бездействие относно качеството и количеството на храната. Въз основа на горното е приел, че ищецът не е доказал по категоричен начин реално причинени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице. Решението на съда е неправилно и не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. В мотивите си съдът дори не е направил изчерпателно изброяване на доказателствата, приложени по делото, още по-малко е обсъдил същите в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, не е отделил спорното от безспорното. Съдът не е установил действителните факти от значение за случая, в нарушение на изискванията на чл. 7 от АПК и чл. 10 от ГПК. Първостепенният съд не е изложил каквито и да е същински мотиви относно приетите от него фактически установявания. Възпроизведена е фактическа обстановка, приета за установена едностранчиво, само въз основа на приложените справки, издадени от ГД "ИН", като дори не е посочено кои конкретно правно относими факти са установени на базата на тези справки.. Не е извършено обсъждане на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, гласните доказателства са фрагментарно споменати, посочено е, че се кредитират, но на кои обстоятелства, установени с тях се дава вяра, съдът не е посочил в мотивите си. От друга стана, изложените правни съображения не отразяват формирана правна воля на съда, а се свеждат до възпроизвеждане на общи правни постановки досежно що незаконосъобразно бездействие, що е доказателствена тежест и какви са последиците от недоказването. Съгласно приложимата към датата на постановяване на съдебното решение редакция на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Правилно съдът е заключил, че съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 1.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Вярно е и приетото от съда, че в ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Настоящият състав, обаче, приема, противно на първостепенния съд, че въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на З. В. е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. В противоречие с правилата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и пилотните решения на ЕСПЧ против България досежно условията в затворите, съдът е приел, че тоалетната в килията и нейното ползване вътре в помещението от всички пребиваващи в нея - лишени от свобода, не представлява унизително и нечовешко отнасяне. В практиката си Европейският съд за правата на човека е установил стандарти, като отдавна е приел, че тези конкретни обстоятелства, представляват нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ. Конвенцията е част от вътрешното право, съгласно нормите на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, поради което съдът, при преценката за основателността на иска е следвало да подведе установените факти относно условията в З. В. и затворническо общежитие "Р." към затвора В. под нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Едва след прилагане на нормата на чл. 3 от ЕКПЧ, съдът може да направи извод дали е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и да счете иска за недоказан и неоснователен. Като не е приложил материалноправна норма от по-висока степен от законовата / а тази норма създава задължителен минимален стандарт на защита на човешките права, който не може да бъде нарушен/ съдът съществено е нарушил съдпроизводствените правила. Нарушението е от категорията на съществените, тъй като ако нормата на чл. 3 от ЕКПЧ и съществуващата по нейното приложение съдебна практика на ЕСПЧ /вкл. и такава по българските дела/ беше приложена пряко, съдът би стигнал до други изводи досежно съществото на спора. Предвид нарушението на съдопроизводствените правила, решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде отговор на спорните въпроси по делото, поставени в исковата молба и възраженията на останалите участници в процеса. Трябва да посочи фактическите си съображения, изложени накратко, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при наличието на противоречиви доказателства - мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. В случая съдът формално се е позовал на доказателствата и закона, но не е изследвал основателността на иска, не е обсъдил наличните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, поради което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а правните изводи са необосновани. При новото разглеждане на делото първостепенния съд следва да съобрази, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно § 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 т. е. административният съд при новото разглеждане на делото следва да приложи въведените стандарти. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение Водим от горното, Върховният административен съд