Решение № 6848 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор /ИД/ на Българска агенция за инвестиции /БАИ/, чрез процесуален представител, срещу решение 13672/01.08.2024 г. постановено по адм. дело 6903/2023 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което, по жалба на Т. М. С. от гр. София, е отменена Заповед РД12-102/30.06.2023 г. на ИД на БАИ. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново такова, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения пред АССГ административен акт. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Т. М. С., с адрес в гр. София, в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба подадена от Изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции, чрез процесуален представител, срещу определение 23563/14.11.2024 г. постановено по адм. дело 6903/2023 г. на АССГ, с което е отхвърлена молбата на ИД на БАИ за изменение на Решение 13672 от 01.08.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба - Т. М. С., с адрес в гр. София, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва същата като неоснователна и иска да се остави без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед РД12-102/30.06.2023 г. на ИД на БАИ, с която, считано от 03.07.2023 г. е отменена Заповед РД12-171/03.09.2021 г. за преназначаване на Т. С., на длъжността Главен секретар на БАИ , и е наредено от същата дата тя да заеме длъжността, която е заемала преди преместването Главен юрисконсулт в дирекция Административно правно обслужване в БАИ. За да отмени оспорената пред него заповед, АССГ е приел, че е налице разминаване между фактическите и правните основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Последното се изразява в това, че органът е посочил като правно основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който държавен служител може да бъде преназначен (постоянно) на друга длъжност в същата администрация при изразено предварително писмено съгласие за заемането на длъжността, каквото в конкретния случай липсва. Едновременно с предходното, административният орган е посочил и чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, уреждащ едностранно прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие разпоредба, неприложима извън случаите на прекратяване на служебното правоотношение. Предвид така приетото, административният съд е заключил, че действията на органа по назначаването са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, като последният е изложил фактически основания, кореспондиращи с основания за търсене на дисциплинарна отговорност по реда на глава V, раздел II от ЗДСл, което се развива в нарочно производство, в рамките на което е гарантирано правото на защита на държавния служител, каквото в случая не е провеждано. Наред с горното, административният съд е приел, че липсват доказателства за наличието на предпоставките по чл. 99, т. 1-7 АПК, а именно такива за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт, какъвто в случая е Заповед РД12-171/03.09.2021 г. на ИД на БАИ. С оглед посочените правни изводи, административният съд е отменил оспорената пред него заповед и е осъдил БАИ да заплати на Т. М. С. сторените по делото разноски. Така постановеното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че смесвайки фактически и правни основания, касаещи различни процедури, административния орган, издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед, го е направил при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Редът, по който е преназначен първоначално държавният служител в случая е този чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл., който предвижда, че в случаите, когато е налице писмено съгласие на държавния служител, той може да бъде преназначен за срок не по - дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. Възстановяването на предишно заеманата длъжност по смисъла горната хипотеза е регламентиран в ал. 2 от същия член, съгласно който след изтичане на срока по ал. 1, държавният служител заема предишната си длъжност, като, в случай че последната е съкратена, му се предлага друга равностойна на нея длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. В случая обаче, посоченото основание не е това на чл. 82а, ал. 2 от ЗДСл, а чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, което визира съвсем различна хипотеза, предвиждаща преназначаване за постоянно. Посоченото от органа основание, а именно чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. регламентира случаите, при които държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Настоящата хипотеза обаче не е такава, като липсват и ангажирани доказателства за предварително писмено съгласие за преместването, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Наред с горното, административният орган, издал акта, е посочил и разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, уреждаща едностранно прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие, която отново е неприложима тъй като не е налице такова в случая. Тук следва да се посочи, както правилно го е сторил административния съд, че изложените фактически основания в процесната пред него заповед кореспондират именно с основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и относно липсата на предпоставки за възобновяване на производството по реда и условията на Глава седма от АПК, относимо към отмяната/изменението на влязъл в сила административен акт. В случая се касае именно за такъв, поради което редът за неговата отмяна е само този по чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на производството по издаване на административни актове, които са влезли в сила и не са били обжалвани пред съда. В тази връзка правилно е прието, че в случая липсват доказателства за наличието на предпоставките по чл. 99, т. 1-7 АПК, като и административният орган също не е изложил основания по смисъла на посочената разпоредба. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АССГ, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, АССГ е отхвърлил искането на ИД на БАИ за изменение на 13672/01.08.2024 г. постановено по адм. дело 6903/2023 г. на АССГ, в частта, с която БАИ е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на Т. С.. Определение е правилно. Административният съд правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е в размер на 1000 лева. В конкретния случай С. е представила списък с разноските по чл. 80 ГПК, съгласно Договор за правна помощ и съдействие 835502, видно от който между страните е договорено и адвокатско възнаграждение в размер именно на 1 000 /хиляда/ лв. заплатени в брой на две части, а именно 700 лв. и 300 лв. Правилни са изводите на АССГ за основателност и на претендираните 250 лв., заплатени съгласно представен Анекс 1 към Договор за правна помощ и съдействие от 30.11.2023 г., сключен между С. и упълномощения от нея адвокат, с който на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е уговорено, че доверителката на адвоката дължи заплащане допълнително на 250 лв. за всяко съдебно заседание след второто съдебно заседание по адм. дело 6903/2023 г. по описа на АССГ, 42-ри състав. С анекса е удостоверено плащането в брой на сумата от 250 лв. Предвид горното и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., административният съд правилно е приел, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил искането за изменение на решението, в частта с разноските. Предвид изложеното обжалваните решение и определение като правилни следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие от 04.09.2024 г. и 17.02.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение